Решение № 7023 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3073/2024 г.

Производството е по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 193, ал.8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалби от И. Т. Б. от [населено място],[адрес] против мълчалив отказ за произнасяне по заявление ВСС-715/15.01.2024г по описа на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), както и против решение по т.5.3 от протокол 9/ 06.03.2024 г. от заседание на ПК на ВСС, с което е оставено без уважение заявлението й вх. ВСС 715/ 15.01.2024 г. за назначаване по реда на чл. 193, ал.6 ЗСВ в длъжност прокурор във Върховна прокуратура (адм. дело 3835/2024г по описа на ВАС). В жалбите са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените актове с позоваване на промените в Конституцията на република България (обн.ДВ бр.106/22.12.2023г) и нарушения на чл. 193, ал.6 от ЗСВ. Направено е искане за отмяна на оспорените актове и присъждане на направените разноски. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Й. Антова в съдебно заседание и в представени писмени бележки изразява становище за недопустимост на оспорването на мълчаливия отказ и за неоснователност на жалбата срещу решение по т.5.3 от протокол 9/ 06.03.2024 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Моли жалбите да бъдат отхвърлени. Претендира придъждане на юрисконсултско възнаграждение. От събраните по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: С решения по т. 11 и по т.12 от протокол 31 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 14.09.2022г е обявен конкурс за заемане на длъжността прокурор във Върховна административна прокуратура, обнародван в Държавен вестник, бр. 78/ 30.09.2022 г, като са определени 5 длъжности, които да бъдат заети след конкурс за повишаване в длъжност. Жалбоподателката И. Б., прокурор в Окръжна прокуратура София, е подала заявление вх. ВСС 14741/ 14.10.2022 г. за участие в конкурса. Резултатите по класирането са изготвени и обявени от конкурсната комисия на 30.10.2023г, като на първите пет места са класирани съответно прокурорите Е. Г., Д. П., Д. Ш., М. М. и Н. Р.. Жалбоподателката Б. е класирана на седмо място. С решения по т.2.1, т.2.2, т.2.3, т.2.4 и т.2.5 по протокол 45 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 06.12.2023г класираните пет лица са повишени на основание чл.160 и чл.193 ал.3 от ЗСВ на длъжност прокурор във Върховна административна прокуратура . С решението по т.2.6 ПК на ВСС прекратява гласуването за останалите кандидати, участвали в този конкурс, поради попълване на местата. Между страните не е спорно, че не е постъпвала жалба от участник в конкурса против посочените решения на ПК на ВСС. Няма спор също така, че назначените прокурори са заели длъжността прокурор във ВАП на дата 14.12.2023г, за което по делото са представени актовете за встъпване в длъжност. Със заявление вх. ВСС-715/15.01.2024г И. Б. е отправила искане до членовете на ПК на ВСС, доколкото отговаря на разпоредбата на чл.193 ал.6 от ЗСВ и не е изтекъл 9-месечният срок по закон, да бъде повишена по реда на чл. 193, ал.6 от ЗСВ на длъжност прокурор във Върховна прокуратура по обявения конкурс за повишаване за пет свободни длъжности с решение на Прокурорската колегия на ВСС по Протокол 31 / 14.09.2022 г. обн. Държавен вестник, бр. 78/ 30.09.2022 г. По това заявление ПК на ВСС не се е произнесла до 28.02.2024г, когато е депозирана жалбата на И. Б. против мълчаливия отказ за произнасяне по заявление с вх. ВСС-720/15.01.2024г. В последствие с решение по т.5.3 от протокол 9 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 06.03.2024г, колегията е оставила без уважение заявлението на Б. за назначаване по реда на чл.193 ал.6 ЗСВ на длъжност прокурор във Върховна прокуратура . Решението й е връчено на 18.03.2024г. По делото са приети без оспорване писмени доказателства за щатна численост, освободени магистрати, свободни длъжности и актове за заемане на длъжност на прокурори. Видно от представената справка за щатната численост и свободните длъжности на магистратите във Върховна административна прокуратура, към 22.12.2023г няма свободни длъжности. По делото са приети като доказателства справки за освободени длъжности прокурор във Върховна административна прокуратура, Върховна касационна прокуратура и Върховна прокуратура. От представените извлечения от протоколи от заседания на ПК на ВСС се установява, че с решение по т. 12 от протокол 45/07.12.2022г на ПК на ВСС е освободен от длъжността прокурор във ВАП Т. М.; с решение по т. 5 от протокол 17/17.05.2023г на ПК на ВСС е освободен от длъжността прокурор във ВАП М. К. (тези щатни бройки са освободени преди влизането в сила на промените в Конституцията-23.12.2023г); с решение по т. 13 от протокол 2/24.01.2024г на ПК на ВСС е освободена от длъжността прокурор във ВП А. М.; с решение по т. 10 от протокол 3/31.01.2024г на ПК на ВСС е освободена от длъжността прокурор във ВП Д. К.; с решение по т. 10 от протокол 14/03.04.2024г на ПК на ВСС е освободена от длъжността прокурор във ВП Б. В.. Освободените магистрати са заемали длъжност прокурор във ВАП. Посочените писмени доказателства кореспондират и с изложените мотиви на ПК на ВСС при приемане на оспореното решение от 06.03.2024г, че са налице освободени бройки за длъжността прокурор във Върховна прокуратура. Допълнително е представена справка за свободните длъжности във Върховна прокуратура за периода 22.12.2023г до 05.06.2024г, установяваща 15 свободни длъжности, от които 11 новоразкрити и 4 освободени. Безспорно е, че ПК на ВСС не е провеждала процедура по преназначаване на прокурори от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. Представени са и приети като доказателства актове за изменение на актове за заемане на длъжност на прокурори, с които се променя местоработата им, съответно от Върховна административна прокуратура или Върховна касационна прокуратура във Върховна прокуратура. По делото няма доказателства за приети решения от ПК на ВСС за преназначаване на прокурори от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. В тази връзка е налична само заповед РД-08-2085/28.12.2023г на и.ф. Главен прокурор на Република България, с която се утвърждава структурата на Върховната прокуратура и се определят функционалните задължения на прокурорите в нейните отдели. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира двете жалби за допустими като подадени от лице с правен интерес (жалбоподателката е участвала в конкурс за повишаване и заемане на длъжността прокурор във Върховна прокуратура) и срещу актове, които подлежат на съдебен контрол. В случая мълчаливият отказ, въпреки последвалия го изричен такъв, е годен акт за съдебна проверка за законосъобразност, съгласно разрешението по т.8 от Постановление 4 от 22.09.1976г по гр.д. 3/ 1976г на Пленума на ВС, което не е загубило действие, и по аргумент от разпоредбите на чл. 172, ал.3 и чл.58, ал.3 АПК. С разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК е предвидено, че непроизнасянето в установените от закона срокове за издаване на административния акт съставлява мълчалив отказ. По своето съдържание мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Тъй като ПК на ВСС, която е компетентният орган по ЗСВ, не се е произнесла в законоустановения срок по направеното пред нея искане за назначаване по подадена молба от участник в проведен конкурс, това бездействие на административния орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Жалбата срещу него е подадена в срока по чл.149, ал.2 от АПК. При съдебната проверка следва да се прецени неговата законосъобразност, като бъдат анализирани всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право. Жалбата срещу изричния отказ, обективиран в решение по т.5.5 от протокол 9/ 06.03.2024г от заседанието на ПК на ВСС, също е депозирана в срок, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗСВ. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка по чл. 168 АПК, съдът намира жалбите за основателни. Оспореното решение на ПК на ВСС представляващо изричен отказ, е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство по ЗСВ, в изискуемата форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество. Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.6 от ЗСВ в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5,00". В разпоредбата на §3 от Наредба 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (в сила от 21.02.2017 г) се съдържа легална дефиниция, според която следващият по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, посочен в чл.43, ал.1, е кандидатът, който е участвал, но не е бил назначен на някоя от обявените в конкурсната процедура длъжности за съответния орган на съдебната власт и е получил крайна оценка в конкурсната процедура не по-ниска от много добър "5,00". В § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че освободена длъжност в орган на съдебната власт е тази длъжност, която се е овакантила по време на провеждане на конкурса или в 9-месечен срок от приключването му. Обявеният с решения по т. 11 и по т.12 от протокол 31 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 14.09.2022г, конкурс за заемане на 5 свободни длъжности прокурор във Върховна административна прокуратура е приключил през 2023 г., когато с решение по протокол 45/ 06.12.2023 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет на основание чл. 193, ал.3 от ЗСВ е повишила класираните първи петима кандидати на длъжност прокурор във Върховна административна прокуратура, а именно прокурорите Е. Г., Д. П., Д. Ш., М. М. и Н. Р.. От датата 06.12.2023г, съгласно чл. 193, ал.7 ЗСВ, е започнал да тече деветмесечният срок за назначаване на следващите по ред кандидати по реда на чл. 193, ал.6 от ЗСВ и е изтекъл на 06.09.2024г. По заявлението на И. Б. ответникът се е произнесъл с изричен отказ на 06.03.2024г, обективиран в оспореното решение. В него са изложени мотиви, поддържани в съдебно заседание от процесуалния му представител и относно мълчаливия отказ, че въпреки наличието на свободни длъжности прокурор във Върховна прокуратура , след промените в Конституцията на Република България поради липсата на уредено правоприемство относно органа на съдебна власт, за който е обявен конкурсът Върховна административна прокуратура, не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.196, ал.6 от ЗСВ за този конкурс. Становището на ответника следва да се преценява на първо място с оглед разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Конституцията, в която се съдържа уредба на структурата на прокуратурата. Тази уредба отразява виждането на конституционния законодател, който в процеса на създаване на Конституцията при обсъждане на глава шеста отдава внимание на въпросите за принадлежността на прокуратурата към съдебната власт и за нуждата от структурната ѝ обвързаност със съда, а не на конкретната нейна структура. На тези принципни положения се основава Конституционният съд при изясняване на отделни, специфични аспекти от структурата на прокуратурата. В Решение 3/2015 г. по к.д. 13/2014г се посочва, че в Конституцията е предвидена пирамидална структура на съдилищата, към която е приравнена тази на прокуратурата. Същевременно конституционното положение за обвързване на структурата на прокуратурата със структурата на съдилищата (според чл. 126, ал. 1 във вр. с чл. 119, ал. 1 от Конституцията) не е абсолютно. Прокуратурата е относително самостоятелна съставка на съдебната власт поради въвеждането на специфични, отнасящи се само до нея принципи на организация като изява на особеностите при реализацията на съдебната власт чрез дейността на прокурорските органи (Тълкувателно решение 8/2005 г. по к.д. 7/2005 г.). Поради това определящо за изясняване на съдържанието на изискването структурата на прокуратурата да съответства на тази на съда е разбирането на конституционния законодател за относителна самостоятелност и независимост на прокуратурата и следствието от съда, който е основен носител на съдебната власт (Решение 2/2017 г. по к.д. 13/2016 г.). С Решение 1/1999 г. по к.д. 34/1998 г. Съдът приема за конституционно допустимо закриването на Военната колегия при Върховния касационен съд, както и на Военната прокуратура към тогавашната Главна прокуратура, както и закриването на самата Главна прокуратура и обособяването на Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура. С Решение 5/2009 г. по к.д. 6/2009 г. приема, че е конституционно допустимо да се премахне организационната самостоятелност на следствените органи и те да преминат в структурата на прокуратурата. Изложеното сочи, че според Конституционния съд в Конституцията имплицитно е заложена голяма дискреционна свобода на законодателя да урежда тези отношения по целесъобразност, т.е. Народното събрание е свободно да реорганизира структурата на прокуратурата, стига промяната да остане в рамките, зададени с Тълкувателно решение 8/2005 г. по к.д. 7/2005 г., включително когато промените са с конституционен ранг. В Конституцията не са предвидени структурни звена в прокуратурата, нито правила за обособяването им, а по силата на чл.133 от нея изцяло в преценката на законодателя е предоставено формирането им при съблюдаване на общите устройствени принципи на съдебната власт в Глава шеста от Конституцията и основните принципи на установения държавен ред. От решение 1/26.07.2024г по конст. дело 1/2024г Конституционният съд на РБ, с което е приета липса на противоречие на нормата на чл.126, ал.1 с Конституцията и е посочено, че нейното приложение е от компетентността на обикновения законодател, следва извод, че не е налице пряко действие на разпоредбата на чл.126, ал.1 от Конституцията. За изясняване на спора следва да се имат предвид също така измененията на позитивната правна уредба в рамките на срока по чл.193, ал.6 от ЗСВ - от 06.12.2023г до 06.09.2024г. За периода 06.12.2023-22.12.2023г както в Конституцията (чл.126), така и в ЗСВ (чл.136) е съществувала като орган на съдебна власт Върховна административна прокуратура. В периода 23.12.2023-06.08.2024г, съгласно чл.126, ал.2 и ал.3 от Конституцията, е предвидена като орган на съдебна власт Върховна прокуратура, като чл.136 от ЗСВ е останал непроменен. В периода 06.08.2024г-06.09.2024г, т.е. след обявяването от Конституционния съд по конст. дело 1/2024г на промените в разпоредбите на чл.126, ал.2 и ал.3 за противоконституционни, също е действаща нормата чл.136 от ЗСВ, предвиждаща като орган на съдебна власт Върховна административна прокуратура. Едва с измененията на ЗСВ, в сила от 21.01.2025г, е променена разпоредбата на чл.136, ал.1 от ЗСВ и от тази дата орган на съдебната власт е Върховна касационна прокуратура. Процедурата по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ, както е прието в Решение 12 от 27.07.2018 г. по к. д. 1/2018 г. на Конституционния съд на Република България, представлява "своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура". Тази процедура следва да приключи при изложените предпоставки в закона с надлежен акт по назначаване или отказ за назначаване. В рамките на деветмесечния срок по чл.193, ал.6 от ЗСВ административният орган - ПК на ВСС, при осъществяването на правомощията си по време на динамичния фактически състав по реализиране на конкурсната процедура, е длъжна да следи за новоосвободени щатни бройки за длъжността прокурор/следовател в съответния орган на съдебната власт и да покани служебно при наличието на такава щатна бройка следващия по ред в класирането за заемане на длъжността по реда на чл.193 ал.6 ЗСВ. Независимо от предприетите структурни промени от и.ф. главен прокурор след изменението на Конституцията, за жалбоподателката като класирала се в конкурса кандидат, е налице правна възможност за назначаване по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ на освободените в законовия срок длъжности. Според настоящия съдебен състав този извод следва на първо място от даденото от Конституционния съд тълкуване относно конституционосъобразността на разпоредбата на чл.126, ал.1 от Конституцията, на второ място - при съобразяване, че не е налице обявено от Конституцията или закона правоприемство от 23.12.2023г между Върховна прокуратура и ВАП и ВКП, респективно липсва изричен акт за преназначаване на прокурори от ВАП във Върховна прокуратура и на трето място - че от 06.12.2023г в разпоредбата на чл.136, ал.1 ЗСВ продължава да съществува като орган на съдебна власт Върховна административна прокуратура до 21.01.2025г с приемането на ЗИД на ЗСВ - ДВ бр.6/2025г. При приемането на обжалваното понастоящем решение на ПК на ВСС, както и на формирания преди това мълчалив отказ, административният орган не е извършил дължимата преценка в деветмесечния срок по чл.193, ал.6 от ЗСВ за наличието или не на освободена длъжност при съществуване на органа на съдебна власт Върховна административна прокуратура, съобразно действащата разпоредба на чл.136, ал.1 от Закона за съдебната власт в периода от 06.12.2023г до изтичане на срока на 06.09.2024г. Негово законово задължение е да следи за новоосвободени щатни бройки за длъжността прокурор/следовател в съответния орган на съдебната власт и да покани служебно при наличието им следващия/следващите по ред в класирането за заемане на длъжността по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ, което в случая не е направено. По изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че оспорените актове ПК на ВСС са незаконосъобразни, поради което жалбите на И. Б. срещу мълчаливия отказ на ПК на ВСС да се произнесе по заявление ВСС-715/15.01.2024г и срещу последвалия изричен отказ в решение по т.5.3 от протокол 9/ 06.03.2024 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет следва да бъде уважена и обжалваните административни актове да се отменят. Преписката следва да се върне на ПК на ВСС за ново произнасяне по заявлението на И. Б. в едномесечен срок при съобразяване с мотивите на настоящето решение по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК Висшият съдебен съвет (юридическо лице, в състава на което е органът, издал незаконосъобразните актове) следва да заплати на И. Б. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 20лв, а на представлявалия я в съдебното производство адвокат по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата - адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение