Решение № 3736 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 429/2014 г.

Решение № 3736 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 429/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 327 и чл. 328 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Софийски районен съд, чрез процесуален представител - ръководител сектор "Правно обслужване" против решение № 6946 от 11.11.2013 г. на административен съд София град по адм. дело № 3549/2013 г. С него се отменя заповед № АС- 36 от 4.03.2013 г. на председателя на Софийски районен съд, с която се обръща внимание на Христина Гарванска - съдия в Софийски районен съд за допуснато от нея нарушение по организацията на работа - закъснение за съдебно заседание. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Изразяват се в това, че процедурата за производствата по реализиране на дисциплинарната отговорност не е приложима в цялата й формалност към производството по чл. 327 ЗСВ, поради което при липса на правила за издаване на заповедта по чл. 327 ЗСВ изводите на съда са в нарушение на материалния закон. Наред с това всяка констатация за нарушения следва да бъде свързана и с преценка доколко те са се отразили на законосъобразността на акта. Ответницата Христина Ботева Гарванска взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: По делото е установено от фактическа страна, че за съдебно заседание на 15.12.2013 г. съдия Гарванска е закъсняла за първото от петте насрочени за деня съдебни дела, като е уведомила чрез съдебния секретар страните, а разглеждането на делото е започнало вместо в 10 часа в 10. 28 часа. За това закъснение е подадена жалба от подсъдимия, за когото делото е приключило в това заседание с осъдителна присъда, по повод на която жалба председателят на СРС е издал заповедта по чл. 327 ЗСВ. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна факта на закъснението за съдебно заседание на 15.12.2013 г. от гласни доказателства и от записванията на съдебния протокол. За закъснението за заседанието не е установена конкретна причина. Преди издаване на заповедта не е била дадена възможност за обяснения от страна на съдия Гарванска, което е прието от съда за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Установена е и натовареността на съдия Гарванска, която е приключила 94 % от разгледаните от нея дела през 2012 г. При констатации за прекомерна натовареност, липса на данни за други нарушения, липса на обяснения за причините за извършеното закъснение съдът е приел, че са допуснати нарушения при издаване на заповедта и тя е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 327 ЗСВ дава възможност на административните ръководители по своя преценка да обръщат внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и др. за допуснати от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомяват Висшия съдебен съвет. Разпоредбата систематично се намира в глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на ЗСВ и урежда процедурите за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното нарушение - чл. 307, ал. 3 ЗСВ е виновното неизпълнение на служебните задължения от съдия прокурор и следовател и те са изброени в чл. 307, ал. 4 ЗСВ. Дисциплинарните наказания са посочени в чл. 308 ЗСВ. Прегледът на уредбата на производството по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарно наказание не дава отговор за характера и вида на производството, което приключва с издаването на заповед по чл. 327 ЗСВ, но в него също се установява нарушение, което е несъвместимо с професионалните стандарти в работата на магистрата и уронва престижа на съдебната власт, което нарушение е в много по ниска степен законово укоримо неизпълнение на служебните задължения от дисциплинарните нарушения. От друга страна, за издаване на заповедта се уведомява Висшият съдебен съвет който освен правомощията си по Конституция и ЗСВ съставя, води и съхранява кадрово дело за всеки магистрат в което се прилагат и съхраняват и всички документи свързани с професионалното му развитие, поощрения, отличия, награди и наказания, копия от атестационни формуляри и други документи притежаваните професионални и нравствени качества. При изложеното производството по издаване на заповед по чл. 327 ЗСВ има негативни последици за магистрата и следва да се определи като административно санкционно производство за което са приложими принципите на които се подчиняват такива производства. На първо място, установяването на нарушението следва да бъде извършено по несъмнен начин като се даде възможност на съдията, прокурора или следователя да направи възражения, да даде обяснение и да вземе отношение по образуваното срещу него такова производство, като се даде възможност за участие при събирането на доказателства, тяхната проверка и да организира защитата си. По делото е установено, че съдия Гарванска е уведомила страните чрез съдебния секретар за предстоящото закъснение, няма други данни това да е трайно поведение от нейна страна, няма данни да й е предоставена възможност за даване на обяснения във връзка със закъснението или във връзка с издаване на заповед по чл. 327 ЗСВ поради което съдът правилно е приел, че в производството има нарушения които правят заповедта незаконосъобразна. В обжалваната заповед няма мотиви за това как съдия Гарванска се справя с работата си като съдия, има ли пропуски и системни ли са, тъй като за да бъде изведен извод, че конкретното нарушение е израз на лоша организацията на работата се налага обобщена преценка от ръководителя за поведението на магистрата във връзка с работата му, каквато не е направена. Не се установяват касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,