Решение № 5995 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13949/2018 г.

Решение № 5995 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13949/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници, в качеството му на правоприемник на Началника на Митница В., чрез процесуален представител, срещу Решение № 1771/01.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1011/2018 г. по описа на Административен съд В., с което по жалба на "Милки груп Био" ЕАД е отменено Решение с рег. № 32-78845/16.03.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0001123/23.01.2018 г. на Началника на Митница – В., с което е определено мито за довнасяне в размер на 789, 09 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт, а в условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Към постъпили писмени бележки са представени допълнителни писмени доказателства.

Ответникът по касационната жалба – "Милки Груп Био"ЕАД, гр. С., чрез процесуален представител, в постъпил писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Изразява становище, че представените нови доказателства нямат отношение към спора и не са от съществено значение за решаване на делото, поради което иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, за които представя списък и документи за договорено и платено възнаграждение в размер на 360 лв.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество-неоснователна, поради следното:

Предмет на контрол в производството пред АС - В. е било Решение на митническия орган, с което е отказано приемане на декларираната митническата стойност по посочената митническа декларация на декларираната стока и е определена нова митническа стойност на внасяната от "Милки груп Био" ЕАД стока – палмова мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 37 лв. /кг. Извършена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация и е начислено мито за доплащане – 789, 09 лв., ведно с лихва за забава.

Административният орган, след документална проверка на декларацията, е приел, че е налице обосновано основателно съмнение относно размера на декларираната митническа стойност. Прието е, на основание на извършен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки на ЕС за периода от октомври 2013 г. до септември 2017 г., са установили, че митническата стойност на внасяната стока е значително по-ниска, а за периода 01.01.2017 г. - 30.11.2017 г. е най-ниска спрямо тези на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. Констатирано е, че относителният дял за периода на допуснатите до свободно обращение стоки с код КН 15119099 от "Милки Груп Био" с произход Малайзия спрямо общото количество, внесено в Република България, е 83, 63%, като за м. 12. 2017 г. относителният дял на внасяните от "Милки Груп Био" ЕАД е 100%. Установено е, че договорената от "Милки Груп Био" ЕАД цена е по-ниска от цените за палмова мазнина RBD, обявена в сайта на Palm Oil Analitics. Според митническите органи, за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки, поради което е направена справка в системата МИСЗА за стоки, с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време и е установена декларирана и приета митническа стойност на сходни стоки по MRN 18 BG002002 H001882 от 19.01.2018 г.: нехидрогенирано палмова масло; RBD – рафинирано, избелено, дезодорирано; 5250 кашона по 20 кг. – нето 105 000 кг., с митническа стойност 1, 37 лв. за 1 кг. При анализ на данните от придружаващия стоката анализен сертификат от 08.12.2018 г., е прието, че характеристиките на декларираната стока са сходни с характеристиките на палмова мазнина по MRN 18 BG002002 H0010882 от 19.01.2018 г.

По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15, началникът на Митница – В. е издал обжалваното решение.

Спорът между страните пред първоинстанционния съд е формиран по въпросите: дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент за изпълнение/ и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/ за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

За отмени оспореното решение, първинстанционният съд е приел, че на адресата му не е дадена подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават съмненията на митническия орган, за да приеме декларираната митническа стойност; тези съображения не са състоятелни сами по себе си и не е извършен изискваният от разпоредбата на чл. 141 от Регламента за изпълнение във връзка с легалното определение на "сходни стоки" по чл. 1, § 2, ал. 14 от същия регламент, анализ, за да се обоснове определяне на митническата стойност по вторичния метод въз основа на договорна стойност на "сходни стоки".

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е посочил изчерпателно и е анализирал прецизно приложимото право.

Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези хипотези, в която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Г. 3 от Дял ІІ на МК.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и стойността на идентични или сходни стоки, което да обоснове извършеното увеличаване на декларираната стойност.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище, и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение и според тези дефиниции, в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:

• "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични;

• "сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Принципно правилни са решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че при прилагане на процедурата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и на адресата на митническия акт да е дадена конкретна възможност да вземе отношение по основанията за съмнение, като изисканата от декларатора допълнителна информация следва да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Това следва, както от цитираните от административния съд Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52.; Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. и Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по съединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49., така и от мотивите на Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/2015 г. на СЕС, на което се е позовал митническият орган в оспореното решение. Съгласно т. 36 от тези мотиви, националната юрисдикция, "която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган.... са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи, и дали този орган е дал на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които са били основани тези съмнения. "

1. Обосновано на събраните доказателства административният съд е приел, че жалбоподателят е направил всичко в рамките на възможното, за да отговори на искането на митническите власти за допълнителна информация относно извършения внос, а в същото време едва в мотивите на административния акт е получил яснота относно основанията за съмненията в декларираната митническа стойност. Обосновано съдът е приел, че административният орган не е доказал основателност на съмненията си относно декларираната митническа стойност.

Процесният на договор от 08.11.2017 г. е за продажба на отложено плащане. Договореният в полза на клиента кредитен лимит няма отношение към изчисляване стойността на стоката, а само показва размера на задължението, който не следва да се надхвърля за срока на отложено плащане. От обстоятелството, че размерът на кредитния лимит не кореспондира с цената за договореното количество, не следва логически, че липсва връзка между договора и плащането по посочения начин, щом този кредитен лимит е предоставен за "клиента по този договор" при липса на уточнение, че лимитът е само за конкретното договореното количество. В тази връзка с основание съдът е взел предвид безспорно доказаните трайни търговски отношения на жалбоподателя със същия производител.

