Решение № 17451 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5955/2013 г.

Решение № 17451 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5955/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Магик-Магдалена Стоянова" моли да бъде отменено решение № 538/5.03.2013 г. по адм. д. № 4715/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 181004935/08.03.2011 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Магик-Магдалена Стоянова" против РА № 181004935/8.03.2011 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която е определен допълнителен корпоративен данък за 2009 г. поради увеличение на финансовия резултат със 100 480,11 лв., представляващи неправилно отписани вземания 30 000 лв. от ЕТ "Врани-Бранимир Божидаров", 70 000 лв. временна финансова помощ от ""Магика" ООД и 480,11 лв. капаро за доставка в нарушение на чл. 37, т. 1 ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и от правилно установените факти е направил обоснован извод, че в РА задълженията на търговеца са определени законосъобразно. Правилен е изводът на съда, че не са налице условията на чл. 37, т. 1 ЗКПО за отписване на вземанията и признаването им за данъчни цели като разход. Правилно съдът е приел, че не е установен срокът за изпълнение по предоставеното капаро, поради което не може да се прецени от кога започва да тече погасителната давност за вземането. Законосъобразен е изводът на съда, че до края на 2009 г. не е изтекла погасителната давност за вземането от 30 000 лв., което е с падеж 31.12.2004 г. и за него давността започва да тече от първия присъствен ден след 31.12.2004 г. - от 3.01.2005 г. Обосновано съдът е приел, че давността за вземането от 70 000 лв със срок за погасяване 31.12.2005 г. или 31.12.2010 г. не е изтекла през 2009 г. и не са налице основания за отписването му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,