Решение № 93 от 3.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5507/2014 г.

Решение № 93 от 3.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5507/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИПП) [населено място] срещу решение № 259 от 29.05.2014 г. по гр. дело № 266/2014 г. на Русенски окръжен съд, потвърдил решение № 47 от 13.01.2014 г. на Русенски районен съд за отхвърляне на иск на касатора по чл. 87 КТ, за отмяна на решение на Отчетно-изборно събрание на РК на КИИП, [населено място], проведено на 25.02.2012 г. за избор на А. Д. А. за председател на РК на КИИП, [населено място] с мотива, че посоченият ред за оспорване не е приложим . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо и незаконосъообразно. Първоинстанционното решение е било недопустимо и въззивният съд не проконтролирал валидността му. Касае се за платена длъжност и затова редът по чл. 87 КТ е допустим. Възнагражденията на председателите на регионалните колегии се определя от бюджета на КИИП. След като е стигнал до извод, че няма ред за обжалване решенията на Общите събрания на регионалните колегии, въззивният съд е потвърдил едно недопустимо решение. На практика искът е отхвърлен не със съображения, че изборът е законосъобразен, а поради това, че според въззивния съд посоченият иск по чл. 87 КТ няма място, тъй като липсвало трудово правоотношение, което неправилно този съд обвързва с наличието сключен между страните трудов договор в писмена форма. Изборът е незаноносъобразен, поради законови пречки за трети последователен мандат, въпреки това избирателното тяло е обявило кандидата за избран . Събражения са развити допълнително в писмено становище, като се изтъкват решения по аналогични казуси, включително решение № 312/2013г по гр. д № 1460/2012 г. IV г. о като практика на ВКС по чл. 290 ГПК. В писмен отговор ответникът по жалбата А. Д. А., лично и като председател на Регионалната колегия /РК/ на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/ [населено място] поддържа становище за неоснователност на касационната жалба Решаваща е липсата на трудово правоотношение, което обстоятелство ищецът сам признава, но се отмята от това си становище за да обоснове допустимост на иска Отсъствието на трудово-правна връзка не е резултат от несключване на трудово договор в писмена форма, а от липсата на предхождащо съгласие по смисъла на чл. 84, ал. 3 КТ в конкретния случай, от липсата на съгласие, на споразумение отношенията да се регулират от трудовото право, както и от неоспоримия факт, че председателят на РК [населено място] изпълнява длъжността си на обществени начала, тъй като не получава възнаграждение. Спорът не е трудов, при което положение искът не е допустим, респ. не е основателен . Представена е писмена защита. С определение № 1332 от 19.12.2014г касационната жалба е допусната до разглеждане при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по свързано формулирани въпроси относно приложното поле на иска по чл. 87, ал. 1 КТ като предпоставен от трудово-правно отношение: следва ли в закон, акт на Министерски съвет, или устав изрично да бъде записано сключването на трудов договор за изборна длъжност и кое е основанието за възникване на трудовото правоотношение между професионалната организация съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), с членовете на нейния управителен съвет, в частност с избраните по места председатели на регионални колегии (РК на КИПП), дали в случая наличието или липсата на трудово правоотношение е въпрос по съществото на спора, или по допустимостта на иска . По поставите правни въпроси Върховен касационен съд III г. о, намира следното: Изборът е едно от основанията за възникване на трудово правоотношение, чиято уредба се съдържа в чл. 83 - 88 КТ и се прилага субсидиарно, само доколкото в закон, акт на Министерски съвет или устав на обществена организация не е предвидено друго /арг. чл. 88, ал. 2 КТ/. Изборът като самостоятелно основание за възникване на трудовото правоотношение е налице тогава, когато въз основа на него съответното лице заема платена длъжност, респективно не формира такова основание по глава V, раздел III КТ, когато чрез избор на лицето се възлага да изпълнява безвъзмездно определена обществена функция, без заплащане с оглед изпълнявана длъжност . Не е необходимо съответният акт да определя изрично длъжността като подлежаща на заемане по трудово правоотношение, достатъчно е да се урежда заплата за нейното изпълнение, когато по съдържание се престира труд, включително управленски. Ако за този управленски труд в съответния нормативен източник е предвидено отношенията, вкл. по повод заплащането му, да се уреждат по договор, който не е трудов, съответните правила ще намерят приложение съгласно чл. 88, ал. 2 КТ . Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗКАИИП, съставът на Управителния съвет на Камарата се състои от председател, десет членове и председателите на регионалните колегии, като последните влизат в състава на УС като избрани от Общо събрание на съответната РК и участват в управителния орган в това си качество, като получават и възнаграждение При тази регламентация, законосъобразността на избора на чл. на УС може да бъде оспорена по реда на чл. 87 КТ с конститутивен иск, с който се иска промяна в правното положение, което изборът е създал и спорът дали при горните обстоятелства е възникнало трудово, или друго правоотношение, не е въпрос по допустимостта на иска. Отмяната на решение на орган на поделение на национална професионална организация /РК на КИИП/, чието правно положение е уредено със специални нормативни актове - ЗКАИИП и УКИИП, имащо за предмет избор на лице, заемащо платена по силата на чл. 5.2. ал. 11, т. 7 УКИИП длъжност, същевременно е допустима по реда на чл. 87 КТ, тъй като спорното материално право е по трудово правоотношение, възникващо от избор, а съдебният контрол за законосъобразност се упражнява по Кодекса на труда, предвид липсата на правна уредба в специалния закон. В хипотезата на конкретната законова уредба тези съображения, вече изтъкнати от ВКС в реш № 312/2013г по гр. д № 1460/2012г IV г. о като практика на ВКС по чл. 290 ГПК, се споделят и от настоящия състав. Важи указанието, дадено в реш. № 728 от 2010г по гр. д № 20/2010г III г. о няа ВКС относно уредбата на избора по Кодекса на труда като субсидиарна, доколкото в закон, акт на МС, или устав на обществена организация не е предвидено друго като правна уредба, но когато в тези правни източници друго не е предвидено, прилагат се правилата на КТ относно избора и оспорването му по съдебен ред Важи и указанието, дадено в реш. № 456 от 2011г по гр. д№ 436/2011г на IV г. о на ВКС, че правоотношението за заемане на длъжността в резултат на избор възниква от момента на обявяване кандидата за избран, а не в резултат на трудов договор и без значение е дали такъв е офомен писмено, или не . При заеманата в резултат на избор длъжност по ЗКАИИП, представителната и управителна функция на председателите на регионални колегии като членове на УС на КИПП не са отделени една от друга, а по отношение на последната не е предвидено нейното възлагане с договор за управление, както е при капиталовите дружества и други правни субекти с оглед постигане на икономически резултати. Затова и трудовото правоотношение в случая възниква с обявяване кандидата за избран, което обуславя правния интерес за професионалната организаця да го оспори, независимо дали между тази страна и избраното лице е оформено споразумение по Кодекса на труда за така възникналото правоотношение . С оглед на посочените правни разрешения по поставените въпроси, касационната жалба е основателна, макар и не по всички съображения, изложени в нея . Решаващите съображения на въззивния съд се основават на неправилно разбиране за приложението на чл. 87 КТ, като спорният по делото въпрос законосъобразен ли е самият избор не е обсъждан по същество в решението. При определени формални предпоставки законът позволява трудовият спор да бъде разрешен чрез отмяна по съдебен ред на оспорван акт на работодателя и без да се проверява материалната му законосъобразност по същество, но случаят с иска по чл. 87, ал. 1 ГПК не е такъв. Мотивът за липса на конститутивна компетентност на съда при отмяна на конкретния избор, съответно за липса на потестативно право по реда на чл. 87, ал. 1 КТ като съображение за отхвърляне на иска по същество, сочи на основание за отмяна на решението, но не и на обезсилването му като недопустимо. Допустимо е било постановено и обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение, с което искът е бил разгледан по същество и отхвърлен - този съд не е намерил закононарушение при произвеждането на избора и е отхвърлил доводите, че ограничението за заемане на изборната длъжност до два последователни мандата (чл. 21, ал. 2 ЗКАИИП) се отнася и за ответника като избран председател на регионална структура, доколкото в действащия устав подобно ограничение не е изрично регламентирано при този избор. Касаторът не изтъкна никакви съображения в подкрепа на доводите си за недопустимо постановено решение, а с оглед даденото разрешение на правния въпрос, неоснователни са и възраженията на ответника за недопустимост на иска. Следва да се отчете вида на търсената искова защита като трудово-правна, предвид законовата уредба - Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/ и Устава на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /УКИИП/ Предвидената в чл. 87 КТ искова защита насоящият касатор може да реализира, като претендира отмяна на решение на орган на Р К на КИПП - Общо отчетно - изборно събрание, прието в резултат на упражнено субективно членствено право /правото на всеки чл. на КИИП да бъде избиран в органите на КИИП/, щом този избор по закон води до заемане на длъжност в управителното тяло на организацията, които по съдържание са трудови и тази длъжност е платена. Това обуславя разглеждането на трудовия спор за законосъобразност на избора по същество, като се осъществи съдебният контрол за законосъобразност по чл. 87, ал. 2 ГПК: да се потвърди избора ако установи, че е законосъобразен, а когато установи, че изборът е незаконосъобразен, той да бъде отменен . По същество искът е основателен . Основният довод на касатора за незаконосъобразност на избора на председател на РК на КИИП [населено място], произведен на отчетно- изборното събрание на регионалната колегия от 25.02.2012 г. е във връзка с незаконосъобразното избиране на ответника инж. А. А. за трети пореден мандат като председател. Този довод следва да бъде споделен. Представителството при управлението на КИИП като професионалната организация, формирането му чрез избори и мандатността при произвеждане на това представителство като съвкупност от условия, са взаимно свързани, поради това свързано следва да се тълкуват и нормите, дали израз на демократизма, свободното упражняване на професията, правото на сдружаване, правото на членовете на професионалната организация да избират и да бъдат избирани. Посредством нормата на чл. 21, ал. 2 ЗКАИИП, чрез въвеждане на ограничение относно възможността членовете на УС да бъдат избирани за не повече от два последователни мандата, е възприет и нормиран принцип, като израз на тези основни начала. Ето защо приложението на цитираната норма не се ограничава до едни изборни членове на управителното тяло - до председателя и десетте членове на УС като представителни длъжности, не се изключват от приложното й поле регионалните ръководители, които също са изборни длъжности съгласно УКИИП и като такива участват в същия съвет. Представителството при тях пряко е подчинено на тези норми нормите в закона, които имат принципен характер . Регионалните колегии по чл. 27 от ЗКАИИП, които така избраните по места председатели председателстват и за които законодателно се предвижда уредба в устава на съответната камара по отношение на структура, мандат, функции, правомощия и бюджет (чл. 27, ал. 4 ЗКАИИП, изм. ДВ бр. 79/2006г), са структури чрез които професионалната организация осъществява дейността си Принципите на тази дейност са залегнали в закона и не е необходимо уставът изрично да възпроизвежда нормите, които ги изразяват, за да се считат същите приложими за дейността на регионалните колегии, щом се отнася до избор, който формира УС на КИПП съгласно закрепения в закона механизъм за конституиране на този представителен орган. В действащият по време на оспорвания избор през 2012г устав на КИИП, ограничението по чл. 21, ал. 2 от закона не е възпроизведено в изричен текст по отношение избора на регионалните председатели, посоченото е само ( в чл. 5.2.8 от устава ), че мандатът на ръководството на регионалната колегия съвпада с този на УС на КИИП . Правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗКАИИП вече е възпроизведено изрично и в устава на организацията, с последващо спрямо оспорвания избор негово изменение от 13.03.2013 г., което има само пояснителен характер. Безспорно между страните и установено от представените писмени доказателства е обстоятелството, че на проведено общо събрание на 25.02.2012г съгласно т. 7.1 от дневния му ред, ответникът А. А. бил избран за трети пореден път като председател на РК [населено място], при два поредни негови мандата - въз основа на избора му на отчетно- изборни събрания през 2003, съответно през 2007г на същата длъжност, по силата на което автоматично е бил и чл. на УС на КИИП съгласно чл. 21, ал. 1 ЗКАИИП. След обявяването на така произведения избор инж. А. е отказал оформянето на правоотношенията с КИИП чрез споразумение по чл. 107 КТ, във вр. с чл. 83 КТ, при каквито обстоятелства е уреден трудово-правният статут на останалите регионални председатели, като членове на УС съгласно поименно щатното разписание на КИИП към 01.04.2012г, . представено по делото. Това обстоятелство, както и субективната воля на ответника, която не изключва встъпване в представителните и управителни негови правомощия, а само оформянето на правооотношението като трудово, не сочи липса на правен интерес за ищцовата организация да предяви иска по чл. 87, ал. 1 КТ, като оспори избора. По смисъла на чл. 86, ал. 2, във вр. ал7, КТ обявеният за избран е постъпил на работата, при което положение липсата на негово предварително писмено съгласие по чл. 84, ал. 3 КТ не подкрепя доводите на ответника за недопустимост, или за неоснователност на иска . Ответникът неоснователно интерпретира и твърденията на ищеца като признание на факт, че трудово правоотношение между страните липсва. Касае се не за твърдение, а за извод, при това правен. Още в исковата молба ищецът е посочил фактите по чл. 83, чл. 88 КТ като специфичен фактически състав, включително с твърдение за предоставяне на работна сила, дължимост на възнаграждение (чл. 5.2, чл. 11 от устава ) и обявяване кандидата за избран (чл. 86, ал. 1 КТ), както и че счита инж. А. за постъпил на работа, а себе си за страна в правоотношение, което по закон е трудово, без е оформено като такова. В същия смисъл са уточненията по допълнителната молба, както и изявленията на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание от 18.11.2013г пред Русенски районен съд . Безспорна между страните е липсата на подписано споразумение както и обстоятелството, че инж. А. не е получавал възнаграждението си като чл. на УС на КИИП, определено и следващо му се съгласно устава, за длъжността. Тези обстоятелства обаче не са от значение за законността на оспорвания избор на инж. А. А. като председател на РК на КИИП [населено място], произведен на отчетно- изборното събрание от 25.02.2012 г. Този избор противоречи на посоченото от ищеца в исковата молба законово правило на чл. 21, ал. 2 ЗКАИИП и е незаконосъобразен . Други закононарушения, свързани с изискванията на чл. 5.2, ал. 6 и чл. 5.8 от устава на КИПП по свикването, регистрацията на участниците и провеждането на общото събрание на РК Р., не се установяват по делото, а и доводи по същество в тази връзка не се поддържат при обжалването пред настоящата инстанция. Събраните и неоспорени в хода на делото писмени доказателства с удостоверителен характер, при което и двете страни са проявили активност, изясняват спорните при завеждане на иска обстоятелства относно свикването, организацията, документирането и провеждането на избора по безспорен начин, предпоставящ и съответния решаващ извод по твърденията на страните . Всички правоимащи членове са били включени в списъците с имена и регистрационни номера, видно от приложените протоколи. Гласувалите при оспорвания избор лица с избирателни права са се подписвали лично срещу името си в избирателния списък. Усановяват се присъствалите, съответно гласувалите лица, при наличието на кворум за вземане на решение, проведено е тайно гласуване, водена е т. нар "Нарочна книга" съгл чл. 5.8, т. 5 от устава на КИИП, който е спазен като процедура. Събранието е организирано и проведено законосъобразно, но изборът на ответника за трети пореден мандат е незаконосъобразен. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено, изборът следва да се отмени със законните последици, като искът по чл. 87 КТ бъде уважен . Претенцията на ищеца за разноски е основателна. Делото приключва на тази инстанция и разноски следва да се присъдят. Ищецът е посочил разноските си в списък, според който се претендират 1100 лева . Те следва да се присъдят както са посочени, тъй като са установени от приложените 2 бр. договори за правна помощ . Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.