Решение № 8654 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 593/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Банка ДСКАД, чрез процесуален представител, срещу решение 3441/26.05.2023г., постановено по адм.д. 4973/2022г. на Административен съд София-град /АССГ/.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Банка ДСКАД срещу Решение ППН-01-829/2020 от 26.04.2022г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, с което КЗЛД:

1. обявява жалба с рег.ППН-01-829/30.11.2020г., подадена от А. Д. А. срещу Банка ДСКАД-администратор на лични данни за основателна, за извършено нарушение на чл.5, §1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента), за това, че в период 06.08.2020-07.08.2020г. е обработил лични данни на А. Д. А. в контекста на процедура по кандидатстване, одобрение, сключване на договор за кредит в размер на 50000 лева, в т.ч. усвояване сумата по същия, при липса на условие за това по чл.6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

1. Във вр. с т.1 на основание чл.83, §5, б.а вр. чл.58, §2, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679 налага на администратора на лични данни Банка ДСКАД, имуществена санкция в размер на 100000 лева.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в СЗ. Претендира разноски.

Ответната страна- Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в СЗ и в писмени бележки. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответната страна- А. Д. А., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Съображения излага в писмен отговор и в СЗ. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Съдът е приел за безспорни обстоятелствата за отпускане от Банка ДСКАД на кредит на А., без същия да е изразявал желание за това, като личните му данни във вр. със сключването на договора за кредит са обработени от администратора без правно основание за това.

Според АССГ отговорността на администратора на лични данни не зависи от това дали негов служител е съзнавал или не, че липсва съгласие на А. А. да сключи договор за кредит и дали друго физическо лице се е представило за него, или служителят на Банка ДСКАД е бил наясно, че подписът под съответните документи не е бил положен от него.

Съдът е посочил, че администраторът на лични данни не е положил дължимата грижа да идентифицира лицето, за което твърди, че се е легитимирало с личната карта на жалбоподателя- в резултат на това администраторът е извършил неправомерното обработване без съгласието на субекта на лични данни и носи за това отговорност, независимо от причините поради които отсъства съгласието за обработване.

АССГ е достигнал до извод, че Банка ДСКАД е обработвала личните данни на А. в нарушение разпоредбата на чл.5, §1, б. а от ОРЗД, изразяващо се в обработване на лични данни на лицето А. при липса на предвиденото в чл.6, §1 от Регламента условие в контекста на процедура по кандидатстване, одобрение, сключване на договор за потребителски кредит, в т.ч. усвояване на сумата по същия.

По отношение определената по вид и размер конкретна санкционна мярка ( имуществена санкция в размер на 100000 лева) съдът е приел, че АА съдържа точни и ясни мотиви за направения избор на най-ефективната, целесъобразна и съответна на принципа на пропорционалност мярка за констатираното нарушение, при вземане предвид изяснените по случая релевантни обстоятелства.

Решението на АССГ е правилно.

По делото не е спорно, че Банка ДСКАД, в качеството й на администратор на лични данни, е обработвал по см. на чл.4, §2 ОРЗД, чрез множество операции лични данни (имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване и орган-издател на документа за самоличност, актуален към този момент, постоянен адрес, месторабота, трудови доходи, семейно положение, собственост, кредитна история/задлъжнялост, образование и др.) на А. А. при инициирана и проведена процедура по кандидатстване, одобрение, сключване на договор текущо потребление от 07.08.2020г. в размер на 50000 лева, и усвояване на сума от 45000 лева по този договор на датата на сключването му.

От приетите по делото доказателства (неоспорени от страните) се установява, че на документите- част от горепосочената процедура, текстът и подписите в съответните графи в тези документи не са изпълнени/положени от субекта на данни А. Д. А..

При тези данни законосъобразен е извода на първостепенния съд, че в конкретния казус в хода на проведената и посочена по-горе процедура, администраторът на лични данни Банка ДСКАД е обработвал лични данни на лицето А. Д. А.- субект на данни по см. на чл.4, §1 ОРЗД, при нарушаване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 от администратора на лични данни Банка ДСКАД, а именно на принципите за законосъобразност и добросъвестност (чл.5, §1, б.а ОРЗД), без да е изпълнено условието за законосъобразност на обработването, регламентирано в чл.6, §1, б. а от Регламента- субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели.

Липсата на съгласие от субекта на данни за обработване на неговите лични данни в хода на процесната процедура по отпускане и усвояване на кредит за текущо потребление означава изключване и на хипотезите за законосъобразно обработване на лични данни, посочени в б. б и в на §1, чл.6 ОРЗД.

Горното обосновава необходимостта надзорния орган да приложи корективните правомощия по чл.58 §2, б.и ОРЗД, съобразявайки особеностите на конкретния случай, спрямо администратора на лични данни, което в настоящия казус е сторено чрез налагане на имуществена санкция на Банка ДСКАД.

С оглед разпоредбата на чл.83, §5, б.а ОРЗД надзорния орган в случая е спазил гаранциите за пропорционалност, ефективност и възпиране, определяйки размера на имуществената санкция на 100000 (сто хиляди) лева при разглеждане на елементите, посочени в чл.83, §2, б. а-к от Регламента, като съображенията на надзорния орган са подробни и са изложени в мотивите на Решение ППН-01-829/2020 от 26.04.2022г., както правилно е приел първоинстанционния съд.

Неоснователни са доводите в касационната жалба. Не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Противно на тезата на касатора, обжалвания съдебен акт е мотивиран съобразно релевантните за спора факти при спазване разпоредбата на чл.172а АПК.

Независимо от горното по делото няма данни за допуснати от административния орган нарушения на чл.6, чл.7, чл.8 от АПК. Нещо повече, в хода на проведеното административно производство пред КЗЛД, на страната в това производство- Банка ДСКАД е осигурена възможност за участие и упражняване правото на защита в процеса, като гаранция за това е и упражненото от страната право на обжалване по съдебен ред и проведеното в резултат на обжалването съдебно производство.

Друг е въпроса, че тежкото опущение, допуснато от Банка ДСКАД по отношение обработването на лични данни на клиент на банката, е с неблагоприятни последици за тази институция, но това обстоятелство няма отношение към релевантния за спора факт, че касатора в хода на съдебното производство не опровергава с относимите и допустими доказателствени средства извършеното от него нарушение на ОРЗД.

По отношение възраженията на касатора в частта, относно вида и размера на наложената санкция, настоящият състав препраща на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК към мотивите на първоинстанционния съд, с допълнение, че предвид установените факти по делото и поведението на администратора на лични данни, свързано с елемента, посочен в чл.83, §2, б. в ОРЗД, и липсата на смекчаващи обстоятелства, размера на наложената имуществена санкция от надзорния орган е към възможния минимум.

Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и с оглед на факта, че ответната страна КЗЛД е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, и заявената претенция и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.24 НЗПП, на този ответник следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 240лв.

Следва на осн. чл.143, ал.4 АПК, да бъде уважена претенцията на А. Д. А. за разноски за касационната инстанция- в размер на 1100 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 10.08.2023г. с адвокат В. В..

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение