Решение № 9097 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8467/2017 г.

Решение № 9097 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8467/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Х. П. от гр. К., общ. Ч. бряг, чрез адв. П. К., против решение № 222 от 7.06.2017 г., постановено по адм. дело № 272/2017 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № D_EN_CN31521/2.03.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ч. бряг. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът навежда доводи, че преустановяването на подпомагането след като е прекратено настаняването на внучката М. П. в нейното семейство, ги поставя в неравностойно положение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ч. бряг не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С обжалваното решение Административен съд гр. П. е отхвърлил жалбата на В. П. срещу заповед № D_EN_CN31521/2.03.2017 г. на директора на Дирекция "СП" гр. Ч. бряг, с която на основание чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца и чл. 24б, ал, 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца /ППЗСПД/, считано от 1.02.2017 г., е прекратена месечната помощ на семейството на В. П., баба на дете с трайно увреждане - М. П.. Мотивите са, че Павлова не отговаря на условията на чл. 24б, ал. 2, т. 2 ППЗСПД - поради прекратяване на настаняването на детето по чл. 26 от ЗЗДет. След обжалването й по административен ред оспорената заповед е потвърдена с решение № 15-РД06-0010/28.03.2017 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. П.. Изложените мотиви са в насока, че от момента, в който е прекратено настаняването на детето М. П. в семейството на В. П., правото на месечна добавка за дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д ЗСПД е погасено. За да постанови това решение съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимите материалноправни норми. Обосновава извод, че след като заповедта за прекратяване на настаняването № ЗД-ДСПСП-11-14/18.03.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ч. бряг и съдебното определение по гр. дело № 320/2014 г. на Районния съд Ч. бряг не са били оспорени, влезли са в сила и са станали изпълняеми, те са породили задължението на органа на това основание да прекрати и месечната добавка на жалбоподателката. Обжалваното решение е неправилно. По делото е установено, че детето М. П. е родено на 14.02.1998 г. и е с трайни увреждания, за което е било освидетелствано с ЕР на ТЕЛК - общи заболявания № 2086 от зас. № 092 от 28.05.2014 г. с установена ТНР 79 %, при водеща диагноза: сколиоза, неуточнена. Установено е, че към датата на издаване на процесната заповед Мария е навършила 19 г. и е сирак. Безспорно е, че от раждането на детето до настоящия момент грижи за него е полагала В. П.. От удостоверение № 175/24.02.2017 г. (л. 37 от първоинстанционното дело), издадено от СУ "Х. С." гр. К., се установява, че М. П. е записана като ученичка за учебната 2016/2017 г. в дванадесети клас, записана е в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст на стр. 27, № 16 и посещава учебните занятия. С решение № 122/11.05.2004 г. по гр. дело № 166/2004 г. на Районен съд - Ч. бряг детето М. П. е било настанено в дома на баба си по майчина линия В. П.. На 14.02.2016 г. е навършила пълнолетие, но поради обстоятелството, че все още е ученичка се е предполагало удължаване на срока на настаняването. Със заповед № ЗД ДСПСП11-02/15.02.2016 г. на директора на дирекция "СП" гр. Ч. бряг, детето М. П. е било настанено в семейството на В. Х. П. до постановяване на решение от районния съд по местоживеене на детето по чл. 28, ал. 1 ЗЗДет. С искова молба от дирекция "Социално подпомагане" гр. Ч. бряг до Районен съд - Ч. бряг директорът е поискал удължаване на срока на настаняването. С протоколно определение на съда от 14.03.2016 г. производството по делото е било прекратено поради недопустимост на молбата. Мотивите на съда са, че към датата на подаване на исковата молба М. П. вече е пълнолетна и за нея разпоредбите на ЗЗДет са неприложими. На основание съдебният акт е издадена заповед № ЗД-ДСПСП-11-14/18.03.2016 г. на директора на Дирекция "СП" - гр. Ч. бряг, с която е прекратено настаняването на М. П. в семейството на В. П.. Тази заповед не е била обжалвана и е влязла в сила. Поради прекратяване на настаняването с цитираната заповед, на основание чл. 8д ЗСПД и чл. 24б, ал. 2, т. 2 ППЗСПД е била издадена и процесната заповед № D_EN_CN31521/02.03.2017 г. на директора на Дирекция "СП" гр. Ч. бряг, за прекратяване на месечната добавка за дете с трайно увреждане - предмет на настоящото производство. Нормата на чл. 8д, ал. 1 ЗСПД (в приложимата редакция - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) създава право на месечна добавка в размер 70 на сто от минималната работна заплата за родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст. В чл. 24б, ал. 2 ППЗСПД са предвидени основанията, при наличието на които месечната добавка за дете с трайно увреждане се прекратява, а това са: 1. навършване на 18-годишна възраст на детето, а ако продължава да учи - до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст и 2. прекратяване настаняването на детето по чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 24б, ал. 1 ППЗСПД месечната добавка за дете с трайно увреждане се прекратява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й. По делото е безспорно установено, че основанието за отпускане на добавката не е отпаднало (детето М. П. е записана като ученичка за учебната 2016/2017 г. в дванадесети клас и посещава редовно учебните занятия), но директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ч. бряг е издал заповед № ЗД-ДСПСП-11-14/18.03.2016 г., с която е прекратила настаняването на М. С. П. в семейството на В. П. на основание чл. 30, ал. 2 и чл. 29, т. 2 ЗЗД (прекратяване на настаняването поради изтичане срока за настаняване). Видно от приложеното по делото решение № 122/11.05.2004 г. по гр. дело № 166/2004 г. на Районен съд Ч. бряг (л. 39-41 от първоинстанционното дело) детето М. П. е било настанено в семейството на своята баба, но не е бил посочен срок на настаняването. В сега действащата редакция на нормата на чл. 28, ал. 5 ЗЗдет, изм. и доп. с ДВ, бр. 14 от 2009 г., е задължително в съдебното решение да се посочва срокът на настаняването. В редакцията на нормата на чл. 28 ЗЗДет обаче към датата на настаняването на детето - юни 2004 г., законът не е изисквал да се определя срок за настаняване, поради което такъв относно М. П. не е бил определен. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК в компетентността на съда е да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол относно валидността на административен акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за материалната законосъобразност на последващ акт. При тези данни административният съд е следвало да съобрази, че след като в съдебното решение по гр. дело № 166/2004 г. (с което М. П. е настанена при баба си В. П.) не е бил определен срок за настаняване, основанието, на което то е прекратено - изтичане на срока, не е съобразено със законовите разпоредби, поради което и постановяването на заповед за прекратяване на настаняването на посоченото основание - изтичане на срока, е опорочено до степен на нейната нищожност. Нищожният административен акт не поражда правни последици дори и неговата нищожност да не е обявена изрично. Косвеният контрол на административните съдилища върху актовете на държавно управление се извършва инцидентно по направено искане (възражение) или служебно от съда във връзка с разглеждането на административното дело, решаването на което е зависимо от действието на преценявания акт. Издаденото по това дело съдебно решение ще бъде различно в зависимост от това, дали преценяваният от съда акт е законосъобразен, или не. Ако актът е незаконосъобразен, съдът ще откаже да се съобрази с неговото действие, засягащо спорните правоотношения, и ще издаде своето решение, приемайки, че такъв акт не е съществувал и не е пораждал никакви правни последици. В този случая обаче не може съдът да въздейства пряко върху съдбата на незаконосъобразния акт на администрацията (да го отмени, измени, или обяви за нищожен), а само може да откаже да зачете неговото действие, респ. неговите правни последици. При косвения контрол съдебното решение въздейства върху дейността на администрацията, макар и пряко да не отменя или изменя инцидентно преценявания акт. В случая страната е била участник в административното производство по преюдициалния за оспорения по делото акт и за това инцидентния контрол е само за нищожност. Инцидентният съдебен контрол за нищожност на административен акт, който е основание за издаване на друг акт, е допустим и в съдебния административен процес и на основание т. 2 на Решение № 14 от 04.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г. Поради това че се касае за нищожност, съдът е компетентен да прави съответни изводи в тази връзка в мотивите на съдебното решение. Още повече, че в случая не става въпрос само за косвен съдебен контрол, но се касае за съдебна преценка на релевантните правопораждащи факти за съществуването на правоотношението. Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията не изключва правото на съдилищата да съобразяват нищожността на необжалван административен акт, тъй като обратното означава изначално порочни административни актове да съществуват с голяма тежест в правния мир. В случая нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт - пълна липса на условията и предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, липсва основание за издаване на акта. След като детето М. П. все още е ученичка, правото на месечна добавка за дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д ЗСПД за В. П. не е погасено. Съдът е констатирал допуснатите нарушения при издаване на обуславящия административен акт, но неправилно е приел за законосъобразна заповедта, издадена на основание нищожния акт. По изложените съображения постановеното съдебно решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като фактите по спора са изяснени, касационната инстанция дължи произнасяне по същество, при което, с оглед гореизложените правни съображения, процесната заповед, с която се прекратява месечната добавка за дете с трайно увреждане следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на органа за ново решаване на въпроса по същество съобразно изложеното в мотивите на настоящото решение. С оглед на горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,