Решение № 15172 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 69/2012 г.

Решение № 15172 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 69/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Йордан Христонов Атанасов против решение № 627 от 24.11.2011 г. по адм. дело № 675/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-26-114 от 2.09.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) временно е отстранен от работа. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който заповедта на административния орган да бъде отменена. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково оспорва касационната жалба. Претендира и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Хасково е законосъобразно. Аргументирано и в съответствие със закона съдът приема, че оспорената заповед № РД-26-114/2.09.2011 г., с която жалбоподателят временно е отстранен от работа, е издадена от компетентния по смисъла на чл. 100, ал. 1 от ЗДСл орган. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" директорът на съответната дирекция е орган по назначаването за работещите в нея служители. Правилно е и заключението за постановяване на акта при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената форма. Заповедта е писмена и съдържа мотиви, обосноваващи издаването й - посочени са правното и фактическо основание, което се свързва с образуваното против адресата на акта дисциплинарно дело - чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Аргументиран и в съответствие със закона и е изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при осъществяване на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да се възникне правото на органа по назначаването да упражни правомощието си по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е достатъчно да се установи, че против служителя е образувано дисциплинарно дело. В разглежданата хипотеза против жалбоподателя, който заема длъжността "началник" на Общинска служба по земеделие - Хасково, е образувано дисциплинарно дело за установяване допуснати от него дисциплинарни нарушения (заповед № 174/1.09.2011 г. на председателя на дисциплинарния съвет, протокол № 1/2.09.2011 г. за проведено заседание на дисциплинарния съвет). След образуване на делото пред дисциплинарния съвет и проведеното заседание е издадена заповед № РД-26-114/2.09.2011 г., на директора на ОД "Земеделие" - Хасково, предмет на оспорване, с която Атанасов временно е отстранен от работа. Обстоятелството, че заповедта за отстраняване от работа е издадена след образуваното дисциплинарното дело се установява от мотивите на акта, в които изрично се цитира протокол № 1 от проведеното на 2.09.2011 г. заседание на дисциплинарния съвет по образуваното против Атанасов дисциплинарно дело № 1/2011 г., както и от издадената по-рано заповед № 174/1.09.2011 г. на председателя на дисциплинарния съвет, с която е свикано заседание на съвета и е разпоредено образуването на дисциплинарно дело против служителя. Ето защо доводите на касатора за липсата на категорични данни, че дисциплинарното дело е образувано преди издаване на заповедта за отстраняване, не могат да бъдат споделени. При тези факти аргументирано съставът на Административен съд - Хасково приема, че условията на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за временно отстраняване на служителя от работа са изпълнени и правомощието на органа по назначаването е упражнено в съответствие със закона. Смисълът на разпоредбата е да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство. Това е в съответствие и с целта за закона за провеждане на обективно и безпристрастно дисциплинарно производство. Поради това като достига до извод, че действията на административния орган са в нормативно очертаните рамки и оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона първоинстанционният съд постановява акт в съответствие с нормативната уредба. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед липсата на данни за участие на юрисконсулт в касационното производство (отговорът на касационната жалба е подаден от името на директора на ОД "Земеделие" - Хасково и е подписан от лице, за което няма данни да е упълномощен юрисконсулт на дирекцията), съдът намира, че възнаграждение за юрисконсулт не следва да бъде присъждано на страната въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,