Решение № 10821 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12838/2014 г.

Решение № 10821 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12838/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на "Усма" АД, гр. Монтана, чрез пълномощника му адв. Върбанов, против решение № 349/30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 337/2014 г. по описа на Административен съд Плевен. Релевира оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска отмяната му. Ответникът, директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение Представителят на върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество и основателна. Съдебното производство се е развило по жалбата на "Усма" АД гр. Монтана против решение № ПВЗ-00102/06.03.2014 г. на директора на Басейнова дирекция в Дунавски район с център Плевен, с което на основание чл. 79, ал. 7, във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 1 и чл. 54, ал. 1, т. 4 от Закона за водите /ЗВ/ е отказано прекратяване на действието на разрешително за водовземане от повърхностен обект с цел аквакултури. С обжалваното решение административният съд е приел оспорения административен акт за законосъобразен, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 79, ал. 7 от ЗВ. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно, при наличие на въведеното от касатора касационно основание, неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ действието на издаденото разрешително се прекратява по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект. Условие за прекратяването в този случай е да бъдат заплатени дължимите се такси по чл. 194, съгласно чл. 79, ал. 7 от ЗВ, на която разпоредба се основават административният орган и съдът в обжалваното решение. В случая обаче отправеното от "Усма" АД искане до административния орган не съдържа изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект, предоставено му с издадено разрешително № 11160023/07.02.2008 г. за водовземане от повърхностен воден обект. В него дружеството уведомява административния орган, че поради липса на достатъчни количества вода и фактическа невъзможност за захранване на изградените басейни, преустановява водовземането на повърхностни води от блато, като моли да му бъде отнето издаденото разрешително. Хипотезите на отнемане на издаденото разрешително за водовземане или ползване са регламентирани в чл. 79а, ал. 1 от ЗВ, каквато в настоящия случай не е разгледана от административния орган. Въпреки възприетото основание за отнемане на издаденото разрешително, преповторено в административния акт, а именно, "поради липса на достатъчни водни количества и невъзможност за захранване на изградените водни басейни", както и че молбата е за отнемането му, в разпоредителната част е постановен отказ за прекратяване на действието му, при приложението на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ, а именно, при "изрично заявен отказ". Или административният орган не се произнесъл по отправеното до него искане, основано на предпоставки за отнемане на издаденото разрешително, според подалия го, различни от заявен отказ от право. Липсата на заявен отказ от титуляра на разрешителното на предоставените му с него права води до незаконосъобразността на обжалваното пред съда решение на директора на Басейнова дирекция в Дунавски район с център Плевен, при приложение на неотносими материалноправни разпоредби към отправеното до него искане. При постановяването му са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, при неизясняване на относимите факти и обстоятелства въведени с отправеното, с оглед и приложението на относимите законови разпоредби. При възприета нередовност /неяснота/ на отправеното искане за откриване на административно производство, административният орган е следвало да упражни правото си по чл. 36, ал. 2 от АПК, а не да го включва в удобна за него законова хипотеза. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което оспореното решение № ПВЗ-00102/06.03.2014 г. на директора на Басейнова дирекция в Дунавски район с център Плевен се отмени, като незаконосъобразно. В съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК следва преписката да се изпрати на компетентния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящата инстанция по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение