Решение № 11650 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7807/2018 г.

Решение № 11650 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7807/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура (ОП) – Благоевград против Решение № 724 от 19.04.2018 г. по адм. дело № 632/2017 г. на Административен съд – Благоевград (АС – Благоевград), в частта му, с която е отхвърлен протестът срещу на чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 41, ал. 3 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на община Петрич (Наредбата) приета с Решение № 416 от 16.12.2016 г. по Протокол № 17 от 16.12.2016 г. на Общински съвет - Петрич. Първоинстанционното решение се протестира с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че необосновано са отхвърлени изтъкнатите в протеста на ОП - Благоевград аргументи, обосноваващи незаконосъобразност на чл. 35, ал. 1 и 2 и чл. 36, ал. 1 от Наредбата. Посочено е, че нормите на чл. 52 и 53 от Закона за пътищата (ЗП) предвиждат различен размер на глоба/санкция от определените в чл. 35, ал. 1 и 2 и чл. 36, ал. 1 от Наредбата, като по този начин се преуреждат вече регламентирани с нормативен акт от по-висока степен отношения. По отношение на изводите на съда, касаещи разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от Наредбата се твърди противоречие с материалния закон, тъй като протестиращият счита, че в случая е налице противоречие с нормативен акт от по-висок ранг, какъвто е Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). На следващо място е посочено, че Наредбата е издадена в рамките на законовата делегация на чл. 23 ЗП и следва да уреди само правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища, като в предметния обхват не се включва въпросът за времетраене на разрешението за специално ползване. Иска се отмяна на решението на АС - Благоевград в протестираната му част. Ответната страна – Общински съвет – Петрич не изразява становище по касационния протест. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационният протест е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество е неоснователен. Производството по реда на чл. 185 и сл. от АПК е образувано пред АС – Пазарджик по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Благоевград против чл. 1, ал. 2, чл. 34, ал. 1 и 2, чл. 35, ал. 1 и 2, чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 3, чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 3 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на община Петрич, приета с Решение № 416 от 16.12.2016 г. по Протокол № 17 от 16.12.2016 г. на Общински съвет Петрич. С протестираната в настоящето производство част на Решение № 724/19.04.2018 г. по адм. дело № 632/2017 г. по описа на АС – Благоевград, съдът е отхвърлил протеста в частта му, с която са оспорени разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 41, ал. 3 от Наредбата. За да отхвърли протеста, съдът е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган съгласно правомощията му по чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 23 ЗП. Приел е също така, че Наредбата е валиден нормативен административен акт, като е отчел, че е издаден в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в ЗМСМА и при спазване изискванията на чл. 26, ал. 3 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). По отношение материалната законосъобразност на чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от Наредбата, съдът е приел, че протестът е неоснователен. Посочил е, че възможността общинските съвети да издават наредби, определящи състави на административни нарушения и съответстващи на тях наказания, е изрично предвидена в чл. 2, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като изискването, което разпоредбата поставя е, определените от общинските съвети административни наказания да съответстват с вида и размера на административните наказания по общата разпоредба на чл. 22, ал. 4 ЗМСМА. Съдът е приел, че при условие, че уредените обществени отношения в наредбата разширяват обхвата на ЗП не е необходимо предвидените състави на нарушения изцяло да повтарят разпоредбите на закона. С тези доводи е направил извод, че с оглед обществената необходимост могат да бъдат предвидени и други състави на нарушения, които не е необходимо да възпроизвеждат точно разпоредбите на закона и да са съобразени с неговото изменение. Посочил е, че определените размери на санкциите в законово определените с чл. 22, ал. 4 ЗМСМА размери, не противоречат на нормативен акт от по-висока степен и не "преуреждат" обществените отношения, като налагат санкция в по-нисък или по-висок размер. Счел е, че в оперативната самостоятелност на органа е да предвиди санкция при повторност, поради което липсата на такава по чл. 36 от Наредбата не води до незаконосъобразност. По отношение на възраженията срещу чл. 41, ал. 3 от Наредбата съдът е посочил, че съгласно нормата на чл. 18 ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя и след заплащане на такса, която за специалното ползване на общинските пътища се определя от общинския съвет. По аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 2, т. 5 ЗП разрешение за специално ползване на общински пътища се издава от кмета на общината. Разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗП предвижда, че специалното ползване на пътищата се извършва при условията и по ред, определени с наредба на Министерския съвет - Наредбата за специално ползване на пътищата, в която не е регламентиран срок на действие на разрешителното. Изложил е, че това не лишава общинския съвет да определи срок на действие на акта на компетентния орган, отчитайки обществената необходимост, поради което е отхвърлено възражението за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 като неоснователен. Решението в протестираната му част е правилно. По отношение на протестираните разпоредби на чл. 35, ал. 1 и 2 и чл. 36, ал. 1 от Наредбата: Възраженията на ОП - Благоевград са за противоречие на посочените разпоредби с чл. 53, ал. 1 и 2 и чл. 54, ал. 1 от Закона за пътищата. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗМСМА. С чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗП от приложното поле на закона са изключени общинските пътища. С чл. 23 ЗП е регламентирано, че правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗАНН овластява общинските съвети при издаване на наредби да определят съставите на административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА. Съгласно чл. 22, ал. 4 ЗМСМА, за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. От обхвата на ЗП са изключени общинските пътища, като законодателят е поставил в правомощието на общинските съвети да регламентират нарушенията и санкциите за тях, съобразно рамките дадени от ЗМСМА. Определените с чл. 35, ал. 1 и 2 и чл. 36 от Наредбата административни наказания са дефинирани в размери под установения с чл. 22, ал. 4 ЗМСМА праг, поради което не е налице твърдяното противоречие с нормативен акт от по-висока степен, както и правилно е установил първоинстанционният съд. По отношение на протестираните разпоредби на чл. 41, ал. 3 от Наредбата: Правилен е и изводът на съда за законосъобразност на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от Наредбата. С посочената разпоредба е определен едногодишен срок на валидност на разрешенията за специално ползване. Според § 1, т. 8 ДР ЗП "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Според чл. 18, ал. 5 ЗП специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. С издадената в приложение на посочения текст НСПП се определят условията и редът за специално ползване на републиканските пътища (чл. 1 и 2), като съгласно чл. 3 НСПП, специалното ползване на общинските пътища се извършва при условията и по реда на НСПП и наредбите по чл. 23 ЗП. С чл. 26 ЗП са регламентирани изискванията, редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за специално ползване на пътищата, както и сроковете за валидност на отделните разрешения. Съгласно чл. 26, ал. 8 ЗП срокът на валидност на разрешенията е, както следва: 1. при превоз на тежки и извънгабаритни товари - 30 дни; 2. при извършване на строителство - две години; 3. при временното ползване на части от пътното платно и другите видове специално ползване на пътищата - по преценка на разрешаващия орган, съобразена с искането на заявителя; 4. при експлоатация на рекламни съоръжения, издадени при условията и по реда на наредбата по чл. 18, ал. 5 - десет години. Обратно на приетото от съда, в НСПП са регламентирани срокове на валидност на разрешения за специално ползване. Така например в чл. 8, ал. 3 е определен двугодишен срок на валидност на разрешенията за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него; в чл. 13, ал. 2 е предвиден срок на валидност шест месеца за разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение, а разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение е със срок на валидност 10 години, съгласно чл. 16, ал. 4; за ползване на пътя за изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се издава разрешение за специално ползване за срок от две години. Това обстоятелство обаче не препятства общинския съвет да разпише срок на валидност на разрешенията, издавани от кмета на общината, с оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 26, ал. 8, т. 3 ЗП, съгласно която срокът на валидност при временното ползване на части от пътното платно и другите видове специално ползване на пътищата се определя по преценка на разрешаващия орган, съобразена с искането на заявителя. Определения в Наредбата срок на валидност не противоречи на ЗП, нито на НСПП, където е посочен срок на валидност на определени видове разрешения. Няма припокриване на разписаните норми за да е налице противоречие. Касае се за различни видове разрешения. Валидността на разрешенията за ползването на общинските пътища, извън изрично посочените в закона и НСПП, е регламентирана с общинската Наредба. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, в протестираната му част, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение