Решение № 445 от 21.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1290/2014 г.

Решение № 445 от 21.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1290/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 24.07.14 г, за възобновяване на НОХД № 2524/14 по описа на Бургаски районен съд, по което е постановено определение от 17.06.14 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на осъдения Т. А. Г., за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, за което, на основание чл. 55 НК, му е наложено наказание "пробация": "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от една година, с периодичност два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от една година, и "безвъзмезден труд в полза на обществото", в размер на 100 часа за една календарна година. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, касаещо приложението на чл. 55 НК. Изтъква се, че, след като санкцията на чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК предвижда специален минимум на наказанието "лишаване от свобода", приложението на чл. 55 НК изисква слизане под този минимум. Иска се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа искането и пледира за уважаването му. Осъденият или негов представител не участват в настоящето производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна /от Главния прокурор/, при спазване на изискуемия шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. В нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е предвидено, че при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел. Очертаните в чл. 55 НК хипотези са императивни, тоест, съдът не разполага с правомощие да прецени коя от тях да избере. При наличие на наказание, което има определен специален минимум, както е това по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, правилното приложение на чл. 55 НК предполага слизане под минимума. Бургаски районен съд е одобрил споразумението, без да констатира, че е допуснато нарушение на материалния закон, с което сам е допуснал такова нарушение. С оглед правилно приложение на материалния закон е необходимо определението, с което е одобрено споразумението, да бъде отменено, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаски районен съд. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,