Решение № 11295 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6818/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Агенцията по вписванията против решение 13020/14.04.2025 г. по адм. д. 73/2023 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, липса на мотиви и неизясненост на спора. Не е направена разликата между различните видове документи с лични данни на лицето З. К., които по закон са с различен режим на достъп- обявени с публичен достъп и с регистриран достъп. Регистърната форма изпълнява една от основните цели- публичността. З. З. К. не е вписан като член на проверителна комисия по партидата на НЧ "Пчелин 1895", а заявленията и приложените документи са част от делото на читалището и са достъпни само със специализиран /регистриран достъп/, и не подлежат на заличаване. В публичната част на ТР са видими само мотивите за отказа. Документи са изискуеми по закон и са необходими за неговото вписване. Съдът не е спазил чл. 6, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 240 лв. за настоящата съдебна инстанция. Ответната страна З. К. К. не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 208 и сл. от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.: С решение 13020/ 14.04.2025 г. по адм. д. 73/2023 г. по описа на Административен съд София- град е отменен по жалбата на З. К. К. отказ на ИД на Агенцията по вписванията, обективиран с писмо от 13.05.2021 г. за заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикувани документи по партидата на Народно читалище "Пчелин -1895" ЕИК 000186761. Съдът е препратил искането до Агенцията по вписване с определение по адм. д. 11224/2020 г. по описа на АССГ, получено е на 29.04.2021 г. В писмо 94-02-136/ 13.05.2021 г. са посочени какви лични данни и в какви документи се съхраняват на лицето З. К. К. по партидата на читалището- декларации по чл.18, ал.2 от ЗНЧ и свидетелство за съдимост, приложени към три заявления, като са видими и достъпни само чрез регистриран достъп. Жалбата до съда е подадено директно, а не чрез администратора на лични данни на 1.06.2021 г. срещу мълчалив отказ да бъдат заличени като неправомерно събрани и незаконосъобразно обнародвани лични данни на З. К. с искане за неговата отмяна. На 12.07.2021 г. жалбоподателят уточнява, че обжалва писмо на АВ, което съставлявало мълчалив отказ /л. 52 от адм. д. 5794/21 г. по описа на АССГ/ и друго уточнение в хода на съдебното производство не е правено. С разпореждане от 19.10.2021 г. са дадени указания по доказателствата на двете страни:1. на жалбоподателя е указано, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, като посочи конкретни доказателства във връзка с твърденията си и 2.на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По делото не са представени доказателства, постановено е решение 2981/ 3.05.2022 г. по адм. д. 5794/ 2021 г. по описа на Административен съд София- град, което е обезсилено с решение 11943/ 21.12.2022 г. по адм. д. 6873/ 2022 г. по описа на Върховния административен съд, а делото е върнато за правилно конституиране на страните. При новото разглеждане на спора е образувано адм. д. 73/ 2023 г. по описа на АССГ и в съдебно заседание от 22.03.2023 г. съдът отново е задължил жалбоподателя да представи заверени копия от заявленията до АВ, ведно с приложените писмени доказателства. Указанието не е изпълнено. За да постанови решението съдът е извършил служебна проверка чрез регистриран достъп в информационната система на ТРРЮЛНЦ. Установил от фактическа страна, че производството пред администратора на лични данни се е развило по искането на З. К. К. да бъдат заличени негови лични данни, които са извън посочените в чл. 9, ал. 4 от Закона за народното читалище и се обработват без законово основание, а лицето, което ги е предоставило на АВ е действало без пълномощно да дава съгласие за обработването им. Съдът приема с оспореното решение, че предметът на спора е изричен отказ по чл.17 от Регламент 2016/679, като се е обосновал по същество в решението с факти, установени при служебно извършена справка по електронното дело на читалището в информационната система на ТРРЮЛНЦ чрез регистриран достъп. Приел, че жалбоподателят е член на проверителна комисия и като такъв не е сред лицата, които го представляват и управляват и за него не се прилага чл. 2, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, а личните му данни като ЕГН, лична карта и свидетелство за съдимост се съдържат в актове, които се намират по партидата на читалището, в нарушение на чл. 9, ал. 4 от ЗНЧ, изискващ в регистъра да се впишат само имената на членовете на настоятелството и проверителната комисия. Прието е,че личните данни се обработват без съгласие и в нарушение на чл. 17, пар.1 б. "г", респ. б. "б" от Регламента, поради което обработването е незаконосъобразно. Отказът като противоречащ на чл.17, т.1 б."б" от Регламента е приет за незаконосъобразен, като такъв е отменен, а преписката е изпратена на АВ със задължителни указания. Решението е неправилно. Следва да бъде отменено като необосновано, материално незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въпреки дадените указания при първоначалното и новото разглеждане на спора не са представени никакви доказателства от жалбоподателя, че е избран за член на проверителна комисия на НЧ "Пчелин 1895", че личните му данни се съдържат в документи към подадено заявление до Агенцията по вписванията, но са извън посочените в чл. 9, ал. 4 от Закона за народните читалища. Така е останало недоказано твърдението, че тези лични данни са обработвани незаконосъобразно, не са заличени и до тях има незаконен достъп в регистъра поради обнародването им. Съгласно чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Разпоредбата е в съответствие с целите на реформата в регистърното производство след 01.01.2008 година. Справките по електронното дело на търговците са безплатни и всеки може да провери интересуващите го обстоятелства за регистрираното юридическо лице, неговата персонификация и процесуално представителство. Целта на закона е за намаляване на обема на служебната кореспонденция и ускоряване на процедурите, изискващи данни за търговските субекти, като електронното дело на търговеца е публично и лесно може да се провери актуалното му състояние. В случая обаче твърдените от първоначалния жалбоподател факти не се доказват от справка за актуалното състояние на читалището. Субектът на лични данни не е вписан в регистъра като член на проверителна комисия, а декларациите и свидетелството за съдимост не са сред документите, които да са обявени по смисъла на закона. Неправилно съдът се обосновава с липсата на спор по фактите. Съдът не е обявил на страните по реда на чл.155 от ГПК вр. с чл.146 от АПК кои са според него неподлежащите на доказване факти, поради тяхната общоизвестност или служебна известност. Вместо това след приключване на съдебното дирене е извършил процесуални действия по изясняване на фактическата обстановка като направил служебна справка по делото на НЧ "Пчелин -1895" в регистъра, което е недопустимо. След даване на ход по съществото на спора съдът не може да извършва процесуални действия за изясняване на релевантни за делото факти нито по своя инициатива, нито по искане на страните. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че до даване на ход по същество делото е останало непопълнено с доказателства и фактическата обстановка не е изяснена поради бездействие на жалбоподателя, чиято е тежестта на доказване за наведени в жалбата факти. Това, че относимите за спора обстоятелства са спорни е видно от доводите в подадената касационна жалба, в която в първия възможен момент страната е могла да възрази на фактическите установявания от съда. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗНЧ сочи, че в регистъра се вписват имената и членовете на настоятелството и на поверителната комисия, както и името и длъжността на лицето, което представлява читалището. Според твърдението на касатора и видно от актуалното състояние на читалището З. К. К. не е вписан в регистъра-. Твърдението на касатора е, че заявлението е било с неотстранени недостатъци и АВ е постановила отказ. По делото е останало неизяснено какви точно лични данни на З. К. са обработват от АВ, в какви документи, по какъв начин са достъпни. Като е приел за установени факти, които не са установени по надлежния ред, съдът е постановил необоснован съдебен акт, от който е извел неправилни изводи за приложението на материалния закон. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а по същество да се отхвърли жалбата на З. К. като неоснователна. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което предвид чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и направената претенция се определя на 240 лв./ при минимален размер от 200 лв./. С жалбата не е поискано присъждане на други съдебни разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение