Решение № 5941 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14820/2008 г.

Решение № 5941 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14820/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Митница - Свиленград, и от директора на РМД - гр. Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Велина Стамова, против решение № 133 от 13.10.2008 г., постановено по адм. дело № 160 от 2008 г. на Административния съд - гр. Хасково, с което е отменено решение № 8000-0721 от 15.09.2007 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение на директора на РМД - гр. Пловдив, № 1-4414-0182 от 30.04.2008 година. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при всички случаи на възникване на митническо задължение митническите органи са длъжни на основание чл. 217 от Регламент № 2913 от 1992 г. на СЕ веднага да вземат под отчет това вземане и точно това е сторено с обжалваното решение на началника на Митница - Свиленград. Сочи, че началникът на митницата не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 877 ППЗМ за опрощаване на митническо задължение, преди да го вземе на отчет, и за да бъде опростено, то трябва да бъде установено по размер, а опрощаването би могло да стане в един последващ момент. Въз основа на това счита, че съдът неправилно е отменил обжалвания акт, и моли решението да се отмени и да се отхвърли жалбата срещу акта. Ответникът по касационната жалба - Салим Йосджан, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Хасково, е отменено решение № 8000-0721 от 15.09.2007 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение на директора на РМД - гр. Пловдив, № 1-4414-0182 от 30.04.2008 година. С решението на началника на Митница - Свиленград, са определени като дължими за вземане под отчет от Салим Йосджан митни сборове и други държавни вземания, както следва: мито в размер на 1500 лв. и ДДС в размер на 33 000 лева. Определен е 10-дневен срок за заплащане на сумите съгласно чл. 222, ал. 2, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913 от 1992 г., считано от датата на връчване на решението, и е посочено, че след изтичане на срока върху горепосочените суми ще се дължат лихви, които се начисляват към датата на плащането. В решението е посочено, че то е издадено след запознаване с материалите към молба вх. № С 94-0076 от 01.08.2007 година. Видно от същата, тя е подадена от лицето като гражданин на Турция, с която на основание чл. 877 от ППЗМ е поискал да му бъдат опростени вносните митни сборове поради противозаконно отнемане или кражба на временно внесено превозно средства, като е описан случаят и са представени копие от талона на превозното средство и удостоверение от РП - гр. Несебър, за започнало досъдебно производство. При така приетата от съда фактическа обстановка, която не е била спорна по делото, съдът е приел, че издаденото решение на началника на Митница - Свиленград, е незаконосъобразно. Съдът е изложил в мотивите си, че това е така, тъй като административното производство е инициирано от жалбоподателя Йосджан с оглед настъпило извънредно обстоятелство - противозаконно отнемане на автомобила му, и той е поискал опрощаване на вносните митни сборове на основание чл. 72 от ППЗМ. Съдът е посочил, че в особеното производство са събрани категорични доказателства за противозаконното отнемане на процесното превозно средство и другите релевантни за решаване на искането обстоятелства за това, че по отношение на внесения автомобил е бил оформен режим "временен внос" по реда на чл. 503, ал. 2 ППЗМ и че към датата на подаване на искането за опрощаване не е изтекъл съответният срок на режима, и в съответствие с чл. 869 от ППЗМ органът е следвало да уважи или отхвърли искането, а вместо това административният орган е издал решение, което е неотносимо към искането и с което той не е бил сезиран. Съдът е посочил, че в постановеното решение изобщо не се съдържат мотиви досежно основателността на искането за опрощаване на митни сборове, като не е формиран и отказ. Това нарушение не е било констатирано от горестоящия административен орган, който формално е "преписал" решението на началника на Митница - Свиленград, без да внася нови обстоятелства, нито пък се прави нова квалификация. Предвид това съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издавеното на акта - чл. 146, ал. 3-4 АПК, и го е отменил. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, след последователно и цялостно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото не съществува спор от фактическа страна. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и отразени в мотивите на решението, възпроизведени накратко по-горе. След като административното производство по делото е образувано въз основа на молба, подадена по реда на чл. 877 ППЗМ, то административният орган е бил длъжен да се произнесе по тази молба и да отговори на направеното искане. Действително, за да бъдат опростени вносните митни сборове, така както се твърди в касационната жалба, то те следва първо да бъдат установени, но в случая това е следвало да стане с един акт, тъй като за вносителя след изтичането на срока за плащане на сумите по чл. 222, ал. 2, б. "а" от Регламент (ЕИО) 2913/92 започват да текат лихви, поради което за него е налице правен интерес от обжалването на издадения акт на началника на Митница - Свиленград. Не е имало пречка по друго производство митническият орган, ако счете, че са налице основанията на чл. 217 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета, да издаде акт, с който да вземе под отчет размера на вносното митническо задължение, но в случая той е бил длъжен да се произнесе по направеното искане за опрощаване и като не е направил това, правилно съдът е отменил този акт като незаконосъобразен, постановен в нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,