Решение № 77 от 23.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 44/2011 г.

Решение № 77 от 23.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 44/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения М. М. Р., депозирано на 23.12.10 г, за възобновяване на ВНОХД № 1219/10 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, приключило с решение № 224 от 14.12.10, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Раднево, № 179 от 20.07.10, постановена по НОХД № 162/10. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 20.01.2010 г, в [населено място], общ. Р., е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 205 лв, от владението на Г. И. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Сочи се, че съдебното производство е проведено без участието на защитник, че не са били разяснени процесуалните права на подсъдимия, че наказанието не е съобразено със смекчаващите обстоятелства: самопризнание и изразено съжаление за стореното. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде смекчено наказателноправното положение на осъдения. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Допълва аргументацията на искането със следното: Допуснато е процесуално нарушение при изготвяне на Съдебно-оценителната експертиза, която е оценила 36 бр. тръби, вместо 32 бр. Пострадалият е дал противоречиво обяснение за начина, по който е придобил инкриминираните тръби /че ги е закупил и че ги е събирал /. При определяне на наказанието не е отчетено като смекчаващо обстоятелство частичното възстановяване на причинените вреди. Осъденият не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Първата инстанция е изпълнила задължението си да разясни правата на подсъдимия в процеса, включително и правото му на адвокатска защита /данни за това се съдържат в протокола на съдебното заседание, проведено на 20.07.2010 г/. Подсъдимият се е отказал от правото си на адвокатска защита, като е заявил, че няма да ползва такава /изявлението му е вписано в същия протокол /. Съдът е процедирал законосъобразно, като е разгледал делото без участието на защитник, тъй като, в конкретния случай, защитата не е била задължителна. При пренасяне на делото пред окръжния съд подсъдимият е ангажирал защитник по свой избор, който е взел участие във въззивното производство. По делото е установено, че са отнети 36 бр. метални тръби и 1 бр. рама на ремарке за трактор, на обща стойност 205 лв, в какъвто смисъл са ясните, последователни и логични показания на св. Г.. Правилно тези показания са кредитирани и поставени в основата на осъдителната присъда и въззивното решение. Подсъдимият е дал обяснения, че е отнел само част от инкриминираните вещи /тези, които са намерени и върнати на собственика/, но това твърдение е отхвърлено като недостоверно, тъй като е опровергано от останалите доказателствени източници. Що се отнася до Съдебно-оценителната експертиза, тя е имала за задача да оцени инкриминираният брой метални тръби /36 бр./ и за толкова е дала заключение. За изхода на делото е без значение как пострадалият е придобил отнетото имущество, а и липсва противоречие в показанията му по този факт /св. Г. е заявил, че го е събирал в продължение на години/. Не е допуснато релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като е съобразено с релевантните за наказателната отговорност обстоятелства и с целите по чл. 36 НК. Определено е при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно: частичните самопризнания, изразеното съжаление и разкаяние, затрудненото материално положение на дееца, като са взети предвид и отегчаващите такива: завишената степен на обществена опасност на деянието и обремененото съдебно минало на дееца /осъждан три пъти за престъпления против собствеността и вече изтърпявал наказание десет месеца "лишаване от свобода"/. Що се отнася до възстановяването на част от причинените вреди, това обстоятелство поначало би могло да смекчи наказателната отговорност, но, в случая, не се отразява на правилността на изводите, доколкото наказанието е определено при превес на смекчаващите обстоятелства и е в границите, по-близо до минималното възможно по чл. 195, ал. 1 НК. Не са налице условията на чл. 55 НК, тъй като отчетените смекчаващи обстоятелства нямат характер на "многобройни" или "изключителни", а и наложеното наказание, особено предвид съдебното минало на дееца, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Не може да бъде уважено искането за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на осъдения, тъй като не са налице основания за това. По изложените съображения, искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, I НО,