Решение № 10615 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2016 г.

Решение № 10615 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. Т. от град П., срещу Решение № 6/08.01.2016 г., постановено по адм. д. № 564/2015 г., по описа на Административен съд П., с което е отменена Заповед № 18-3828/19.05.2015 г., на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. П.. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - град П. не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - В. Я. Я., Ч. А. А., Д. Я. Я. и С. И. И. в постъпили писмени отговори излагат съображения за основателност на касационната жалба. Ответниците - Ж. Б. Ч., Н. Г. А., П. И. К., В. М. К., Н. М. К., Е. Л. Л., В. Г. Д., И. В. Г., Л. К. К., П. Н. М., Л. Б. П., К. А. К. и В. Г. И. в писмен отговор поддържат доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски. Ответниците - Т. А. Ч., М. Ц. Ц., Ж. И. П., В. Т. М. и Н. А. Л. с постъпил писмен отговор оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежно участвала в първоинстанционното производството страна, с оглед на което и на основание чл. 210, ал. 1 от АПК е процесуално допустима, а наведените в обратен смисъл доводи в отговорите на касационната жалба са неоснователни. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на Ж. Б. Ч., Н. Г. А., П. И. К., В. М. К., Н. М. К., Е. Л. Л., В. Г. Д., И. В. Г., Л. К. К., П. Н. М., Л. Б. П., К. А. К. и В. Г. И. срещу Заповед № 18-3828/19.05.2015 г, на началника на СГКК - гр. П., с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. П., извършено на основание чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), изразяващо се в обединяване на сгради с идентификатори 56722.661.832.5 и 56722.661.832.6 в една обща многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56722.661.832.12 по КККР на град П.. Съдът е приел, че заповедта, с която е направено изменението в КККР е незаконосъобразна, с оглед на което я е отменил. В подкрепа на този си извод съдът е изложил мотиви относно издаването на оспорената заповед при наличие на влязла в сила заповед на началника на СГКК - гр. П. със същия предмет и страни, което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е процесуална пречка за произнасяне на административния орган по подаденото второ заявление за изменение на КККР на град П.. Решението е правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за наличие на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. От данните по делото безспорно е установено, че в СГКК - гр. П. е постъпило Заявление с вх. № 94-2021/14.03.2013 г, подадено от Л. И. Т. и В. Я. Я. с искане за изменение на КККР на гр. П., изразяващо се в нанасяне като една сграда на отразените поотделно два входа в сградата с идентификатори съответно 56722.661.832.5 и 56722.661.832.6. С. З. № КД-14-15-206/19.06.2013 г, началникът на СГКК - гр. П. е отказал исканото изменение. Тази заповед е обжалвана от заявителите Т. и Я. пред Административен съд П. като по жалбата им е образувано адм. дело № 475/2014 г. по описа на съда. С депозирана на 06.08.2014 г, молба жалбата срещу този административен акт е била оттеглена от жалбоподателите като съда с Определение № 928/18.08.2014 г, е прекратил производството по адм. дело № 475/2014 г. и последното като необжалвано е влязло в сила, като по този начин е влязла в сила и Заповед № КД-14-15-206/19.06.2013 г, на началника на СГКК - гр. П., с която е отказано нанасянето като една сграда на отразените поотделно два вх...да в сградата с идентификатори съответно 56722.661.832.5 и 56722.661.832.6. Настоящето административно производство е започнало с подаване на Заявление с вх. № 94-161/05.02.2015 г, от страна на Л. И. Т. и В. Я. Я. до Агенцията по геодезия картография и кадастър - град С. с повторно идентично искане за изменение на КККР на гр. П., поради наличието на непълнота и грешка и на основание чл. 54 от ЗКИР, изразяващо се в обединяване на сгради с идентификатори 56722.661.832.5 и 56722.661.832.6 в една обща многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56722.661.832.12 по КККР на град П.. Заявлението е изпратено за произнасяне по компетентност на началника на СГКК гр. П., който с оспорената в настоящето производство заповед е одобрил исканото изменение. При тези данни правилен се явява направеният от първоинстанционния съд извод, относно произнасянето на административния орган по недопустимо искане, с оглед на което е отменил издадената заповед. Съдът правилно е приел, че е налице процесуална пречка за разглеждане на последващото аналогично искане за изменение на КККР на град П. за същия имот поради наличието на визираната в чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК процесуална пречка. Съгласно цитираната разпоредба, преди откриване на производството по издаване на административен акт, административният орган проверява предпоставките за допустимост на постъпило искане, като първата отрицателна предпоставка за това е наличието на влязъл в сила административен акт, със същия предмет и страни. В настоящия случая, както се посочи по-горе, по идентично предходно искане подадено от същите заявители (за изменение на КККР на гр. П. за ПИ с идентификатори 56722.661.832.5 и 56722.661.832.6), е постановен изричен отказ за изменение - Заповед № КД-14-15-206/19.06.2013 г, за който изисканите от съда и представени доказателства установяват, че е влязъл в сила. Следователно, правилен е изводът на съда, че по подаденото заявление от 05.02.2015 г, административният орган не е следвало да се произнася. Издавайки заповедта за одобряване на изменението, началникът на СГКК е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е бил отменен от съда. С издаването на акта компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва и затова той не може да издаде нов такъв по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, издаден извън тези хипотези, се явява незаконосъобразен. Отделно от изложеното, правилно е прието от съда, че в случая не са били налице и предпоставките, визирани в чл. 54 от ЗКИР, на каквото основание е издадена оспорената заповед, а именно не са представени никакви доказателства за наличие на непълноти и грешки при одобряването със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г, на кадастралната карта и кадастралните регистри на град П.. Същата може да бъде променяна само при наличието на законово предвидените предпоставки и промяна в данните след одобряването на КККР, каквито в настоящия случай не са налице. С оглед горното и предвид липсата на основания за отмяна по чл. 209 от АПК, оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на ответниците по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Ж. Б. Ч., Н. Г. А., П. И. К., В. М. К., Н. М. К., Е. Л. Л., В. Г. Д., И. В. Г., Л. К. К., П. Н. М., Л. Б. П., К. А. К. и В. Г. И. направените пред касационната инстанция разноски в размер общо на 1000,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Искането за присъждане на разноски на останалите ответници не следва да бъде уважено, поради липсата на представени доказателства за реалното извършване на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,