Решение № 3409 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14304/2012 г.

Решение № 3409 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14304/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Сабие Исмаил Атип от с. Кузьово, област гр. Благоевград, срещу решение № 1280/25.09.2012 г., постановено по адм. д. № 244/2012 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, както и за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се решението да се обезсили като недопустимо или се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, н-к ДНСК, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура, е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, отхвърлил исковата молба на Сабие Исмаил Атип с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, за установяване нищожността на решение № 462/29.03.2012 г., постановено по адм. д. № 907/2011 г. на Административен съд - гр. Благоевград. За да постанови решението съдът е приел, че решението е постановено от съдебна инстанция, компетентна да се произнесе по жалбата на ищцата, предявена на основание чл. 294 и сл. АПК срещу изпълнителни действия на н-к ДНСК, обективирани в писмо изх. № БД-3520-10-145/27.10.2011 г., касаещи изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-БД-50/15.12.2007 г., за премахване на незаконен строеж, че решението е изготвено в писмена форма, съдържа изискуемите се мотиви, които кореспондират с постановения диспозитив, че е проведено в съответствие на предвидените за това процесуални правила, както и че решението е подписано от членовете му, поради което не е нищожно. Решението е допустимо. При постановяването му съдът е конституирал правилно страните. Касае се за исково производство, по което страни са ищецът, в случая касационната жалбоподателка, както и органът, спрямо когото се иска установяване на нищожността на решението, поради което съдът не е бил длъжен да конституира други заинтересувани страни. Освен това те не са били страни и в производството, по което е постановено решението, чиято нищожност се иска, в което производство в жалбата Сабие Атип твърди, че тя е собственица на строежа, предмет на премахването. Решението е правилно, като обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. Решението е постановено от съдебен състав, след преценка, че следва да се разгледа в открито съдебно заседание, събрал е всички поискани от ищцата доказателства, които приобщил към доказателствата по делото. При постановяването на решението е обсъдил доказателствения материал поотделно и съвкупно с излагане на мотиви към постановеното решение в писмена форма, не е налице противоречие между изложените мотиви и постановения диспозитив, като волята на съда, че жалбата е неоснователна е разбираемо и ясно изразена и съответна доказателствения материал. Решението е постановено от състава на съда, който е участвувал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото и е подписано от членовете на същия състав. В решението си съдът е изразил становище по всички релевантни за иска факти и обстоятелства съгласно чл. 172а АПК и при правилно прилагане на закона и обосновано е приел, че искът е неоснователен и го отхвърлил. Всички останали твърдяни в исковата молба обстоятелства, включително и в касационната инстанция, са неотносими за неправилност на решението, а касаят законосъобразността на влезлия в сила административен акт. Твърдяното неучастие на прокурор в производството по адм. д. № 907/2012 г., след като съдът е внесъл за разглеждане жалбата срещу действията на органа по изпълнение в открито съдебно заседание, не сочи на нищожност на решението, тъй като участието му в същото производство не е задължително. Не води до нищожност на решението и обстоятелството, че то е постановено от тричленен състав, тъй като производството не е касационно, каквото производство е налице само при обжалване на решение на първоинстанционен съд съгласно чл. 208 АПК. Освен това съгласно чл. 90, ал. 1 от Закона за съдебната власт, административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон не е предвидено друго. Касационните производства, провеждани от административните съдилища, са уредени със специални закони, какъвто не е настоящия случай. Чл. 297, ал. 1 АПК препраща към реда на глава тринадесета, който има предвид правилата за движение на жалбата и произнасяне по нея, но не касае състава на съда, който следва да я разгледа, в какъвто смисъл е и чл. 236 АПК, препращащ към правилата на касационното производство. Решението е следвало да бъде постановено в едноличен състав, но постановяването му в тричленен състав, е касационно основание за отмяната му поради допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, а не е основание за обявяването му за нищожно. В производството не е предвидено задължително участие на прокурор, както и не е задължително участието му, след като не се касае за касационно производство. Като се има предвид изложеното решението не страда от пороци по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, поради което като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.