Обосновано съдът е приел, че немотивирано административният орган не е кредитирал представената от жалбоподателя справка от застрахователя "ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, видно от която през м. 12. 2017 г. са застраховани 135, 96 тона на цена 556, 50 $, като застрахователната премия е 90, 97 $ или 149, 91 лв. (при курс 1, 65119 посочен в митническата декларация) и защо е настоявал за представянето на застрахователната полица, щом не оспорва размера на разходите за застраховка като част от договорната стойност, на основание чл. 71, § 1, б. д, i) от МК.

Жалбоподателят е изяснил пред съда констатираното съмнение относно номера на договора, цитиран във фактурата от 29.11.2017 г. чрез представеното писмо на производителя от 27.03.2018 г. и връзката между фактурата и договора чрез цитирането на номера на договора в проформа фактурата, цитирана във фактурата.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя съображението на административния съд, че не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя обстоятелството, че не е представил износната митническа декларация, като частен документ, издаден от трето лице, титуляр на режим "износ".

Няма връзка между изискваната информация за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар, при положение че от значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че тълкуването, дадено, с цитираното от митническия орган Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., ЕURO 2004, С-291/15, не е достатъчно, за да мотивира извода за определяне на митническата стойност по вторичните методи. С това решение е прието, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 /аналогичен по смисъл на сега действащия чл. 140 от Регламента за изпълнение/ трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.

Действително, както е приел административният съд, събраната в случая информация не отговаря на посоченото условие, доколкото простото извлечение за количества и цени на внесени стоки, без данни за търговска марка, производител, качество на стоките и търговско равнище - все обстоятелства, относими към понятието за "сходни стоки", не е достатъчно за да се направи основният фактически извод за наличие на основателно съмнение в точността на декларираната стойност. От друга страна, от т. 15 от мотивите на посоченото решение, че вижда, че в случая в главното производство по това дело митническият орган се е усъмнил в точността на декларираната митническа стойност въз основа на единичните цени, по които унгарските вносители са закупували разглежданите видове стоки и в този именно контекст е даден тълкувателният отговор. Настоящият случай не е такъв, защото жалбоподателят, осъществява над 80% от вноса на стоки като процесните в страната.

1. Обосновани са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и относно това, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице.

Определената митническа стойност на процесната стока е 1, 37 лв/кг, като същата е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на "Глобъл Линкс" ЕООД. Не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 19.01.2018 г. (Cost, Insurance and Freight – т. е включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане (60 дни за "Милки груп био" и 90 дни за "Глобъл линкс"), на разликата в договорените количества (67, 98 тона от "Милки груп био" и 105 тона от "Глобъл линкс"), на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Липсва в обжалвания административен акт анализ във връзка с различния производител на стоките по двата вноса. Необосновано сходството на стоките е свързано с анализните сертификати към двата вноса. Видно от удостоверението за анализ издадено от ФЕЛДА ИФФКО СДН БХД, стоката по процесния внос представлява RBD палмово масло IFFCO HQPO36/39, а според удостоверението за анализ на "Глобъл линкс" стоката предмет на този внос е RBD палмово масло SOCFAT 37 рафинирано, избелено, дезодорирано. Разликите в стойностите, получени при изпитване с идентични методи не е несъществена, както твърди митническият орган, като липсва анализ, в т. ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище.

Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества от "Милки груп био" ЕАД и "Глобъл линкс" ЕООД, както и предвид установеното в административното производство обстоятелство, че за периода 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г. пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 83, 63% - обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото търговско равнище.

Правилно съдът е приел, че с оглед относителния пазарен дял на жалбоподателя това изискване не е спазено, поради което митническите органи е следвало да вземат предвид разликите и да извършат корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за прилагане, което условие също не е изпълнено.

С оглед изложените съображения съдът правилно е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, вр. чл. 74, § 2, буква б от МК, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, Началникът на Митница В. е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт.

1. Представените от касатора пред настоящата инстанция писмо от Директора на отдел В1 - Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г., както и получен от Малайзийските власти списък на съответните пратки със сравнение на стойностите, посочени в износните митнически декларации са писмени доказаетлства, които не са относими към касационните основания и по-специално към това за решаване на делото от АС при съществено нарушение на процесуалните правила. Това оплакване, всъщност, е бланкетно. Предствените от касатора писмени доказателства са получени от него при кореспонденция между националния митнически орган и административния орган на Европейската комисия за борба с измамите, получени след решаване на делото в първоинстанционния съд.

Съгласно представения от "Милки груп Био" ЕАД отговор от Генералния директор на ОЛАФ, докладите от проверките съдържат информация, която е пряко свързана с предприетите действия по инспекцията, но същите не следва да бъдат приравнени с очаквания окончателен доклад от разследване на ОЛАФ, който е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Поради това, представените доказателства не са от естество да променят правилността на крайния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение, издадено от митническия орган, нито обосновават касационното основание за необоснованост на първоинстанционното решение. Отделно от това, става дума за доказателства, които страната е могла да представи пред първоинстанционния съд, доколкото те са получени в рамките на инициирана от нея самата кореспонденция.

Като е отменил митническия административен акт, АС-В. е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника "Милки груп Био" ЕАД следва да се присъди сумата от 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,