Решение № 2432 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2013 г.

Решение № 2432 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Марияна Стойчева, против решение № 1851 от 19.03.2013 г. по адм. д. № 370/2012 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 8 състав, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-110-6500/1235/3.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 14 дни от получаване на преписката. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че специализираният слой "Площи, подходящи за подпомагане", изготвян и предаван от МЗХ на ДФЗ-РА, нямал задължителна сила по отношение на ДФЗ. Излага, че съдът не е съобразил, че е задължение за земеделския стопанин да съобрази, че очертаните от него площи за кампания 2010 г. са били изключени от обхвата на допустимия слой за предходната година, за което е получил справка /разпечатка от ИСАК/ и е подписал Декларация за допустимост на площи от предходната кампания. Излага, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при отразяване на резултатите от дешифрирането на самолетните снимки, респ. за тези от теренните проверки, извършвани от териториалните структури на МЗХ, въз основа на които е формиран допустимия слой, както и не е задължително изготвяне на доклад за проверките. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт. Ответникът - Георги Николов Вътев, чрез пълномощник адв. Стоянка Тихолова, с писмена защита оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се потвърди обжалваното решение и се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че адм. орган е констатирал, че част от заявените от кандидата площи попадат извън специализирания слой, но направените констатации в таблиците на уведомителното писмо, че е установена недопустима площ, заради което е отказано финансово подпомагане не внасят яснота как е формирана волята на административния орган. Излага, че в хода на съдебното производство е била назначена СТЕ, която е обсъдена от съда, съобразно доказателствата по делото и обосновано е прието, че вещото лице е изготвило заключението като е извършвало съпоставка с допустимия за подпомагане слой, който е изготвен по сателитни изображения, които не са относими към процесния период - 2010 г. Смята, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения адм. акт са съществени и са довели до нарушаване на правото на защита на адресата. Предлага решението на съда като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1851 от 19.03.2013 г. по адм. д. № 370/2012 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 8 състав, по жалба на Георги Николов Вътев е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-110-6500/1235/3.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 14 дни от получаване на преписката, както и е осъден ДФ "Земеделие", РА, да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 210,00 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата, съответно не е изпълнено задължението за служебното събиране на доказателствата, като обжалвания административен акт е постановен и при нарушения на материалния закон. Съдът е приел, че при извършените кръстосани проверки са установени нередности, без да се посочат какви и ДФЗ, РА не е изпълнила изискването по чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. за извършване на допълнителни проверки. Приел е, че заявените от кандидата БЗС попадат в частта от територията на страната покрита със сателитни изображения от 2009 г., поради което направеното заснемане през 2010 г., тези изображения не са били актуални. Съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушения на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, като в хода на административното производство не е предоставил възможност за участие на жалбоподателя, включително да се запознае с допустимия слой, наличен към период, предхождащ този за който е претендирано подпомагането, и да представи доказателства във връзка с поддържането на заявените БЗС, както и че фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото от него заявление, не са били изяснени в противоречие с приложимите административно производствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Приел е, че е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като посочването в УП, че не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, органа не е изпълнил изискването на АПК да посочи в какво се състоят тези изисквания и кое от тях е нарушено, както и да посочи фактически основания за отказа. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че със Заявление за входяща регистрация и Заявление за подпомагане 2010 г. № 2229041027991 от 11.05.2010 г. Георги Николов Вътев е кандидатствал за подпомагане за кампания 2010 г. за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ: по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) с - 111,87 ха, по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) - 30,62 ха, както и по и Схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1) с 69 говеда. При стартирала проверка на 11.05.2010 г. във връзка с подаденото заявление са открити 2 броя несъответствия, а като недопустима земя са посочени18 броя единици, които са отразени в справка приложена на л. 35 от делото. След извършена административна проверка по заявлението е установена площ - 71,56 ха по СЕПП и недопустима за подпомагане площ -40,31 ха, а по СНДП установена площ 29,36 ха и недопустима площ - 1,26 ха. С уведомително писмо № 02-110-6500/1235/03.10.2011 г. на изпълнителния директор ДФ "Земеделие", е отказано на лицето финансово подпомагане по СЕПП в размер на 20466,12 лева и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 7374,53 лева по СЕПП, в съответствие с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., тъй като разликата между декларираните площи и установените надвишава 50% от действително стопанисваните площи, като в табличен вид подробно са описани декларираните БЗС, установената площ на всяко от БЗС ха и недопустимата площ, както и процентното съотношение за определяне на санкцията. По отношение на отказания размер за финансово подпомагане и наложената санкция Георги Николов Вътев е оспорил уведомителното писмо по съдебен ред. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, по която са анализирани заявените от жалбоподателя БЗС - та и са посочени причините, поради които е отчетена недопустима площ. С експертизата е установено, че в повечето случаи се отнася за неправилно декларирани площи на парцелите, като са очертани необработвани или трайно приети за недопустими площи, които са извън границите на слоя "Допустими за подпомагане площи 2010 г.". Установено е от съда, че заявените за подпомагане площи от земеделския стопанин (§ 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП), са от датата на подаване на заявлението - 11.05.2010 г. и извършеното "верифициране" (§ 1, т. 1 от ДР на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол) е по действащия към този момент допустим слой, а съгласно справката за стартирана проверка по заявлението е установено, че 18 БЗС са с площи недопустими за подпомагане. Неоснователни са доводите на касатора свързани с изводите на съда, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. В касационната жалба се съдържа изложение относно приложимото право и значението на "допустимия слой" при одобряване или отказ на финансово подпомагане. В случая не се спори по правната регламентация по Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Европейската комисия, ЗПЗП, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, които са относими към преценката за спазване на материалноправните разпоредби при формиране на отказа на административния орган за подпомагане, а оспорването е по отношение спазването на административните правила определени в посочените актове от започване на административното производство до издаване на административния акт за подпомагане или отказ от подпомагане по отделните схеми и мерки. Административното производство започва по заявление от земеделския стопанин като за целите на финансовото подпомагане следва да му бъде предоставена подходяща графична информация относно площите попадащи в допустимия слой и по който се извършва от него "верифициране". Заявлението за кандидатстване се базира на площите в допустимия слой, определени през предходната година - чл. 10, ал. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания ( в приложима редакция - ДВ, бр. 51 от 5.07.2011 г.), въз основа и на който при извършване на административните проверки се определят установените и наддекларирани площи. В случая обективно съдът е установил, че кандидатът за подпомагане е заявил площи за подпомагане въз основа на специализиран слой, който е различен от окончателния слой, по който са извършвани всички административни проверки за плащания за кампания 2010 г., като едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделския производител и на база на променен слой е извършено установяване на допустимите площи, без кандидатът да е уведомен за това в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК. В този смисъл изрично е посочено в заключението на СТЕ, че в УП са използвани данните от приетия за допустим слой през м. 12 - 2010 г., а не този който е бил към момента на подаване на заявлението за подпомагане. При тези данни правилно съдът е приел, че земеделският стопанин е бил лишен от възможността при променен слой да изрази становище по новия слой, респ. не е могъл да уточни или частично измени искането си за подпомагане в частите, в които има изместване на блоковете земеделски стопанства, допустими за подпомагане към момента на заявяването им и след определянето на новите площи, допустими за подпомагане. В случая извършеното нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, поради това, че неспазването на изискването на чл. 34, ал. 3 от АПК е довело до различен правен резултат. При спазване на нормативното изискване за кандидата биха настъпили различни правни последици относно оторизирани суми за подпомагане, респ. намален размер на санкцията. Видно от протокола за специализирана теренна проверка на място на физическите блокове и БЗС от 7.02.2011 г. е отразена промяна, която има значение при установяване на реално наддекларирана площ от земеделския стопанин въз основа на допустимия слой към момента на деклариране и значението му за определяне на санкцията. Неоснователно е възражението на касатора, че след като въз основа на извършените административни проверки е установена наддекларирана площ по ИСАК, няма задължение за извършване на проверки на място. В случая не се отнася до подобно задължение, а за предоставяне на възможност на кандидата, след като е настъпила промяна в обстоятелствата (на допустимия слой), при които са декларирани площите, да даде възможност за становище във връзка с одобрения нов слой. В тази връзка следва да се отбележи, че с изменението на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК (ДВ, бр. 101 от 2012 г. ) е въведена процедура за одобряване на специализиран слой, по който се извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и се приемат заявления за подпомагане през следващата година. Следва също така да се отбележи, че са обосновани и законосъобразни изводите на съда, че в случая при определяне на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП административният орган не е посочил фактическите основания, въз основа на които се прилага чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП. Административният орган следва да посочи за всеки БЗС в какво се изразява "недопустимата площ" при съобразяване на данните от специализираният слой "Допустими за подпомагане площи" за площите допустими за подпомагане за съответната кампания, въз основа на актуални ортофото и сателитни изображения за територията на Република България за съответната година. В случая използване на специализиран слой от следващ период на установяване обуславя нарушение на изискванията на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. В тази връзка и земеделският стопанин е бил лишен от възможността за защита на заявените за подпомагане площи по действащия специализиран слой към момента на заявяването -11.05.2010 г. по отношение и на който е изготвена справката за стартирала проверка на 11.05.2010 г. (л. 35 от делото). С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от съда указания по прилагане на одобрения допустим слой за БЗС на кандидата за съответната кампания. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК с оглед направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски по делото, съдът като съобрази, че е направено възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приема, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. по договор за правна защита и съдействие от11.09.2013 г. е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност и следва да бъде намален, поради което следва да бъде осъден Държавен фонд "Земеделие", да заплати на ответника разноски по делото в размер на 450 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение