Решение № 14514 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12008/2014 г.

Решение № 14514 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12008/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Христо Кръстев Пукнев от гр. Разлог срещу решение № 1243 от 09.07.2014 г. по адм. дело № 168/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3/04.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 5803260041/ПР-684/23.10.2013 г. на ръководителя на "ПО" при същото РУСО. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане и събиране на доказателства относно характера на полагания от Христо Пукнев труд в МДП "Дружба" - с. Елешница", алтернативно, решаване на спора по същество чрез отмяна на решението на директора на РУСО - Хасково и на потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ (РУСО) - гр. Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Както правилно е отбелязал решаващият състав, спорът в същността си засяга преобразуването на осигурителния стаж на Христо Пукнев за периода 06.03.1986 - 10.02.1993 г., придобит при условията на първа категория труд, дали да бъде извършено при условията на чл. 104, ал. 3 КСО или по общата разпоредба на чл. 104, ал. 2 КСО. От съществено значение за изясняването на този въпрос е било да се установят "копач 2-ри участък", "шпурач" и "сондьор", каква е степента на вредност на този труд, и дали естеството на полагания труд на заеманата от него длъжност предполага работа под земята в преобладаващата част от работното време. Формулираният в тази връзка извод в мотивите на проверяваното решение в насока, че трудът на Пукнев е от първа категория, но не е бил предоставян преимуществено под земята, поради което при преобразуването му в трета категория следва да бъде приложен чл. 104, ал. 2 от КСО, както е постъпил административният орган, а не чл. 104, ал. 3 от КСО, както претендира жалбоподателя, е необоснован, тъй като не са изяснени всички правнорелевантни факти. За да отхвърли жалбата, съдът се е позовал на удостоверение с изх. № ОАС-16-8452/02.10.2013 г. на ТП на НОИ Кюстендил (Обединен осигурителен архив, с. Невестино), за което вещото лице посочва, че "Не отговаря на действителността, няма вписване във ведомостта посоченото на ред 13 от удостоверението на ТП на НОИ Кюстендил (л. 15 от първоинстанционното дело) - сондьор /надземни/ за периода 01.01.1990 - 28.02.1991 г. - равен на 1 г. и 2 месеца осигурителен стаж. " В случая са налице съществени различия относно отразяването "сондьор/надземни" в това удостоверение и в удостоверението, издадено от МДП "Дружба" - с. Елешница", изх. № ФС01-28-437/18.11.1993 г. (лист 7), където е отразено "подземен миньор, сондьор". Отделно от това, в експертизата и при изслушването на вещото лице, експертът многократно заявява, че по ведомостите на мината за сондьорите няма добавен надпис "надземен" (л. 74), и че не би могъл да каже дали трудът е подземен или надземен. Видно от данните по делото и от заключението на вещото лице, е безспорно установено, че за периода 06.03.1986 - 10.02.1993 г. Христо Пукнев е заемал длъжностите "копач 2-ри участък" - м. 03 и м. 04.1986 г., "шпурач" - м. 01.1987 г., и "сондьор" - през останалото време от периода. Административният орган е зачел при условията на чл. 104, ал. 3 КСО само стажът на длъжността "копач 2-ри участък" - м. 03 и м. 04.1986 г., а стажът на длъжностите "шпурач" - м. 01.1987 г. и "сондьор" през останалото време от периода, са зачетени по чл. 104, ал. 2 - три години от първа категория труд са зачетени за пет години от трета. Заключението в експертизата по делото е че ако стажът за процесния период бъде зачетен за първа категория по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, сборът от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия ще бъде 101 години и 07 месеца. Не се спори, че осигурителните вноски са заплащани за първа категория труд за целия период и допълнителни възнаграждения за вредни условия на труд. Обектът е признат за силикозоопасен в радиоактивна среда, както е посочено в удостоверението, издадено от мината изх. № ФС01-28-437/18.11.1993 г. (лист 7). В посоченото удостоверение изрично е вписано, че трудовият стаж на лицето е от първа категория на длъжността "подземен миньор, сондьор". Както се посочи по-горе, няма запазени длъжностни характеристики и във ведомостите на МДП "Дружба" - с. Елешница" за длъжността "сондьори" не е пояснено дали са били "надземни или "подземни". Несъхранената в цялост документация на осигурителя - обстоятелството, че в НОИ не са предадени длъжностни характеристики и лични трудови досиета на работниците - не се дължи на поведение на жалбоподателя и не следва да се третира като отрицателен факт при преценка правата на осигуреното лице. При установената непълнота на съхраняваните документи в осигурителя, доказателственото искане на жалбоподателя да бъдат допуснати свидетели до разпит за установяване на характера и местоизпълнението на полагания през периода труд, направено в проведеното по делото съдебно заседание на 23.05.2014 г. (л. 75), е допустим способ за установяване на обективната истина и неправилно е било оставено без уважение. Основният критерий за определяне на осигурителен стаж като такъв по чл. 104, ал. 3 КСО е работата (трудовата функция) под земята. В процесния случай точно този въпрос е останал неизяснен. Назначеното по делото вещо лице в представеното от него заключение не излиза извън рамките на фактите, установени вече с писмени доказателства по делото. А основната причина за назначаването на експертиза и вещо лице по едно съдебно дело е липсата на специални знания на съда. В случая специалните знания, които съдът не притежава, са знанията за условията на различните видове труд и тяхното категоризиране на основата на тези условия (на труд). Още повече, че в приетата по делото експертиза изрично е изложено, че по поставения въпрос на назначеното вещо лице дали би могло да бъде приравнен полагания от Христо Пукнев труд, на работата на подземен миньор, сондьор в подземен рудник, експертът няма компетентност да отговори и е дал насока, че становище по този въпрос може да изрази инженер по минно дело, завършил Минно-геоложкия институт, със знания и опит в тази насока. Нещо повече, за да не остане делото неизяснено от фактическа страна по отношение на тези обстоятелства (което всъщност се е случило), с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е следвало да се възползва от правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2, предл. 1 от АПК да назначи комплексна експертиза, за да провери преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспореният индивидуален административен акт. За да бъде направен извод дали основната част от труда по определена длъжност е бил полаган под земята, е необходимо да се установят функциите, задачите и задълженията, в които тя (длъжността) се изразява, и на тяхната основа да се определи дали трудът на съответния работник е бил предоставян преимуществено под земята. Определящото, което следва да има предвид при преценката дали Христо Пукнев може да се ползва от привилегированата разпоредба на чл. 104, ал. 3 от КСО, е именно местоработата и изпълняваната дейност от осигуреното лице. Като не е допуснал събирането на гласни доказателства за сочените обстоятелства и не е назначил комплексна експертиза, решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от изясняването на обуславящи изхода на спора въпроси, а освен това е нарушил правото на защита на жалбоподателя, като с отказа си да изслуша исканите от жалбоподателя свидетелски показания е преклудирал възможността му да опровергае фактическите констатации на административния орган. Горното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. От изложеното следва, че като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Благоевградският административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визираните по-горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,