Решение № 473 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 941/2008 г.

Решение № 473 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 941/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от К. И. К. срещу въззивното решение от 9.11.2007 г. по гр. д. № 3036/2005 г. на Софийския градски съд в частта, с която, след частична отмяна на решението от 21.03.2005 г. по гр. д. № 10456/2004 г. на Софийския районен съд, квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот, съставляващ апартамент № 35 в гр. С., ж. к. "Младост-3", блок 326, вх. А, ет. 9, са определени на по 1/2 ид. ч. за всеки от тях. Изложени са оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационно основание по чл. 218в, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответницата по касация Д. П. Б. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: За да определи квотите на съделителите на по 1/2 ид. ч. в придобития с договор от 15.11.1996 г. по реда на НДИ (отм.) недвижим имот, на стойност 9 096.64 лева, Софийският градски съд приел, че ищецът К. К. не е доказал по несъмнен и категоричен начин наличието на частична трансформация, изразяваща се в дарения лично на него на суми от негови възходящи. Тъй като не е оборил презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК за съвместен принос в придобитото имущество, то следва да се приеме, че средствата са принадлежали на двамата съпрузите. Закупеният по време на брака между страните апартамент е съпружеска имуществена общност и след прекратяването й с развод правата на съделителите в съсобствеността са равни съгласно чл. 27 СК. Обжалваното решение е правилно. Ищецът К. К., сега касатор, е въвел твърдение, че имотът е придобит отчасти с несемейно, негово лично притежавано имущество, като е поддържал, че 630 923 стари лева са средства, които неговата майка лично му е дарила и внесла за закупуването, а сумата 60 000 стари лева, внесени на 7.03.1994 г., са му дарени от неговата баба К. Д. Разпитана по делото, майката на ищеца Т. И. К. е заявила, че вноските постъпвали за съответния етап на извършените строително-монтажни работи, като сумите, които внасяла по банков път - около 650 000 стари лева, ги дарявала лично на сина си. През пролетта на 1994 г. нямала възможност да плати съответната вноска и майка й К. Д. дала на ръка на ищеца 60 000 стари лева. Съставена е и разписка от 6.03.1994 г. за дарение на 60 000 стари лева от К. Д. на К. К. Кр. Д. и присъствалата С. Д. са разпитани като свидетели и са потвърдили обстоятелствата, записани в документа. Представени са приходен касов ордер от 6.09.1993 г. за внесени от Т. И. 58 000 стари лева за К. К., в който като основание е записано авансово внесени строително-монтажни работи, и вносни бележки общо за сумата 557 862 лева, с вносител Т. И. Събраните доказателства са анализирани подробно от въззивния съд, който е достигнал до обоснования извод за недоказаност на твърдяната трансформация на придобити по дарение лични средства на касатора при покупката на имота по време на брака му с ответницата. Касационните доводи за неправилност на извода, че не е установено дарствено намерение на майката, предаването и получаването на дареното, са неоснователни. Дори да се кредитират показанията на свидетелите за произхода на средствата за изграждане и закупуване на апартамента - лични на възходящи на ищеца, то липсват доказателства за даряването им само на ищеца. Житейски логично и обичайно е дарението да е на двамата съпрузи като семейство. Предаването на сумата по банков път не е доказателство, че вносителят дарява касатора, а не двамата съпрузи. Сумите са внасяни за строително-монтажните работи по жилището, което е изграждано по време на брака между страните по делото и следователно не може да се приеме, че вносителят изразява намерение за даряване само на единия от съпрузите. Дори и средствата за заплащане стойността на апартамента да са платени от майката на касатора, от това не следва, че те са станали индивидуална собственост на съпруга, за да се приеме, че с усвояването им за построяване на обекта последният е станал негова индивидуална собственост в резултат на трансформация на лично имущество. В нито един счетоводен документ за плащане не е отразено дарствено намерение на вносителката. Такова не е изразено и по друг начин и не е обективирано, за да се направи извод, че платените от Т. И. суми са били дарени на сина й, а не на семейството за задоволяване на нуждите му. Оборването на презумпцията за съвместен принос и доказването на трансформация на лично имущество следва да стане от съпруга, който се позовава на нея, както правилно е приел въззивният съд, при условията на пълно доказване. Такова не е било проведено от ищеца по делото, сега касатор. Установено е, че на ищеца е отпуснат заем, който през 1995 г. е бил в размер на 200 050 стари лева. По него редовно са постъпвали вноски, подробно описани в решението, което се установява от приложеното съобщение на ДСК "Жилищно кредитиране". Този факт, преценен съобразно чл. 25 СК, води до наличие на солидарност в задълженията на двамата съпрузи за погасяване на заема, а не до трансформация по чл. 21, ал. 2 СК. По делото е представена и приета като доказателство и вносна бележка от 07.03.1994 г. за сумата 60 000 стари лева, с вносител Д. Б. Твърдението на ищеца е, че внесената сума е дарената му от К. Д. Представена е и разписка от 7.03.1994 г. от "С." АД, че на същата дата банката е изплатила на Д. Б. като депозант сумата 62 101.54 стари лева. Правилно с оглед на тези доказателства въззивният съд е приел за недоказано внесените от ответницата на 7.03.1994 г. да са били дарените от бабата на ищеца средства. Към тази дата ответницата е разполагала с получената от банката, депозирана сума, и в същия ден е внесла част от нея за строителството на жилището. В обобщение, обжалваното решение за определяне на квотите в допуснатия до делба недвижим имот е обосновано и законосъобразно, постановено в отсъствие на въведените процесуални нарушения и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед на заявеното искане, на ответницата по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 200 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.