Решение № 157 от 14.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 384/2013 г.

Решение № 157 от 14.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 384/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба на подс. Ш. А. Ш. депозирана чрез служебния му защитник, срещу въззивно решение № 424 от 21.11.2012 г., постановено по ВНОХД № 1073/2012 г. по описа на Апелативен съд - гр. София. С жалбата поддържана и в съдебно заседание, се релевират и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, като се претендира за оправдаване на подсъдимия, алтернативно, да бъде намален размера на наложеното му наказание с отлагане на неговото изпълнение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда от № 244 от 20.09.2012 г., постановена по НОХД № 5413/2011 г. по описа на Софийски градски съд, подс. Ш. А. Ш. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК, му били наложени наказания "лишаване от свобода" за срок от четири години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване /без да е посочен вида на мястото за изпълнение на наказанието/, както и "глоба" в размер на 2000 лв. - двойния размер на получената сума. Недоволен от присъдата останал подсъдимия, който обжалвал същата с оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както за явна несправедливост на наложеното му наказание. С атакуваното въззивно решение № 424 от 21.11.2012 год., постановено по ВНОХД № 1073/2012 г. по описа на Апелативен съд - гр. София, първоинстанционната присъда била изменена в санкционната си част, като бил намален размера на наложеното на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" от четири години на две години и шест месеца което да бъде търпяно в затвор, като така е бил отстранен допуснатия от първостепенния съд, пропуск. Касационната инстанция намира релевираните доводи в касационната жалба на подсъдимия за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от въззивната инстанция нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Това е така поради следните съображения: Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Апелативен съд - гр. София, така и Софийският градски съд, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление са установени по категоричен и несъмнен начин, извод, изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират и допълват - показанията на разпитаните по делото свидетели, в частност свид. А., П. и Б., заключенията по съдебно-техническата, съдебно-психиатричната, лицево-идентификационната експертизи, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от апелативния съд, така и от първоинстанционния съд, при съобразяване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възраженията на защитата свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството и механизма на деянието не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по фактите. Обстоятелствата по чл. 102 от НПК са установени и изяснени с изискуемата от закона категоричност, като тук следва да се посочи, че напълно ирелевантен е начина, по който подсъдимия се е сдобил с данните на ПИН-кода на използвания от него, без съгласието на титуляра, платежен инструмент. Апелативен съд - гр. София подробно и прецизно е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон. Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наложеното на подс. Ш. наказание, макар и определено при условията на чл. 54 от НК, не се явява явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като съответствува на обществената опасност на деянието и дееца и се явява съобразено с разпоредбата на чл. 36 от НК. Въззивния съд е упражнил правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК намалявайки размера на наложеното на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" от четири години на две години и шест месеца /към възможния законов минимум/, като касационната инстанция се солидаризира с извода, че така определеното като размер наказание, се явява съответно на тежестта на извършеното от Ш. престъпление и би постигнало по-пълно целите на специалната и генералната превенции, въздействайки възпитателно и предупредително не само на самия подсъдим, но и на останалите членове на обществото. За пълнота следва да се посочи, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 55 НК /а чл. 66, ал. 1 от НК в случая е неприложим/, тъй като отчетените смекчаващи обстоятелства не се отличават с белега "многобройност" или "изключителност", респективно, предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното. По изложените съображения, ВКС намери, че атакуваното въззивно решение е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение,