Решение № 1242 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4795/2007 г.

Решение № 1242 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4795/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от "П" ЕАД - София, против решение № 50/7.06.2007 г. по гр.д. № 33/2007 г. по описа на Бургаския апелативен съд, търговски състав. Обстоятелствата по делото са следните: "П" ЕАД - София, е предявил против "В" ЕООД - С., обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на пречиствателна станция за отпадни води м с. Л., община Ц., област Б., която по силата на договор за консорциум от 26.05.1998 г. с праводателя на ответника е била предоставена на последния. Твърди се също така, че през периода от 1.08.2002 г. до 23.02.2004 г. обектът се е ползвал и експлоатирал от ЕТ "И" - Г. Й. Г., а след прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ответника по исковата молба, се е ползвал от последния през периода от 23.02.2004 г. до 2.02.2005 г., въпреки прекратяването на договора на 1.08.2002 г., като за целия период на ползване никой от ползуватели не е заплатил дължимите местни данъци и такси за битови отпадъци, възлизащи към момента на предявяване на иска на сумата 10145,13 лева - главница, и 2795,55 лева - лихви за забава. Излага се, че е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника във вреда на ищеца. Ответникът по исковата молба - "В" ЕООД - С., е предявил насрещен иск с правно основание чл. 61 ЗЗД с цена 156 794,67 лева, предявен като частичен за сумата 15000 лева. В насрещната искова молба ищецът твърди, че ползвайки пречиствателната станция за периода от месец юли 2002 г. до месец декември 2004 г. е направил разходи, изразяващи се в необходими и полезни разноски за стопанисването на обекта, като е конкретизирано, че разходите са за заплатена ел. енергия, вода, поддръжка и ремонт на съоръжения и други режийни разходи на обща стойност 31048,86 лева - за 2002 г., 56649,02 лева - за 2003 г. и 69- 96,79 лева -за 2004 г. С решение от 3.11.2006 г. по гр.д. № 118/2006 г. Сливенският окръжен съд, т.о., е отхвърлил исковете по основната искова молба изцяло. Понасрещната искова молба е постановено осъждане на "П" ЕАД - София, да заплати на "В" ЕООД - С., сумата 15000 лева, на основание чл. 61 ЗЗД. С решение № 50/7.06.2007 г.- по гр.д. № 33/2007 г., по въззивна жалба от "П" ЕАД - София, Бургаският апелативен съд, търговски състав, е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че първоначалният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е неоснователен. Съдът е обосновал този свой извод с обстоятелството, че независимо, че за процесния обект се дължи такса битови отпадъци в претендирания размер не е налице разместване на блага от патримониума на ищеца в патримониума на ответника, не е налице обедняване на първия, тъй като дължимата сума не е заплатена. Относно насрещния частичен иск по чл. 61 ЗЗД съдът е приел, че пречиствателната станция е на територията на ответника по иска и е предоставена за ползване от ищеца по иска. С оглед данните от допуснатите и приети от съда заключения на техническата и икономически експертизи е прието, че предвид предназначението на обекта са направени разходи за заплати, осигуровки и ползваните консумативи от страна на ползувателя, поради което собственикът на съоръжението дължи на първия необходимите и полезни разноски, които са на обща стойност 47637,76 лева, но с оглед частичното предявяване на претенцията е присъдил само 15000 лева. Срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца по основния иск и ответник по насрещната исковата молба - "П" ЕАД - София, с изложени оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Доводите на касационния жалбоподател са, че "В" ЕООД - С., е получило за процесния период приход в размер на 102109,81 лева с ДДС, както и че довеждането на отпадните води до пречиствателната станция е ангажимент на собственика на канализационната мрежа и че дейността по пречистването за което са получени горепосочените приходи нямат нищо общо с финансирането на съоръженията. Навежда се и довод, че част от претендираните от дружеството с ограничена отговорност суми нямат нищо общо с дейността на пречиствателната станция и не са вложени в нея. Поради това се твърди, че с посочената сума дружеството се е обогатило за сметка на "ПРО" ЕАД. Моли се за отмяна на обжалваното решение, уважаване на главния иск и отхвърляне на насрещния иск. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - "В" ЕООД - С., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Законосъобразно и обосновано Бургаският апелативен съд е стигнал до законосъобразен извод, че искът с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от "П" ЕАД - София, против "В" ЕООД - С., е неоснователен О. е прието, че в процесния случай не е налице разместване на блага от патримониума на единия към патримониума на другия, което в хода на производството пред двете инстанции не е доказано. Правилен е извода на въззивната инстанция, че не е налице обедняване на ищеца по иска, тъй като дължимата сума по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ не е платена, нито пък е налице обогатяване на ответника по иска, тъй като липсват данни заплащането на таксата за битови отпадъци да вменено като задължение на последния. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че насрещният частичен иск по чл. 61 ЗЗД е основателен. Правилно е съобразено, че с оглед данните по делото "В" ЕООД - С., е вършил чужда работа без пълномощие, изразяваща се в стойността на необходимите и полезни разноски по управление и стопанисване на процесния обект. Тези изводи на съда съответстват на данните от изслушаните и приети от съда експертизи. Поради това правилен е крайният извод, че "П" ЕАД - София, дължи обезщетение по посочената разпоредба. Правилно съдът е съобразил, че извършените от "В" ЕООД - С., разходи за материали и ремонти не са вложени в П. станция. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.