Решение № 437 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1841/2008 г.

Решение № 437 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1841/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на "К" АД, гр. П. срещу въззивно решение № 351 от 01.08.2007 г. по в.гр.д. № 286/07 г. на Благоевградския окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в"ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. С решение № 65 /без дата/, постановено по гр.д. № 103/03 г. на Петричкия районен съд е признато за невярно отразеното в акт за държавна собственост № от 18.12.2000 г. и нот.акт № 172/04 г. в частта, относно 6, 375 дка от по-голяма нива от 15 дка, находяща се в землището на с. П., м. "Ч" /"А"/, понастоящем имот № 0* по скица-проект на ОСЗГ П., образуван от имот № 2*със същото решение районният съд е признал за установено по отношение на "К" ЕАД, гр. П. ликвидация/ и "К" ООД, гр. П., че Е. А. Т., В. А. Н., В. А. Т., М. А. Д., С. Х. Г., С. С. Г., П. С. Г., А. С. Г., Ж. С. Г., С. И. Т. и В. Г. Т. са собственици на посочения имот с площ от 6, 375 дка и е осъдил ответниците да им предадат владението върху него, както и да им заплатят разноските по делото. С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция по жалба на втория ответник, е оставил първоинстанционното решение в сила. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство са наследници на А. Г. Д., който е починал през 1984 г. С решение № 3* от 19.11.03 г. на ОСЗГ- П., издадено въз основа на решение № 155 от 19.08.02 г. по адм.д. № 28/01 г. Петричкия районен съд, на същите е възстановено правото на собственост върху процесния имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. На 18.12.2000 г. е бил съставен акт за частна държавна собственост № за имот с кад. № 0* по земеразделителния план на с. П., Община П. с площ 17 556 кв. м. (процесният имот е част от този имот), който имот е бил включен в капитала на първия ответник "Калабак - 99" ЕАД, гр. П. С нот.акт № 172/04 г. същият го е продал в хода на процеса на втория ответник на "Калабак - 2000" АД, гр. П., ведно с построените в имота сгради. За да уважи иска въззивният съд е приел, че предпоставките за възстановяване правото на собственост върху процесния имот в полза на ищците са били налице, тъй като техният наследодател го е владял преди внасянето му в ТКЗС в продължение на повече 20 години и е бил негов собственик по давност съгласно отменения Закон за давността като се е позовал на показанията на свидетелите В, роден през 1922 г. и С., роден през 1933 г. Прието е също, че имотът се владее от ответниците без наличие на противопоставимо на ищците основание, доколкото първият ответник не е притежавал правото на собственост върху имот и не е могъл да го прехвърли на втория ответник. Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Изводът на въззивния съд извод, че наследодателят на ищците е владял процесния имот преди внасянето му в ТКЗС в продължение на повече 20 години и го е придобил по давност, респ. че предпоставките за възстановяване правото на собственост върху него в полза на ищците са били налице, е направен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, "б." ГПК (отм.). За да се приеме, че едно лице е придобил недвижим имот по давност е необходимо по делото да бъде установено по категоричен начин, т.е. при условията на пряко и пълно доказване, че то го е владяло непрекъснато в посочения от закона срок. В случая решаващият съд не е изложил съображения кога е започнало владението и кога имотът е бил внесен в ТКЗС за да може да се прецени дали действително същият е придобит от наследодателя на ищците на оригинерно основание - придобивна давност. Наред с това, доколкото е ноторно известно, че територията на Община П. е била присъединена към Ц. България в резултат на водените през 1912 -1915 г. войни и е била част от т.н. "нови земи", по отношение на които е намирал приложение Законът за уреждане на недвижимата собственост в новите земи от 1921 г. и последващият Закон за уреждане на недвижимата собственост в земите присъединени към царството 1913 и 1915 г. от 1941 г., с който първият е отменен, въззивният съд е следвало, въз основа на данните по делото, да прецени дали по силата на посочените закони процесният имот не е бил държавна собственост, в каквато насока са направените от касатора доводи, тъй като за такива имоти е съществувала забрана за придобиването им по давност - чл. 222 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията от 1934 г.(отм.), чл. 15 от Закона за държавните имоти от 1941 г. (отм.), чл. 3 от Закона за държавните имоти от 1948 г.(отм.), респ. чл. 86 от действащия Закон за собствеността от 1951 г. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото жалбоподателят черпи права от първия ответник, което дружество е било образувано с държавно имущество, за него съществува правен интерес от оспорване предпоставките за реституция на на процесния имот в полза на ищците, независимо че не заявява свои права върху него към момента на включването му в ТКЗС. Неизлагането на мотиви относно релевантните за правния спор факти от въззивния съд представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), което води до касиране на въззивното решение. За пълнота на изложението и във връзка с направеното в касационната жалба оплакване, че касаторът не е бил редовно призован за проведеното пред въззивния съд единствено съдебно заседание на 07.06.2007 г. следва да се отбележи, че то е неоснователно, тъй като в действителност същият е бил редовно призован по реда на чл. 48 ГПК (отм.) на 14.05.07 г. като изпратената до него призовка е била получена от лицето Р. Н. П., заемаща длъжността касиер-счетоводител. Доводът, че това лице никога не е било служител на дружеството не е подкрепен с доказателства, а от обстоятелството, че същото е получило призовката и на първия ответник (адресът на управление на двете дружества е един и същ) не може да се направи такъв извод. Неоснователно е и оплакването за противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното решение, тъй като от изложените съображения на съда ясно личи волята му за уважаването на предявения иск, независимо от допуснатата в тях грешка (на стр.3 от мотивите към решението е прието, че жалбата е неоснователна и че районният съд правилно е "отхвърлил", вместо "уважил" иска). Доводът, за недопустимост на постановеното решение, тъй като съдът се е произнесъл с установителен диспозитив, без да е бил сезиран с установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), е също неоснователен, тъй като ревандикационният иск по чл. 108 ЗС включва и инцидентния установителен иск за собственост. Без значение за допустимостта и правилността на постановеното решение е и фактът, че с него е оставено в сила решението на районния съд, с което искът е уважен по отношение на "К" ООД, гр. П. жалба по неизвестни причини също е подадена от "К" ООД), вместо по отношение на конституираното като страна по делото "К" АД, гр. П., тъй като в случая се касае до очевидна фактическа грешка, която може да се поправи винаги по предвидения в ГПК ред. Казаното с нищо не се променя от обстоятелството, че и в мотивите към решенето си съдът е посочил като ответник "К" ООД, доколкото той не е изразил воля да осъди друго лице, а не страната по делото. С оглед изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) обжалваното решение следва да се отмени, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.