Решение № 496 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2013 г.

Решение № 496 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, чрез процесуалния му представител - юрк. Т. Найденчовски, против решение № 552 от 28.01.2013 г., постановено по адм. дело № 11539 от 2012 г. на Административния съд - София-град, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, и е поискано да бъде отменено с постановяването на ново, с което да се отхвърли жалбата на "Аркус-Сигурност" ООД. Ответната страна - "Аркус-Сигурност" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед рег. № 3-6205 от 31.10.2012 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, за отнемане на лиценз № 771 от 20.02.2006 г., издаден на "Аркус-Сигурност" ООД за охрана на ценни пратки и товари. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че горецитираната заповед е незаконосъобразна, защото е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в", предл. 1 от ЗЧОД, тъй като "Аркус-Сигурност" ООД не е извършвало лицензионната дейност "самоохрана на имущество" по чл. 5, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 2 и чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗЧОД, за да е налице основание за отнемане на издадения му лиценз за частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧОД. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд подробно е разгледал доказателствата по административната преписка и е извел правилни изводи, които се подкрепят от настоящата инстанция. Както правилно е посочено в обжалваното решение, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато търговецът осъществява вид охранителна дейност, за която няма лиценз, или я осъществява извън територията, за която има лиценз. От доказателствата в делото безспорно е установено, че "Аркус-Сигурност" ООД е лицензирано за извършване на всички видове охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗЧОД, като няма лиценз само по т. 5 - "самоохрана на имущество на търговци или юридически лица". Верен е изводът на съда, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, като е прието, че не са осъществени елементите на фактическия състав на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧОД и оспореният административен акт е незаконосъобразен. Административният орган не е успял да докаже, че дружеството е извършвало дейност "самоохрана на имущество на търговци или юридически лица" - чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД, за която се изисква издаване на лиценз. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗЧОД самоохраната на имущество на търговец или юридическо лице е дейност, осъществявана от служители на търговеца или юридическото лице, обособени в самостоятелно структурно звено за охрана, т. е. необходимо е да се докаже, че този вид дейност е осъществявана от служители на търговеца или юридическото лице, обособени в самостоятелно структурно звено за охрана, но такива данни и доказателства по делото не са били представени. Също така съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗЧОД звената за самоохрана не могат да бъдат използвани под каквато и да е форма за охрана на лица, обекти и имущества, освен посочените в ал. 1 на същия член. От материалите по делото е видно, че самостоятелно звено за самоохрана не е обособено. Служителите в клона на "Аркус-Сигурност" ООД - гр. Варна, са структурирани по изпълнявани функции, а не по обекти, които охраняват - оператори по СОТ, които охраняват всички обекти, има автопатрули, които също охраняват всички обекти. Тези данни са видни и от справка рег. № У-67513 от 31.10.2012 г. по описа на ГД "НП", поради и което правилно съдът е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗЧОД, за да се приеме, че се осъществява самоохрана по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧОД. На основание казаното дотук обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,