Решение № 1773 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8238/2010 г.

Решение № 1773 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8238/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Политическа партия "БСП" - София, ул. "Позитано" № 20, представлявано от адв. Б. Юсева, срещу решение № 197 от 16.04.2010 г., постановено по адм. дело № 100/2010 г. от Административен съд Благоевград. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Областният управител на област с административен център Благоевград, чрез процесуалния си представител юрк. Габеров, поддържа становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № ОА-65 от 05.02.2010 г. на областния управител на област Благоевград, с която на основание чл. 80 от ЗДС е наредил да се изземе принудително от владението на Общинското ръководство на ПП "БСП" в гр. Петрич държавен недвижим имот, актуван с акт за частна държавна собственост № 639 от 29.06.2001 г., а именно двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м, находяща се ул. "Сандо Китанов" № 17 в гр. Петрич и представляваща имот в парцел I, пл. № 3973, кв. 69 по ЗРП на града, поради това че е отпаднало правното основание с едностранното прекратяване на договора за наем от 29.07.2002 г. За да отхвърли жалбата, като неоснователна АС Благоевград е приел за установено, че са налице законово изискуемите предпоставки за приложението на чл. 80 от ЗДС - имотът е държавна собственост; към момента на издаването на административния акт същият се държи от общинското ръководство на ПП "БСП" гр. Петрич; към датата 1.05.2007 г. са били налице пет неплатени вноски за наем, т. е. налице е системно, по смисъла на закона, неизпълнение на договореното задължение да се заплаща наем за сградата на всяко пето число на текущия месец; налице е отправено едностранно предизвестие от областния управител за прекратяване на договора за наем, поради неизпълнение на поетите задължения, получено на 8.05.2007 г. от наемателя, който след тази дата ползва имота без правно основание. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административно-производствените правила и нормите на материалния закон. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. По същество с касационната жалба се излагат същите възражения, каквито са направени и пред решаващия съд, който ги е обсъдил подробно в мотивите си. Вярно е, че законодателят е уредил специален режим за отдаване под наем и ползване на обекти - държавна собственост за нуждите на местните ръководства на политическите партии, както и облекчен способ по чл. 80 от ЗДС за защита на правото на собственост на държавата, когато имотът се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. В конкретният казус спрямо възникването и прекратяването на наемни правоотношения се прилага чл. 20 от ЗДС и чл. 19 от ЗПП. Специалният ЗДС не регламентира възможността за сключване на безсрочни наемни правоотношения с политически партии. Такива обекти се предоставят за ползване от политически партии винаги за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 10 години. Прекратяването на наемните правоотношения също става по реда на ЗДС. Неоснователно е и възражението, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК. Съдът изцяло е съобразил процесуалното си поведение с тази норма. Обсъдил е не само възраженията на оспорващия, а и всички относими към правилното решаване на спора доказателства. Въз основа на това правилно е приел, че страна по договор за наем е именно председателят на общинския съвет на БСП гр. Петрич. Не само защото така е записано в самия договор (л. 5), а и защото правомощието на председателя на общинското ръководство на ПП "БСП" да сключва договори и да представлява партията на местно ниво произтича от разпоредбите на Устава на БСП (публ. на Интернет-страницата на партията). В тази връзка не е допуснато "съществено" нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 26 от АПК. Дори и да се приеме за допуснато, подобно нарушение е несъществено, т. к. се касае до пропуск, който не опорочава съдържанието на акта, поради което не съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Следователно липсата на уведомяване на централното ръководство на БСП по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административното производство не се отразило на крайния резултат на спора. Неоснователно е и възражението, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора. Такова произнасяне не е налице. Съдът е обсъдил в мотивите си и възражението на страната, че срокът на наемното правоотношение е продължен с анекс от 2.09.2005 г., като е посочил че срокът визиран и в този анекс е изтекъл, т. е. отново не е налице годно правно основание за държане на процесния имот. Внасянето на наем след прекратяване на наемното правоотношение също е аргумент без правно значение за конкретния административно-правен спор, тъй като не е основание за ползване на имота. Заплатените без основание суми могат да бъдат възстановени по реда на ЗЗД. Пред вид изложеното правилни и законосъобразни са изводите на решаващия съд, че оспорваната пред него заповед е издадена от компетентния орган по чл. 80 от ЗДС, при наличието на основание по чл. 80, ал. 1 от ЗДС за ползване на имота от касатора без основание. Като е отхвърлил жалбата АС Благоевград е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,