Решение № 11633 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4654/2011 г.

Решение № 11633 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4654/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Галис 85" ЕООД гр. Ботевград срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 30/23.03.2011 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на дружеството е определена за заплащане сума в размер от 6000 лв., ведно със законната лихва, на основание чл. 102 ЗРТ, вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2010 г. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, съставен в противоречие с материалноправните разпоредби, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при несъответствие с целта на закона. Конкретно излага съображения за неправилно изчисление на дължимите такси, липса на правни и фактически основания за издаване на акта, както и на разпоредителна част в него. Моли за отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - Съвет за електронни медии - гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петрова оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна предвид следното: "Галис 85" ЕООД, адресат на оспореното решение на СЕМ, е лицензиран по силата на индивидуална лицензия № 441-00320/11.01.2001 г. за създаване и разпространение на радиопрограма на територията на град Велико Търново. Лицензията е издадена на "Фаворит 44" ЕООД и е прехвърлена на "Галис 85" ЕООД с решение на СЕМ № 163/11.06.2009 г. Налице са данни по делото, че решението е изпратено и получено от адресатите си, платени са изискуемите по него такси на 18.06.2009 г., не е обжалвано, поради което следва, че същото е влязло в сила към 01.07.2009 г. Лицензията е действаща за процесните 2009 г. и 2010 г. По делото не се твърди, нито са събрани доказателства дружеството-жалбоподател да е излъчвало радиопрограма, както и дружеството да е заплащало годишна лицензионна такса за процесния период. С Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 30/23.03.2011 г. на Съвета за електронни медии, на дружеството за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2010 г. е определена за заплащане сума в размер от 6000 лв., ведно със законните лихви, на основание чл. 102 ЗРТ, вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност. В т. 4 от акта е отразено, че съгласно доклад на Дирекция от 21.01.2011 г. на Дирекция "Финансови дейности" при СЕМ, приложен по делото, се определя законовото основание, вида, размер и периода на дължимите такси. Видно е от събраните писмени доказателства, че процедурата по издаване на АУПДВ е започнала по силата на протоколно решение на СЕМ от 25.01.2011 г., за което е изпратено и получено уведомление от жалбоподателя. Последният не е ангажирал становище в хода на административното производство, не е правил доказателствени искания. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение формулира следните правни изводи: Таксите за радио- и телевизионна дейност представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК, установяването на публично държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Алинея втора от цитираната норма посочва, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на АУПДВ и орган за издаване на акта, то се установява по основание и размер по реда на АПК от ръководителя на съответната администрация. Като се има предвид, че основанието за събиране на таксите за радио- и телевизионна дейност е ЗРТ, а чл. 32, ал. 1, т. 1 вр. с т. 8 от този закон оправомощава СЕМ да осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон, то следва, че СЕМ е органът, който издава АУПДВ за дължими такси за радио- и телевизионна дейност, неплатени при неспазване изискванията на ЗРТ. Съгласно чл. 102, ал. 1, т. втора от същия закон, средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни лицензионни такси, дължими от регистрирания оператор за надзора по спазването на условията за лицензираната радиодейност, за които не е извършено доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Видно от изложеното е че, размерът е изчислен в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 1 ТТРТД. Ирелевантно за дължимостта на таксите са явява обстоятелството дали лицензираната радиодейност е реално извършвана, в случай че не е налице влязъл в сила акт за отнемане или прекратяване на лицензията. Началният и крайният момент на периода, през който се дължи такса, могат да бъдат определени единствено по датата на получаване на лицензия и по датата на решението за прекратяването й. Основното възражение на жалбоподателя се изразява в доводите за липса на фактически и правни основания, както и на разпоредителна част в оспорения от него акт. Възражението е неоснователно. В оспорения АУПДВ са изложени ясно и конкретно съществените основания за издаване на акта, изразяващи се в посочване на наличните правоотношения между органи и адресата, вкл. и във връзка с действащата лицензия, с посочване на нормативните основания за дължимост на таксата, периода и размера й. Разпоредителната част на акта е налице, изложена по начин, който не поражда съмнение за вмененото задължение на адресата за заплащане на главница в размер на 6000 лв. и на законни лихви върху нея. Също така, в акта е извършено позоваване на друг вътрешен акт на помощен орган - доклад от 21.01.2011 г., в който са изложени допълнително основания относно ликвидността и изискуемостта на вземането. Тези мотиви са неразделна част от основанията в оспорения акт и следва да бъдат съобразени. Що се отнася до размера на вмененото задължение - същият е определен правилно за съответните периоди /тримесечия от 2009 г. и 2010 г./, съобразен е с нормативно установения по силата на чл. 8, ал. 1, т. 1 ТТРТД прост размер на годишната лицензионна такса - 3000 лв. Жалбата е основателна досежно дължимостта и изискуемостта на публичното вземане от адресата на акта и настоящ жалбоподател - "Галис 85" ЕООД за периода преди 01.07.2009 г. За този период /01.01.2009 г. - 30.06.2009 г./ неоснователно органът е вменил като задължение на "Галис 85" заплащането на съответната част от годишната лицензионна такса в размер на 1500 лв. С оглед изложеното по-горе се установява, че решението за прехвърляне на лицензията е в сила за "Галис 85" ЕООД, считано от 01.07.2009 г. Няма данни да е придадено обратно действие на това решение, поради което същото като има сила занапред означава, че "Галис 85" се явява лицензиран радиооператор, считано от 01.07.2009 г. В този случай дори и наличието на споразумение за обратното между предходния оператор "Фаворит 44" ЕООД и "Галис 85" ЕООД /каквото не е представено по делото/ не води до промяна в лицето, което се явява задължено за заплащане на публичното вземане, тъй като от една страна липсва влязъл в сила административен акт в тази насока, а от друга не са налице данни за наличие на правоприемство между двете дружества като отделни юридически лица. Приетите доказателства по делото сочат, че лицензията, за която се дължи годишна лицензионна такса от лицето, което е неин титуляр, е действала до 01.07.2009 г. за друго юридическо лице, различно от адресата на процесния АУПДВ. В този случай АУПДВ се явява издаден без основание по отношение на жалбоподателя за периода преди 01.07.2009 г., поради което в тази си част актът се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Предвид изложеното жалбата следва да се уважи частично като оспореният АУПДВ се измени по отношение на определения размер на публичното вземане, който следва да се намали от 6000 лв. на 4500 лв., ведно със съответната законна лихва. В останалата част жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, предвид установената законосъобразност на акта. Жалбоподателят не е заявил искане за присъждане на разноски в производството. Такова искане е направено от процесуалния представител на ответника - за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. с ТР № 3/2010 г. на ВАС, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 отНаредба № 1 на Висшия адвокатски съвет, и предвид изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер на 410 лв. за юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение