Решение № 12786 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12595/2019 г.

Решение № 12786 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12595/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект и директор на Дирекция "Устройство на територията" на община Б., приподписана от гл. юрисконсулт - Райнова, против решение № 1502 от 16.08.2019 г. постановено по адм. дело № 1297/2019 г. на Административен съд Б., с което е обявено за нищожно Решение № 1271/16.05.2019 г. на главен архитект и директор на Дирекция "Устройство на територията" на община Б., постановяващо оттегляне на Разрешение за строеж /РС/ №П-21/16.04.2019 г., на основание чл. 91 АПК. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: И. К., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: А. М., Н. М. и З. К., чрез процесуалния им представител - адв. Темелков, оспорват касационната жалба, като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция. Ответникът: Комплекс "Билд" ЕООД, гр. Б., представлявано от Н. Б., чрез пълномощника му - адв. Темелков, моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Б. е оспорено Решение № 1271/16.05.2019 г. на главния архитект и директор на Дирекция "Устройство на територията" при община Б., с което, на основание чл. 91 АПК е оттеглено РС №П-21/16.04.2019 г. на главен експерт АС в отдел "Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура" на община Б., ведно с одобрения технически инвестиционен проект за обект "Жилищна сграда със сградни В и К връзки", в ПИ с идентификатор 07079.616.270 по КК на гр. Бургас. С., след като е установил фактите по делото, е приел, че оспореното решение е нищожен административен акт, като издаден при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на компетентност на издателя му. Решението е валидно, допустимо и правилно, при следните допълващи мотиви: Неправилен е изводът на съда, че процедурата за отзив на процесното РС, по чл. 91, ал. 1 АПК, е неприложима поради наличието на специален ред в ЗУТ за отмяна на незаконосъобразно издадени разрешения за строеж. Отзивът по чл. 91, ал. 1 АПК е правомощие на органа, да преразгледа въпроса и ако прецени, да оттегли издадения от него акт, ако същия подлежи на обжалване по административен или съдебен ред. Възможността за служебна проверка на РС от органите на ДНСК по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, не изключва правото на отзив, тъй като между двете производства няма връзка, а след отмяната на чл. 216 ЗУТ /ДВ, бр. 25/2019 г./ разрешенията за строеж подлежат на директно обжалване пред съда, като на такова директно обжалване пред съда подлежи и акта, с който се отменя или оттегля разрешението за строеж. Правилни обаче са другите изводи на съда, че оспореното решение на главния архитект по чл. 91, ал. 1 АПК е нищожно, поради липса на компетентност. Правото на отзив на органа, издател на акта, може да бъде осъществено само при наличието на жалба срещу издаденото РС, от лице, заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ да го обжалва. Подадената Докладна записка изх. № 291/09.05.2019 г. на Директора на ОУ "Л. К." - гр. Б. до зам.-кмета на община Б., с която изразява несъгласие със започнатото строителство в ПИ 07079.616.270 и моли за вземане на мерки в защита интересите на училището, не представлява жалба срещу оттегленото РС, както правилно е прието и от съда. Записката не е адресирана до съда, а до зам. кмета, който не е издател на РС. В нея липсва петитум за отмяна на процесното РС, както и обстоятелства за незаконосъобразност, а най-общи възражения срещу започнатото строителство в ПИ 07079.616.270, който е съседен на ПИ 07079.616.269, представляващ публична общинска собственост и върху който училището има право на ползване /АОС № 1038/12.11.1998 г., представен с касационната жалба/. Освен това ОУ "Л. К."-Б., представлявано от директора му, не се явява заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 - 3 ЗУТ, с право на жалба срещу издаденото РС. З. случая е приложима хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като се касае за нов строеж, а не за преустройство или промяна предназначението на заварен строеж или на сграда, която е етажна собственост по т. 2 и 3. В приложимата хипотеза заинтересовани лица се явяват възложителят на строежа, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот в който ще се строи. Собствениците или ползвателите на съседни имоти, не са заинтересовани лица в производството по обжалване на РС. Т. са такива в производството по одобряване или изменение на ПУП-ПРЗ и по него биха могли да защитят правата си като засегнати собственици/ползватели на съседен на плана имот /чл. 131, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ЗУТ/. В производството по издаване на РС, училището не е заинтересовано лице. Ето защо и при липса на жалба срещу РС №П-21/16.04.2019 г., за органа не е възникнало нито задължението, нито правото да упражни отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Отсъствието на жалба, подадена от заинтересовано лице сочи на липса на компетентност у органа да осъществи правомощието по чл. 91, ал. 1 АПК, поради което оспореното решение се явява нищожно. При споделяне на изводите за нищожност на решаващия съд, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно, следва да се остави в сила. При този резултат, на ответника "Комплекс Билд" ЕООД се дължат разноски за касационната инстанция, в размер на 1000 лева, съобразно представения списък на разноски и доказателства за направата им - договор за правна помощ и платежно нареждане /стр. 18 и 19/, въпреки направеното в заявлението от 11.05.2020 г. от касатора възражение за прекомерност. Фактическата и правна сложност на делото, по преценка на настоящия състав, не обуславя уважаване на възражението, чрез редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение до минималното такова по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответниците - физически лица, не се дължат разноски за касационната инстанция, поради липса на доказателства за направата им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение