Решение № 7156 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2009 г.

Решение № 7156 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Венцеслав Николов Стоянов против заповед № КВ- 830/06.08.2009 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от военна служба. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена след изтичане на двумесечния срок за налагане на наказание съгласно чл. 287, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) и без да са налице основанията за постановяване на заповед в този смисъл съгласно действащата към момента на деянието нормативна уредба. Моли да бъде отменена. Ответникът- министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Стоянов е назначен на длъжност помощник - началник в отделение "Подготовка и използване на подразделенията" на под. 24490 - Асеновград. На 19.11.2008 г. същият управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация 2.34 промила съгласно извършената проверка. По повод деянието е образувано н. о. х. д. № 66/2009 г. по описа на Софийския военен съд за извършено от Стоянов престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Производството по делото приключва със споразумение, одобрено от съда в проведеното на 16.03.2009 г. открито съдебно заседание, с което жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 19.11.2008 г. управлява лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 2.34 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", ПР. 1 във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК му е наложено наказание "пробация" и същият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 10 месеца, считано от 19.11.2008 г. (протокол от съдебно заседание на 16.03.2009 г.) За приключилото наказателно производство командирът на поделението, в което служи жалбоподателя, е уведомен на 25.05.2009 г. (писмо вх. № 2-1477/25.05.2009 г.) и на 10.06.2009 г. прави предложение за налагане на Стоянов на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ. (предложение рег. № 3-1997/10.06.2009 г.). По този повод с военнослужещия е проведена беседа (протокол от 10.06.2009 г.), а командващият сухопътните войски изразява съгласие с направеното предложение (становище от 24.06.2009 г.). Предложението на командира на поделението е докладвано на началника на отбраната (писмо вх. № 24-02-750/25.06.2009 г.), който на 21.07.2009 г., на основание чл. 26, т. 6, чл. 85, т. 12, б. "г" от ЗОВСРБ прави предложение до министъра за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за освобождаване от длъжност и от военна служба на жалбоподателя Стоянов. Въз основа на предложението и получените данни министърът на отбраната издава заповед № КВ-830/06.08.2009 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която на основание чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ налага на жалбоподателя Стоянов дисциплинарно наказание "уволнение" и го освобождава от длъжност и от военна служба, прекратява правоотношението за изпълнение на военна служба и го зачислява в мобилизационния резерв. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Заповедта е издадена на основание чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, действащ към момента на постановяването й, в сила от 12.05.2009 г. (ДВ бр. 35 от 2009 г.) без да е съобразено, че деянието, за което военнослужещият е наказан е извършено, а образуваното по същия повод наказателно производство е приключило при действието на ЗОВСРБ (отм.). Последният нормативен акт е законът, който е следвало да бъде приложен с оглед разпоредбата на § 3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОВСРБ, която предвижда, че образуваните производства за налагане на дисциплинарни наказания, за освобождаване от служба и за търсене на имуществена отговорност срещу военнослужещи се довършват по досегашния ред. При всички случаи след като деянието е извършено на 19.11.2008 г., а споразумението, с което наказателното производство против жалбоподателя Стоянов е прекратено, е подписано на 16.03.2009 г., против военнослужещия е следвало да се образува дисциплинарно производство по действащия към момента ЗОВСРБ, сега отменен, което е следвало да приключи също по реда предвиден в последния нормативен акт. Ето защо като прилага закон, който не е следвало да бъде приложен, административният орган постановява незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 283, ал. 1, т. 4 от ЗОВСРБ (отм.), дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително при осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание при тази хипотеза е двумесечен, считано от датата на влизане в сила на присъдата (чл. 287, ал. 2 и ал. 4 от ЗОВСРБ (отм.). В случая с влязло в сила споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 от Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 19.11.2008 г. извършва умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено предвиденото в закона наказание. Споразумението, установяващо извършеното деяние и вината на жалбоподателя има действие на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК и представляващо основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, влиза в сила с одобряването от съда на 16.03.2009 г. (чл. 382, ал. 9 от НПК). От този момент започва да тече предвиденият в закона срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 283, ал. 1, т. 4 от ЗОВСРБ (отм.). При липсата на доказателства и твърдения за наличие на условието по чл. 287, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.) за спиране на срока съдът приема, че към момента на постановяване на административния акт преклузивният законов срок за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя по реда и на основание чл. 283, ал. 1, т. 4 от ЗОВСРБ (отм.) вече е изтекъл. Следователно заповедта е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 287, ал. 4 от ЗОВСРБ (отм.), след като правната възможност на административния орган да упражни предоставеното му със закона правомощие по налагане на дисциплинарната санкция е вече преклудирано. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че заповедта на министъра на отбраната, с която на жалбоподателя Стоянов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и същия е освободен от военна служба е незаконосъобразна и постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменена. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, ПР. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение