Решение № 11093 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12276/2010 г.

Решение № 11093 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12276/2010 г., V о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 190 АПК. Делото е образувано по жалба на "ТЮФ Инженеринг" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Преки път" № 16-18, вх. "А" срещу чл. 56, ал. 5 и чл. 61, ал. 1, т. 8 от Наредба № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване на типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, издадена от министъра на транспорта. Жалбоподателят е направил искане за спиране на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт. Като основание сочи невъзможността за нотифициране на техническите служби от България поради правото на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" да отказва откриване на процедура по акредитация на основание чл. 19, ал. 4 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Ответникът по делото - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, не взема становище по искането за спиране. Върховният административен съд счита искането за допустимо, но неоснователно. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването на подзаконов нормативен акт не спира действието му освен ако съдът постанови друго. Основание за спирането, по силата на чл. 166, ал. 2 във вр. с чл. 196 АПК, би могло да бъде възможността на молителя да бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Видно от искането на жалбоподателя той твърди възможност за вреди от приложението на законова разпоредба. Съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието при установяване на липса на възможности или на компетентност от страна на Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" за извършване на акредитация по отношение на заявения обхват, местоположение на дейността, език, използван от заявителя, или други специфични условия във връзка с изискванията за акредитация или при неизпълнение на дадените указания, се отказва откриване на процедура и заявлението с подадените документи се връща на заявителя. Именно тази законова разпоредба жалбоподателят счита, че води до значителни вреди за него, тъй като не позволява акредитацията му, което пък е изискване, визирано в чл. 61, ал. 1, т. 8 от Наредба № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване на типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Наредба № 60) за определянето му като техническа служба и съответно нотифицирането му пред Европейската комисия. Безспорно е, че липсата на сертификат за акредитация е липса на визиран в чл. 61, ал. 1, т. 8 от Наредба № 60 документ, необходим за определяне на жалбоподателя като техническа служба. С оглед на това неиздаването на такъв сертификат от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" е възможно да му причини определени вреди. Но тази вреда би била правно релевантна само ако се установи, че разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 8 от Наредба № 60 е незаконосъобразна. Този въпрос е предмет на основното производство и до произнасянето по него съдът счита, че не са налице основания за спиране действието на оспорените разпоредби от Наредба № 60. Следва само да се посочи, че чрез това искане жалбоподателят цели да преодолее действието на законова разпоредба, което само по себе си не може да обоснове правомерност на целения резултат. Що се отнася до целесъобразността на законовата норма, чието действие се цели да бъде преодоляно, то това нито може да е предмет на настоящото производство, нито основание за допускане на исканото спиране. С оглед на горното съдът счита, че искането за спиране на действието на оспорените разпоредби на Наредба № 60 е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 190, ал. 1 във вр. с чл. 166, ал. 3 АПК Върховният административен съд