Решение № 5638 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2017 г.

Решение № 5638 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от пълномощник на З. И. К.-И. от гр. С., срещу решение № 8246/21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 7082/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена, по жалба на Областен управител на област С., заповед № РД 50-52/23.06.2015 г. на Гл. архитект на район "Студентски"- СО, за одобряване на изменение на ПУП-ПР за кв. 190, м. "Студентски град", изменя се регулацията на УПИ ХII-за жс и УПИ ХIII-3679, като за ПИ № 3679 се образува нов УПИ ХIII-3679 и се обособяват два нови УПИ ХII-за жс и УПИ ХVIII, по кафявите линии, зелените цифри и букви, съгласно приложения проект и изменение на ПЗ за кв. 190, попадащ в група смесени многофункционални устройствени зони - "Смф", със свободно три и пет етажно застрояване, по червените линии, букви и цифри, съгласно приложения проект. В съдебното заседание жалбата се поддържа чрез адв. Т. М., по мотивите, изложени в нея. Решението се счита недопустимо, като постановено по недопустима жалба, а също и след смъртта на един от жалбоподателите, поради което същото следва да бъде отменено и върнато на Административен съд С.-град, за ново разглеждане. Алтернативно се иска отмяната му като неправилно. Представя се списък на разноските по чл. 80 ГПК, заедно с доказателства за изплащането им, които моли да бъдат присъдени. От ответните страни: Областният управител на О. С., се представлява се от юрк. И. Т., който оспорва касационната жалба, настоява като правилно, решението да се остави в сила. Сочи, че Областният управител на област С. се легитимира като собственик с АДС, който не може да се оспорва в административното производство. Претендира разноските, заплатени за особен представител. Главният архитект на район "Студентски" при С. О., редовно призован, не се явява и не се представлява. Т. Т. Т., П. Г. Л., Т. И. Г. и Д. Д. К., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Д. Т. С., редовно призована, не се явява, представлява се от особен представител - адв. А. Неделева, която не оспорва касационната жалба - изцяло се споделят изложените в нея съображения, освен това решението на административния съд е постановено по отношение на починало лице, по който начин недопустимо са изключени от производството неговите наследници. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, не се споделят възраженията за недопустимост на съдебния акт. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, (наследник на починалата на 13.07.2016 г. Т. Т. К., един от собствениците на процесния, възстановен с решения на ПК-община Витоша и ОСЗ при община "О. К." имот, съгласно нот. акт № 65/2008 г. и лице от заявителите за издаването на заповедта), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, с негативен за нея резултат. Разгледана по същество, същата е основателна. Не се споделя оплакването за недопустимост на решението и допуснати от съда процесуални нарушения по чл. 154, ал. 1, вр. чл. 153, ал. 1 АПК, поради това, че е постановено по отношение на починало лице. В процеса Т. К. е била представлявана от адв. М., явила се в последното по делото с. з. на 20.09.2016 г., представила писмена защита и от нейно име. Явно и пълномощникът не е бил своевременно уведомен за настъпилата преди малко повече от два месеца смърт на доверителката й, съдейки по становището за приключване на съдебното дирене, не са представени доказателства, които да послужат като основание за заличаване и конституиране на наследниците, не е поискано спиране или поне отлагане на делото за представянето на такива. Без надлежно известяване за настъпила смърт на страна в хода на процеса, на 21.12.2016 г. съдът е постановил решението си, след което е преклудирана възможността за предприемане на процесуални действия - фактът е станал известен едва при съобщаването на съдебния акт, като след разпореждане на съда и изискване на удостоверение за наследници, същите са били известени за постановяването му. Пред настоящата инстанция са конституирани като страни и правата им не са нарушени. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е посочил, че сезиращата го жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, участник в производството. За да приеме наличие на правен интерес за Областния управител да оспори заповедта, е посочил, че същият се легитимира с Акт за частна държавна собственост от 1999 г., представен и приет по делото, в който е вписано на 09.02.2007 г., на основание чл. 73 ЗДС, решение за възстановяване на ПИ от ПК, но липсва разпореждане за отписване на този имот от актовите книги и АДС. С. е констатирал, с оглед изводите в приета СТЕ, установила фактически грешки при изработване на ИПРЗ на УПИ (че проектът не е изработен върху последната и актуална кадастрална основа, при наличие на технически грешки, грешки в КП и пр.), а във връзка с приетата допустимост на жалбата е направил и констатацията, че липсва съгласие на всечки собственици на имота, предмет на изменението на плана, поради което е прието нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6, вр. чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ при издаването на процесната заповед на главния архитект - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е неправилно, следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Наличието на правен интерес за оспорване, като абсолютна процесуална предпоставка за произнасяне, следва да бъде установен по несъмнен начин. В случая това не е сторено. П. А. за ЧДС е издаден за целия кв. 19 по РП на м. "Студентски град", с площ около 43 488 кв. м, като в т. 3 на заключението в. л. е посочило, че ПИ 3679 е в териториалния обхват на АДС/14.05.1999 г., но само това не е достатъчно, при възстановена собственост и направено за това отбелязване в самия акт, с който се легитимира жалбоподателят. Доводът на съда, че липсва разпореждане за отписване на този имот от актовите книги, е неприемлив, както с основание се възразява, тъй като актуването и деактуването на имотите, държавна собственост, е дейност по тяхната регистрация и отчетност, която не рефлектира на правото на собственост. Именно с цел установяването на засегнат интерес, пълномощникът на жалбоподателя с нарочна молба е поискал назначаването на СТЕ, допусната и приета от съда, като изводите от нея са цитирани в самия съдебен акт, с т. от 1 до 6. В същото време в заключителната част на експертизата в. л. е посочило, че на поставените въпроси би могло да се отговори едва "след като се извършат следните процедури" - да се поправи фактическата грешка по отношение на улицата - западна граница на имота, след като се издаде заповед за отмяна на Заповед № РД 50-52/23.06.2015 г. (процесната)..., след издаване на нова заповед за изработване на проект за ИПРЗ върху последната кадастрална основа за процесния УПИ, одобрена със заповед № РД 50-37/20.04.2015 г.". Освен това, в с. з. вещото лице - архитект е заявило, че някои от грешките "са вече отстранени", без да се конкретизира кои точно са грешките, кои от тях вече са отстранени и по какъв начин, за да се направи извода как те рефлектират на съответствието на акта със законовите изисквания. Предмет на съдебния контрол е законосъобразността на даден административен акт, такъв какъвто е издаден, като тази преценката не може да бъде обвързана от изпълнение на бъдещи действия, още повече - с условие за отмяна на процесния акт и издаване на нов... Страните не са оспорили това заключение, съдът не е назначил служебно ново, а го е възприел, отменяйки заповедта, което обаче е в състояние да стори само по допустима жалба. Последният въпрос е останал неизяснен, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. При новото разглеждане на делото следва да се назначи нова СТЕ, на която, с прецизиране на задачите, да се възложи проследяване историята на имота - от възстановяването му, до издаването на акта, за да се даде отговор на въпроса кои са засегнатите с плана имоти, какво е предвиждането за тях, включително и за маломерно проектираните такива, (означени като ПИ 5410 - 46 кв. м, и ПИ 5412 - 62 кв. м в заповед № РД 50-37/20.04.2015 г.) и по отношение на които (и конкретно за УПИ ХVIII - за озеленяване), жалбоподателят твърди, че е останал публична собственост, налице ли е идентичност по отношение на планоснимачните номера № 3659 и 5411 и пр. въпроси, относими към установяването на засегнат държавен интерес и допустимостта на подадената жалба. Едва след това би могъл да се направи изводът нарушено ли е посоченото в акта правно основание. Воден от така изложеното, Върховният административен съд, Второ отделение,