Решение № 1638 от 14.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 219 ЗУТ, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Батак, чрез процесуалния му представител адвокат Ц. Христоскова, против Решение 658/01.08.2022 г., постановено по административно дело 128/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е обявена за нищожна негова Заповед 9/05.12.2011 г., с която е допълнено Разрешение за строеж 45/13.07.2010 г., като титуляра на строително-монтажните работи за обект Вълчановата къща ООД е променен с титуляр ЕТ Вълчановата къща С. Благоева . В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици, като се оспорва възприетия от съда правен извод за нищожност на процесната заповед. Жалбата се поддържа от адвокат Христоскова, която моли да бъде уважена по изложените съображения и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответната страна Вълчановата къща ЕООД, се представлява от адвокат Д. Димитров, който в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила, както и претендира разноски. За ЕТ Вълчановата къща С. Благоева , редовно призован, не се явява представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Относимите за спора факти са правилно установени посредством събраните по делото доказателства, описани са в съдебното решение и не са спорни между страните. Спорът е правен и касае извършената от първостепенният съд преценка относно порокът, от който страда процесната заповед, доколкото същата е била оспорена по реда на чл. 149, ал. 5 АПК, с искане за прогласяване на нейната нищожност. За да прогласи нищожността на процесната заповед, съдът е приел, че е издадена от некомпетентен орган, доколкото приложимата редакция на нормата на чл. 216 ЗУТ е предвиждала възможност разрешенията за строеж да се обжалват пред началниците на РДНСК, тоест компетентен да отмени или измени такъв акт по реда на чл. 99 АПК е бил Началникът на РДНСК, а не Главния архитект на Община Батак. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 99, т. 2 АПК и по съществото си представлява акт, с който се изменя влязло в сила разрешение за строеж, което не е било оспорено пред съда, като се променя възложителя на строежа или титуляра на разрешението от Вълчановата къща ООД на ЕТ Вълчановата къща С. Благоева . Според разпоредбата на чл. 99 АПК, компетентен да възобнови административното производство и да измени влезлия в сила административен акт е непосредствено по-горестоящият административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - органът, който го е издал. Съгласно приложимата за случая редакция на чл. 216 ЗУТ към момента на издаване на процесната заповед - 05.12.2011 г., разрешенията за строеж са подлежали на задължително обжалване по административен ред пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Тоест компетентен да възобнови производството по издаване на влязло в сила разрешение за строеж към онзи момент е бил съответния началник на РДНСК, но не и главния архитект, който го е издал. Главният архитект на Община Батак не е разполагал с материална компетентност да изменя своя акт в производството по реда на чл. 99 АПК, поради което изводът на първостепеннния съд за нищожност на заповедта на това основание е законосъобразен. Главният архитект е разполагал единствено с правомощието да издава заповед за допълване на разрешението за строеж по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ при промяна на инвестиционните намерения в обхвата на съществените отклонения от одобрения инвестиционен проект, но процесният случай не попада в тази хипотеза. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба Вълчановата къща ЕООД, следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,