Решение № 9291 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11971/2018 г.

Решение № 9291 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11971/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 1126 от 8.06.2018 г., постановено по адм. дело № 504/2018 г. от Административен съд – Бургас. С него по жалба на "Хитекс" ЕООД е отменена заповед №РД-08-82/01.02.2018 г. на кмета на Община Руен, с която е обявено класирането на участниците в конкурс за възлагане управлението на социална услуга с предмет "Обществена трапезария" по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05 FMOP001-3. 002 "Осигуряване на топъл обяд 2016-2019". Първата касационна жалба е от кмета на Община Руен, подадена чрез адв. П. Начков. С нея се релевират всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на ново по същество, с което оспореният акт да бъде потвърден. Претендират се и разноски. В съдебно заседание касаторът прави и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. По тази касационна жалба е подаден писмен отговор от "Топлоконтакт - Сливен" ЕООД, с който се изразява становище за нейната основателност с искане същата да бъде уважена. Втората касационна жалба е от "Топлоконтакт – Сливен" ЕООД със седалище в гр. Сливен, представлявано от управителя М. Вълев. С нея се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу заповед № РД-08-82/1.02.2018 г. на кмета на Община Руен да бъде отхвърлена. По касационната жалба на "Топлоконтакт – Сливен" ЕООД е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на кмета на Община Руен, с който се застъпва становище за нейната основателност. Ответникът по двете касационни жалби – "Хитекс" ЕООД, гр. Айтос, с представени по делото писмен отговор и молба с характер на писмени бележки, оспорва и двете касационни жалби като неоснователни. Моли за оставянето им без уважение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че съдебното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства, по които са направени верни правни изводи. Изразява становище, че правилно процесната заповед е отменена като незаконосъобразна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационните жалби са неоснователни. Производството пред Бургаския административен съд е било образувано по жалба на "Хитекс" ЕООД против заповед № РД-08-82/01.02.2018 г. на кмета на Община Руен. С нея е обявено класирането на участниците в конкурс за възлагане управлението на социална услуга с предмет "Обществена трапезария" по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05 FMOP001-3. 002 "Осигуряване на топъл обяд 2016-2019". Със заповедта на първо място е класиран касаторът "Топлоконтакт - Сливен" ЕООД, а на второ място – касационни ответник "Хитекс" ЕООД. С обжалваното решение № 1126 от 8.06.2018 г. по адм. дело № 504/2018 г. Административен съд – Бургас е отменил оспорената пред него заповед. За да постанови този резултат, съдът е установил, че конкурсната процедура е била открита със заповед № РД 08-718/1.12.2017 г. на кмета на Община Руен, с която са определени условията на конкурса, сред които и начинът на оценяване и прекратяване на процедурата. Заповедта била разгласена в централно и местно печатно издание. Със заповед № ЕФ – 03-1/15.01.2018 г. на кмета на Община Руен била назначена и комисия за провеждането на конкурса, чиято работа по подбор, оценка и класиране на кандидатите, обективирана в протокол № 1 от 29.01.2018 г., съдът е разгледал подробно. Съобразил е, че по заложените в т. 9 от заповедта за откриване на конкурса критерии комисията е изложила становище за двамата кандидати по всяка една от подточките от 9. 1 до 9. 6. Констатирал е, че разликата в оценяването на двамата участници идва единствено от оценката, получена по критерия заложен в т. 9. 5 - материална база. Като краен резултат участникът "Топлоконтакт - Сливен" ЕООД получил общо 250 т. и бил класиран на първо място, а участникът "Хитекс" ЕООД получил общо 225 т., поради което бил класиран на второ място. Въз основа на така поставените оценки от комисията и на основание чл. 39, ал. 1 от ППЗСП, кметът на Община Руен издал процесната заповед. При това фактическо установяване съдът е стигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. След като е анализирал съдържанието на т. 9. 5, съдът е приел, че текстът е напълно лишен от смисъл, поради което е обективно невъзможно да се разбере критерият по тази точка, респ. да се установи как участниците са били оценени по него. Този въпрос, според съда, бил от съществено значение не само защото разликата в оценките между двамата участници идвал именно от този критерий, но и защото същият очевидно бил счетен от възложителя за най-важен и с най-голяма тежест при оценяването, предвид посоченото, че при равен брой точки за класиран на първо място се обявява кандидатът, получил по-голям брой точки по критерий 9. 5. С тези съображения съдът е приел, че процесната заповед е издадена при допуснати в хода на конкурсната процедура съществени процесуални нарушения, свързани с неясно заложени критерии, по които да се оценяват кандидатите, което правело невъзможен контрола за тяхното правилно прилагане. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Неоснователно и в двете касационни жалби се твърди, че конкурсната процедура е била проведена при изяснени критерии за оценка. Спорният по делото въпрос всъщност се свежда до това доколко е ясен критерият по т. 9. 5 от заложените в т. 9 от заповедта за откриване на конкурса изисквания, в съответствие с които кандидатите се оценяват. Тази точка буквално гласи следното: "Материална база и технически, финансов и административен капацитет, организационни работни процеси и осигурена складова база – 10 точки получава кандидатът с най – процеса на хранене, както и технически, финансов и административен капацитет, организационни работни процеси и осигурена складова база. Всички останали добре изградена материална база и налично оборудване, за приготвяне на храна и осъществяване кандидати, които отговарят на изискванията на Възложителя получават 5 точки. " Очевидно е, че текст с това съдържание остава абсолютно неясен. Липсва както граматическа и лексикална, така и логическа връзка между отделните думи. Това, съпроводено и с неправилно отделяне на отделните части на текста с не на място поставени препинателни знаци, води до пълна неяснота на критерия, който следва да се ползва за оценяване. При тази абсолютна неяснота на така описания текст, без покритие остава твърдението в касационната жалба на кмета на Община Руен, че допуснатото нарушение е несъществено и че същото кореспондира с изискванията, зададени в Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане на Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, Операция "Осигуряване на топъл обяд 2016-2019 г." Предмет на преценка в случая са критериите, зададени от възложителя, а не по програмата. Дори да се касае до техническа грешка при изписването на зададените по оперативната програма изисквания, именно възложителят е следвало да заложи критерии за оценка в конкретната процедура, които да бъдат формулирани по разбираем начин, за да е ясно на какви изисквания трябва да отговарят кандидатите и по какъв начин те ще бъдат оценявани. Неяснотата на така зададения критерий съответно рефлектира и върху дадените от комисията оценки на предложенията. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е стигнал до извод, че при зададени неясни критерии става невъзможно осъществявянето на контрол върху тяхното прилагане, респ. върху начина на оценяване на участниците в конкурсната процедура. Интересното в случая е как точно комисията е интерпретирала съдържанието на това изискване, за да постави и различен брой точки на двамата кандидати. В случая остава неясно защо при оценяването по критерия на т. 9. 5 на предложението на "Топлоконтакт - Сливен" ЕООД е дадена максимална оценка, а на "Хитекс" ЕООД - по-ниска. С оглед на това и тъй като разликата в оценките на двамата участници в конкурса е само по този критерий, като той е и с най-голяма тежест, се налага извод, че оценяването е извършено субективно и в нарушение на изискването за еднакво третиране на сходните случаи, заложено в чл. 8, ал. 2 от АПК. Неоснователно е и възражението, че съдът не е изследвал и не се е произнесъл по всички представени по делото доказателства. Напротив, съдът е разгледал подробно всеки един от критериите, обсъдил е и произнасянето на комисията по всеки един от тях. Следва да се отбележи, че не може критериите за оценка да се допълват или изясняват по аналогия, доводи в какъвто смисъл се изтъкват в касационната жалба на кмета на Община Руен. Критериите за оценка задължително трябва да са поставени по ясен и безпротиворечив начин, за да се постигне прозрачност при направеното оценяване и за да може да се осъществи дължимият контрол върху процедурата. При това обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо неясно заложени критерии за оценяване, допускането на което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, поради което правилно е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед. Съдът обаче не е упражнил правомощието си да изпрати преписката на административния орган за продължаване на конкурсната процедура. Задължението на административния съд да направи това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество (какъвто е случаят), да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. В случая липсата на ясни критерии за оценяване на участниците е предопределила незаконност на административния акт, с който конкурсът приключва с класиране. Поради това, и тъй като е налице хипотеза на невъзможност на приключване на конкурса с избор на спечелил го участник, следва и процедурата по него да бъде прекратена на основание т. 10. 1., б. "в" от условията на конкурса, обявени със заповед № РД 08-718/01.12.2017 г. на кмета на Община Руен. В противен случай процедурата би останала недовършена и би липсвало произнасяне по откритата процедура и по двете постъпили заявления за участие в нея. Казаното дотук налага преписката да се върне на административния орган от настоящия съд. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за финализиране на процедурата по проведения конкурс с акт за прекратяването й, доколкото беше констатирано съществено нарушение на административнопроизводствените правила при провеждането й, което прави невъзможно приключването й с избор на спечелил я участник. Предвид изхода на спора, искането на кмета на Община Руен за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна на основание чл. 143, ал. 3 от АПК се явява претенцията на ответника "Хитекс" ЕООД за присъждане на разноски. Разноските са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който същите са реално платени. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на процесуалния представител на кмета на Община Руен е неоснователно. Така е, защото минималният размер, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената адвокатска защита разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. не са прекомерни. Така всеки от двамата касатори следва да заплати на "Хитекс" ЕООД по 600 лв. разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,