Решение № 401 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 469/2008 г.

Решение № 401 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 469/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ГПК (нов), във с чл. 218и ГПК (отм.). Производството по делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Л. И. К. срещу решение от 15.11.2007 г. по гр. д. № 638/2007 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е прекратено производството по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ като недопустимо. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответниците О. с. з. и г. - Б. и О. Б. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение от 26.04.2007 г. - 148/2007 г. на РС Разлог, е прекратил по производството по иска на Л. И., с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване право да се възстанови собственост на наследници на И. М. върху земеделска земя - ливада, в м. К., землището на гр. Б., с площ от 0,700 кв. м, при съседи: пасище, мера на О. Б., ливада на К. П., ливада на наследници на Г. Д., ливада на наследници на Н. П. За да прекрати производството по иска, съдът, като е констатирал, че другата част от претендираната ливада е била поскана за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, което се твърди и в исковата молба, е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като не се касае до пропуснат срок за подаване на искане за възстановяване собственост. Доколкото се поддържа, че процесните 0,700 кв. м са заснети неправилно като част от имот на О. Б., то съдът е приел че е друг редът за атакуване на плана за земеразделяне. Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че районният съд е следвало да установи на първо място допустим ли е предявеният иск, т. е. действително ли ищецът подавайки заявление по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ е пропуснал да поиска възобновяване правото си върху процесните земеделски земи, което съставлява отрицателна предпоставка за завеждането на иска. При така установените факти по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд правилно е приел, че районният съд е постановил недопустимо решение, тъй като е не бил компетентен да разгледа делото при положение, че не се е касаело до специалната хипотеза на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В случая ищецът е подал заявление до комисията за възстановяване правата му на собственост върху внесените от неговия праводател в ТКЗС земеделски земи, включително и за тези, за които е предявил иск против общината, което е видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение № Б - 812/23.03.2007 г. ОСЗГ - Б., удостоверяващо, че наследниците на И. М. поискали да им се възстанови ливада от около 1000 дка и им е възстановена такава в процесната местност с площ от 2,086 дка и с пл. № 024034, т. е. възстановено им е това което е поискано, но както самият ищец твърди в исковата си молба, че по-късно, при заснемането на имота им, част от него е присъединена към имот на общината. При тези данни въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод, че предявеният иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ се явява недопустим, тъй като е съществувал друг ред, чрез който ищецът е трябвало да търси защита на правата си. Този ред е чрез обжалването на плана за земеразделяне, в който се твърди, че имотът е нанесен като част от имот на общината, който спор има административния характер. Въпросът за разграничаване на гражданското от административното правосъдие има значение в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Ако страната е изпуснала да подаде заявление в предвидения срок, тя ще се брани с установителен иск пред съдилищата, който се води срещу общината - чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Ако се касае обаче до допуснати закононарушения при изработване плана за земеразделяне заинтересованата страна следва да се брани чрез обжалване на същия по административен ред. В първия случай е налице граждански спор, а във втория - административно правосъдие. Гражданското правораздаване се урежда от ГПК, докато административното се урежда от АПК и за него ГПК важи само субсидирано Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о,