Решение № 5214 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2686/2016 г.

Решение № 5214 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2686/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалба на Г. П. Н. от гр. В. против заповед № РД9Р-51 от 15.12.2015 г. на министъра на културата, с която на осн. чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1 от Закона за културното наследство и по предложение на директора на НИНКН вх. № 33-00-415 от 09.09.2015 г. и становище на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 ЗКН по т. 7 от протокол № 56 от 24.092015 г., назначен със заповед № РД9К-32/21.01.2015 г. и изменение на заповед № РД09-173/24.03.2015 г. на министъра на културата и писмо № 04-05 446/01.12.2015 г. на МРРБ е разпоредена промяна на статута на следните обекти: 1. обект "Раннохристиянска базилика", 2 км югоизточно, с класификация на архитектурно- строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието и с категория "местно значение" / обн. ДВ бр. 16/1968г/, 2. обект "Раннохристиянска гробница" 2 км югоизточно, с класификация на архитектурно-строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието и с категория"местно значение" /обн. ДВ бр. 16/1968 г., 3. обект "Старобългарски укрепителен вал Табия", с класификация на архитектурно- строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието и с категория "национално значение"/ и 4. обект "Късноантична крепост" / северно от р. Фандъклийска/, на брега на морето, с класификация на архитектурно-строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието / обн. ДВ бр. 66/1976 г. северно от р. Фандъклийска/, на брега на морето, с класификация на архитектурно-строителна недвижима културна ценността от античността и средновековието / обн. ДВ бр. 66/1976 г./ в Археологически комплекс "Късноантична крепост/квадрибург/, раннохристиянска базиика, раннохристиянска гробница и част от старобългарски вал", разположен в землището на с. Ш., общ. Долни чифлик, обл. В., с квалификация на групова археологическа недвижима културна ценност и с категория "Национално значение". Със същата заповед са определени режими за опазване на недвижимата културна ценност, като са определени граници на същата, включващи граници на териториалния й обхват и граници на първа, втора и трета охранителна зона. Дадени са предписания за опазването им.

С определение от 26.05.2017 г., постановено по делото, жалбата е оставена без движение с указание за уточнение предмета на оспорване - в коя част заповедта се оспорва, както и за представяне на доказателства за правния интерес, обусловен от засегнати или застрашени права, свободи или законни интереси.

Със заявление от 19.06.2017 г. жалбоподателката е уточнила, че оспорва заповедта на министъра на културата в качеството й собственик на имоти - ПИ 015001 и ПИ 15004, ПИ 0002271 и ПИ 015116 в землището на с. Ш., чиято собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с решение № 16-27 от 23.02.1999 г. на ПК с. Д. чифлик, Варненска област. Посочва, че посочените имоти попадат в границите на Втора охранителна зона по т. 1.2.1.5 на заповедта, в която част единствено актът на министъра на културата се обжалва.

Изрично заявява, че не оспорва промяната статута на недвижимата културна ценност Археологически комплекс "Късноантична крепост/квадрибург/, досежно първите три обекта, обхванати от т. 1 на заповедта - а именно раннохристиянска базиика, раннохристиянска гробница и част от старобългарски вал", разположен в землището на с. Ш., общ. Долни чифлик, обл. В., с квалификация на групова археологическа недвижима културна ценност и с категория "Национално значение, включващ: 1. обект "Раннохристиянска базилика", 2 км югоизточно, с класификация на архитектурно- строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието и с категория "местно значение" /обн. ДВ бр. 16/1968 г./, 2. обект "Раннохристиянска гробница" 2 км югоизточно, с класификация на архитектурно-строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието и с категория"местно значение" /обн. ДВ бр. 16/1968 г., 3. обект "Старобългарски укрепителен вал Табия", с класификация на архитектурно- строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието и с категория "национално значение".

Оплакването се отнася до обстоятелството, че заедно с промяната на статута на обектите в основната част на заповедта е определен режим на опазване на НКЦ, чийто териториален обхват е неоснователно разширен значително в югозападна посока.

Посочва, че в т. 1.2.1.5 се определят граници за Втора охранителна зона на друга недвижима културна ценност - " Късноантично селище ІV - VІІ век", която не може да бъде предмет на тази заповед, тъй като такава НКЦ не е предмет на основната заповед по т. 1.

Твърди, че собствените й имоти, разположени източно и западно от крайбрежния път, са част от терена на друга НКЦ - "Късноантично селище ІV-VІІ век", но тази недвижима културна ценност не е част от НКЦ по т. 1 от заповедта - Археологически комплекс "Късноантична крепост/квадрибург/, раннохристиянска базилика, раннохристиянска гробница и част от старобългарски вал". Късноантичното селище не е част от археологическия комплекс на трите обекта по т. 1 от заповедта на министъра, то представлява самостоятелен обект на историческото наследство, със свой собствен статут и няма основание да се присъединява към новата групова недвижим културна ценност. Доколкото късноантичното селище отстои на значително разстояние от Археологическия компекс, няма основание същото да се включва в охранителната зона на последния. Желае отмяна на заповедта в оспорената част.

В писменото становище на ответника - министър на културата, с което жалбата, ведно с административната преписка, са изпратени на ВАС, жалбата се оспорва като недопустима, с оглед липсата на доказателства за правния интерес на оспорващите, алтернативно се изразява становище за неоснователността й.

Заинтересованата страна - Национален институт за недвижимо културно наследство не изразява становище по жалбата. Представя писмени доказателства, приети по делото.

С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници № от * г. / л. 17/ се установявава, че жалбоподателката е наследник по закон на Л. М. В., поч. на *** г. По силата на ЗСПЗЗ на наследниците му са възстановени в реални граници имоти в местността Я. Т. и Табията, вкл. и процесните имоти ПИ № № 15116, 2271, 15001 и 15004, обхванати от оспорената част на заповед № РД9Р-51 от 15.12.2015 г. на министъра на културата, а именно т. 1.2.1.5.

Правата на собственост на жалбоподателката се установяват от решение № 16-27 от 23.02.1999 г., решение № 16-27 от 09.06.2005 г. по чл. 18ж ЗСПЗЗ и скиците към тях № № 178 и 179, от 05.03.1999 г., както и нот. акт № *** г., приложени като доказателства по делото.

Със заповед № РД9Р-51 от 15.12.2015 г. на министъра на културата, на осн. чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1 от Закона за културното наследство и по предложение на директора на НИНКН вх. № 33-00-415 от 09.09.2015 г. и становище на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 ЗКН по т. 7 от протокол № 56 от 24.092015 г., назначен със заповед № РД9К-32/21.01.2015 г. и изменение на заповед № РД09-173/24.03.2015 г. на министъра на културата и писмо № 04-05 446/01.12.2015 г. на МРРБ е разпоредена промяна на статута на следните обекти: 1. обект "Раннохристиянска базилика", 2 км югоизточно, с класификация на архитектурно- строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието и с категория "местно значение" / обн. ДВ бр. 16/1968г/, 2. обект "Раннохристиянска гробница" 2 км югоизточно, с класификация на архитектурно-строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието и с категория"местно значение" /обн. ДВ бр. 16/1968 г., 3. обект "Старобългарски укрепителен вал Табия", с класификация на архитектурно-строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието и с категория "национално значение" / обн. ДВ, бр. 16 от 1968 г./ и 4. обект "Късноантична крепост" / северно от р. Фандъклийска/, на брега на морето, с класификация на архитектурно-строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието / обн. ДВ бр. 66/1976 г./ в групова археологическа недвижима културна ценност - Археологически комплекс "Късноантична крепост/квадрибург/, раннохристиянска базилика, раннохристиянска гробница и част от старобългарски вал", разположен в землището на с. Ш., общ. Долни чифлик, обл. В., с квалификация на групова археологическа недвижима културна ценност и с категория "Национално значение". Със същата заповед са определени режими за опазване на недвижимата културна ценност, като са определени граници на същата включващ граници на териториалния й обхват и граници на първа, втора трета охранителна зона. Дадени са предписания за опазването им.

В обжалената част на заповедта, а именно - т. 1.2.1.5 на същата, се определят граници на Втора охранителна зона на недвижимата културна ценност - "Късноантично селище ІV-VІІв.", в която попадат няколко имота, включително и имотите, собственост на жалбоподателката ПИ № № 15116, 2271, 15001 и 15004.

Според предписанията за опазване на НКЦ, находящи се в предложението на НИНКН /стр. 44/, територията на Втора охранителна зона - "Късноантично селище 4 - 7в" се определя като зона за археологическо наблюдение и проучване. Допуска се промяна предназначението на земята. Инвестиционните проекти, свързани с ново стоителство и изграждане на инфраструктура следва да се съгласуват с министерство на културата след провеждане на спасително археологическо проучване в рамките на определението във визата задължителни строителни линии и приемане на резултатите от тях от експертна комисия по чл. 158а от ЗКН. Визата и инвестиционния проект част "Архитектура" също следва да се съгласуват с министерство на културата по реда на чл. 84 ЗКН и с РИОСВ- В.. При използване на имотите като земеделска земя се забранява дълбочинна обработка и засаждане на трайни насаждения с дълбока коренова система.

От представените по делото от НИНКН писмени доказателства, се установява, че първите три обекта, включени по т. 1 от заповедта на министъра в обект "Археологиеческия комплекс "Късноантична крепост", а именно раннохристиянската базилика, раннохристиянската гробница и старобългарския укрепителен вал Табия са получили статут на паметници на културата в Националния регистър на паметниците на културата, като са включени в "Списък на паметниците на културата от Античността и Средновековието във Варненски окръг", съответно под № № 94, 95 и 96 от същия, обнародван ДВ, бр. 16 от 27.02.1968 г. Категорията на обектите, обявени по този ред и на тази дата е определена в протокол № 2 от заседанието на Съвета за опазване паметниците на културата от 24.01.1968 г.

С допълнителна регистрация и допълване на Списъка на археологическите паметници във Варненски окръг под № 58, обн. ДВ бр. 66 от 1976 г. е включен и обектът под № 58 - "Късноантична крепост" - с. Ш., северно на брега на морето. Това е обектът, обхванат от обжалваната част на заповедта на министъра на културата - т. 1.2.1.5.

Доколкото в оспорената част на заповедта на министъра на културата № № РД9Р-51 от 15.12.2015 г. процесните имоти фигурират с настоящата си идентификация по кадастралната карта на с. Ш.,, а в графичната част на заповедта същите са отразени надлежно, то обстоятелството, че именно те са предмет на регулация с оспорената част на т. 1.2.1.5 на заповедта, не се оспорва. По тази причина по делото не е било необходимо назначаване на техническа експертиза за установяване на тяхното местоположение и обстоятелството, че влизат в предметния обхват на оспорената част на заповедта на министъра на културата.

С оглед наведените оплаквания и възражения, настоящият тричленен съдебен състав на Върховен административен съд намира жалбата на Г. П. Н. от гр. В. против заповед № РД9Р-51 от 15.12.2015 г. на министъра на културата за неоснователна.

Заповедта на министъра на културата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, определени от чл. 65 и чл. 14, т. 2 от ЗКН. Заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма, мотиви и задължително съдържание, включващо посочване и очертаване на границите на културната недвижима ценност, режима за опазването й, включващ граници на охранителните зони и предписанията за опазване, посочени в законовия текст на чл. 65 ЗКН.

Преди издаване на заповедта е осъществена процедурата за даване на предложение по чл. 67, ал. 1 от НИНКН. Проектът на заповедта е съгласуван с министъра на регионалното развитие и благоустройството / л. 68/, съобразно изискванията на чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗКН. Копие на заповедта е изпратен на кмета на община Долчин чифлик за надлежно съобщаване на собственици на засегнатите имоти.

Основното оплакване в жалбата, свързано с това, че обектът по т. 1.2.1.5 "Късноантично селище 4 - 7в." не е вкючен в обхвата на заповедта по т. 1, а има самостоятелен статут на недвижима културна ценност не може да обоснове извод за материална незаконосъборазност на оспорения административен акт. Действително четвъртият обект от НКЦ по т. 1 от заповедта на министъра е посочен като " обект "Късноантична крепост" / северно от р. Фандъклийска/, на брега на морето, с класификация на архитектурно-строителна недвижима културна ценност от античността и средновековието / обн. ДВ бр. 66/1976 г."., а обектът по т. 1.2.1.5 е посочен като "Късноантично селище 4-7 в. " и не е налице пълна идентичност в наименованията на тези два обекта. По делото, въпреки дадената възможност обаче жалбоподателката не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че "Късноантично селище 4-7 в." представлява самостоятелна недвижим културна ценност, със собствен статут, вписан в списъка на паметниците на културата от Античността и Средновековието във Варненски окръг. Освен това, независимо от наименованието на обекта по т. 1.2.1.5 от заповедта, от значение е това, че имотите, собственост на жалбоподателката, които са посочени точно, съобразно техния кадастрален идентификатор по кадастралната карта на селото, са обхванати от териториалните граници на Втора охранителна зона на недвижимата културна ценност, ясно очертана в т. 1 на заповедта, представляваща групова археологична недвижима културна ценност. Като обекти, находящи се в охранителна зона на НКЦ същите следва да се ползват и управляват от собственика съобразно дадените предписания. Що се отнася до ограниченията в правото на ползване, оплаквания в жалбата не са наведени, в тази насока не се твърди незаконосъборазност на заповедта. С оглед на изложеното жалбата на на Г. П. Н. от гр. В. против заповед № РД9Р-51 от 15.12.2015 г. на министъра на културата в оспорената част по т. 1.2.1.5, с която се определят граници на Втора охранителна зона на недвижимата културна ценност - "Късноантично селище ІV-VІІ в." следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд