Решение № 12955 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15854/2014 г.

Решение № 12955 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15854/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Община Самоков срещу решение № 882 от 13.10.2014 г. по административно дело № 81/2014 г. от Административен съд София - област, с което Община Самоков е осъдена да заплати на Емилия Константинова обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от закона за държавния служител, ведно с мораторна лихва и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 20.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба - Емилия Михайлова Константинова чрез процесуален представител - в представена по делото молба оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като установява, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Константинова е отменена с влязло в сила съдебно решение, както и че през периода от постановяване на същата до отмяната й жалбоподателката не е полагала труд нито по трудово нито по служебно правоотношение и съответно не е получавал възнаграждение приема, че в случая са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1, изр. първо ЗДСл, при което приема, че предявеният иск е основателен по основание. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, приема, че искът е доказан и като размер, въз основа на приетата по делото експертиза. Решението е правилно. Касаторът не спори относно факта, че служебното правоотношение на Константинова е прекратено със заповед № ЛС-01-1265/30.01.2011 г. за длъжността Секретар на Община Самоков, която е отменена с окончателно решение № 16541 от 11.12.2013 г. по адм. дело № 2500/2013 г. на ВАС. Правилно съдът приема, че в случая при липсата на отбелязване в трудова или служебна книжка Константинова не е получавала възнаграждение по служебно или трудово правоотношение и Община Самоков следва да бъде осъдена да заплати на Константинова обезщетение за времето, през което е останала без работа. Размера на обезщетението е определен на 7200 лв., сума, представляваща размера на шестмесечното възнаграждение за длъжността, заемана от нея към момента на явяването й в Община Самоков за възстановяване на заеманата длъжност, ведно с мораторна лихва за забава за периода от 11.12.2013 г. до 20.01.2014 г. в размер на 82,16 лв. и законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2014 г. - датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. За да са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за присъждане на обезщетение при отмяна незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение следва държавният служител да не е получавал възнаграждение въз основа на служебно правоотношение или за друга работа - т. е по трудово правоотношение. Тези предпоставки в в случая са налице, при което обжалваното решение е правилно. Размерът на обезщетението също е определен правилно - в размер на брутното й възнаграждение за шест месеца към момента на признаване на уволнението й за незаконно - в случая от влизане в сила на съдебното решение, ведно с дължимата мораторна и законна лихва върху главницата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото Община Самоков следва да бъде осъдена да заплати на Константинова и направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 950 лв., представляващи хонорар за един адвокат, при липса на възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение