Решение № 12640 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Георгиев, подадена чрез упълномощен представител адв. Хаджигенов, срещу Решение 2915 от 02.05.2023г., постановено по административно дело 641/2022г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ), в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева за неимуществени вреди, въз основа на отменен като незаконосъобразен административен акт, както и за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева за неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на служители на СДВР. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, като вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите му претенции в пълния претендиран размер, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът- Столичната дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред АССГ се е развило по предявени на основание чл. 203, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ искове за присъждане на обезщетение, както следва: за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на отменен като незаконосъобразен административен акт- Заповед за задържане 227з-1805/ 10.07.2020г., издадена от полицейски орган при 03 РПУ - СДВР, за периода от 10.07.2020г. до 11.08.2020г., както и иск за сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на СДВР, претърпени в периода от 10.07.2020г. до 19.01.2020г.. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа, на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение АССГ е ОСЪДИЛ Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ж. Георгиев на основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ сумата 500 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за задържане 227з-1805/ 10.07.2020г., издадена от полицейски орган при 03 РПУ СДВР за задържането му по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като се ОТХВЪРЛЯ този иск по чл. 1, ал. 1, вр. чл. 4 ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. На следващо място АССГ е ОСЪДИЛ Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ж. Георгиев на основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ сумата 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща неимуществени вреди за периода 10.07.2020г. 19.01.2022г., причинени от нанесен побой на 10.07.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 1, ал. 1, вр. чл. 4 ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв., като неоснователен и недоказан. В частта за разноските е ОСЪДИЛ Столична дирекция на вътрешните работи- град София- да заплати на Ж. Георгиев по компенсация 722 лева, представляващи разноски, съобразно уважената част от предявените искове. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че ищецът е участвал в протест на 10.07.2020г. около 23:00ч., при който бил задържан от служители на ответника, поставени му били белезници, нанесен му бил побой и очите му били напръскани със сълзотворен газ. Решаващият съд е установил, че Заповед за задържане на лице 227з-1805/ 10.07.2020г., издадена от полицейски орган при 03 РПУ СДВР била отменена като незаконосъобразна с Решение от 25.01.2020г., постановено по НАХД 9658/ 2020г. по описа на СРС, влязло в сила на 07.06.2021г. Съдът изслушал свидетелските показания на К. Пашов баща на ищеца, които кредитирал изцяло, като такива в пряка връзка със съдебномедицинско удостоверение 466/ 2020г., издадено от УМБАЛ Александровска ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология, като приел за изяснена фактическата обстановка относно нанесените множество физически травми. По делото била назначена комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза, според която ищецът преживял психотравмено ситуацията при ареста и нанесения му побой, обиди и унижение. Към момента на психологичната експертиза психичното му състояние отразява наличие на посттравматични преживявания, умерено повишени нива на тревожност и страхови състояния, предизвикани от стимули, напомнящи случая. Тези психични прояви свидетелстват за преживяна психотравма, свързана със стресогенно събитие. Съдът е назначил и лицевоидентификационна експертиза за идентификация на лицата, участващи в цифров презапис от охранителна камера и мобилно устройство, от които установил, че цивилни лица в белезници били влачени зад колоните на Министерски съвет, където им били нанесени множество удари. Административният съд достигнал до извод, че по отношение на исковите претенции била налице първата изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на СДВР, незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред и незаконосъобразни действия на длъжностни лица и органи на СДВР. Съдът приел за доказани претърпените от ищеца физическите болки и страдания, както и неблагоприятните психически изживявания, както и наличието на пряка причинна връзка между тях и отменения като незаконосъобразен административен акт, респективно незаконосъобразните действия на длъжностни лица при ответника. На база анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и прилагайки чл. 52 ЗЗД, съдът определил размера на обезщетението по отделните искове по справедливост, с оглед на вида, обема, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди. Изложени са аргументи, че на основание изложените мотиви, предявените искове се явяват основателни частично и следва като недоказани, да бъдат отхвърлени до пълния предявен размер. Настоящата съдебен състав намира постановеното решение за частично неправилно, поради нарушение на закона при отчитане на характера, времетраенето и интензитета на претърпените вреди и определяне на тяхното обезщетение при приложението на чл. 52 ЗЗД. По отношение на предявения иск за неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт Заповед за задържане на лице 227з-1805/ 10.07.2020г., издадена от полицейски орган при 03 РПУ СДВР, принципно правилен е извода на съда, че са налице законови предпоставки за частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, но се явяват основателни и наведените с касационната жалба аргументи, че присъдения размер на обезщетение е в размер на типичния при отмяна на незаконосъобразна заповед за задържане. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът не е обсъдил правилно критериите за определяне на размера на обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е действал противоправно, не е нарушавал обществения ред, както и че съдебното му минало не обуславя незаконосъобразното задържане да бъде възприето с минимално отражение върху психическото му състояние. От свидетелските показания се разбира, че той се чувствал и изглеждал смазан при срещата с неговия баща. Лицето е било с охлузвания и повърхностни травми по всички крайници, тялото и тила. От комплексната съдебна психолого- психиатрична експертиза се установява, че във връзка с незаконосъобразното задържане е налице психотравма, която все още не е отшумяла и е довела до изразена сензитивност до степен на параноидност. Безспорно задържането от полицаите е било извършено при нарушение на законоустановените изисквания. Посочените и доказани действията срещу касатора са довели до негативни емоции. В тази насока съда неправилно е анализирал представените по делото писмени доказателства и депозираните свидетелски показания, които безспорно доказват психическия срив в ищеца и получения стрес от несправедливото отношение към него. Относно размерът на обезщетението, което следва да се определи при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и тяхната продължителност. Неимуществените вреди следва да бъдат определени в размер от 2 000 лева, в останалата част за разликата над 2 000 лева до 20 000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен и в тази отхвърлителна част съдебният акт следва да бъде потвърден. По отношение на предявения иск за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при СДВР, при определянето размера на обезщетението, съда се е отклонил от принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, като не е съобразил характера и вида на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, икономическият стандарт в страната и запазване авторитета на всеки човек. От делото се установява, че касаторът е понесъл неимуществени вреди, състоящи се както в психологически и емоционални, така и във физически болки и страдания. Методите използвани при задържането и неправомерната употреба на сила при задържането, състояща се в побой и използване на нерегламентирани средства за задържане, водят до извода за наличие на предпоставки за присъждане на по- висок размер на обезщетение. От изслушаната по делото комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза се установява, че при ищеца са налице психологични промени на вегетативно, емоционално и когнитивно ниво. Установява се, че Ж. Георгиев не е преработил психологически травмата от преживяването. Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят до извод, че определеното обезщетение в размер на 2000 лева не осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Този размер е занижен и не е в състояние да компенсира вредите, претендирани от ищеца. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица при СДВР е в размер на 10 000 лева, в който смисъл следва да бъде изменено решението, като в останалата част над присъдения размер от 10 000 лева до пълния претендиран размер от 80 000 лева, искът правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед на изложеното решението на АССГ, като неправилно по отношение на размера на обезщетението, следва да бъде частично отменено и вместо това да бъде постановено решение, с което на Ж. Георгиев да бъдат присъдени обезщетения за неимуществени вреди, както следва: допълнително още сумата от 1 500 лева, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт Заповед за задържане на лице 227з-1805/ 10.07.2020г., издадена от полицейски орган при 03 РПУ СДВР, както и допълнително още сумата от 8 000 лева вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ответника СДВР. В останалата обжалвана част решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. На касационния жалбоподател не следва да бъдат присъдени разноски за касационна инстанция поради липса на доказателства за сторени такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение