Решение № 1339 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2021 г.

Решение № 1339 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2021 г., IV о., докладчик председателят Румяна Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на О. И., гражданин на Ирак, чрез адвокат Иванова срещу решение № 5104 от 5.08.2021 г., постановено по адм. дело № 12601 по описа за Административен съд София град / АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2712 от 11.12.2020 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение. Няма постъпили становища по така подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 2712 от 11.12.2020 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл. 144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. В конкретната история правилно е отбелязано, че неговото желание да живее свободно и далече от проблемите не може да бъде подведено под изискванията на закона за относима към него бежанска история. Чужденецът не е бил застрашен и към него няма данни за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз. Изразените от него лични притеснения поради тайна връзка с момиче, чийто баща е бил недоволен от връзката им не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Не може да се приеме и, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива доказателства. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение