Решение № 16230 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5398/2013 г.

Решение № 16230 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5398/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Исмаил Терзи" от с. Гьоврен, Община - Девин чрез процесуалния си представител адв. Иван Иванов срещу решение № 497/28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2701/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 211107046/27.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с решение № 914/26.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 36 567,60 лв. и за допълнително начислен ДДС в размер на 2 445,88 лв., ведно с лихвите за забава. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решени поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото, извършил е превратно тълкуване на относимите законови разпоредби и мимоходом е взел становище отношение по наведените от него доводи за практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Подробни съображения, обосноваващи оплаквания са изложени касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. депозирано е писмено становище от адв. Иванов. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че с ревизионния акт на ЕТ "Исмаил Терзи" е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени през данъчни периоди на 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 и 2101 г. от "Свети Валентин М" ЕООД за "шивашки стоки и материали", както и по една фактура № 0...134/1.07.2010 г., издадена от "Евротекстил АЗБ" ООД за "ушиване на панталони - 2440 бр.". От данните по преписката съдът е приел, че от обясненията на управителя на доставчика се установява, че не е сключван договор с ЕТ "Исмаил Терзи" и е представил издадените от него фактури и фактури от предходни доставчици, а относно плащането - то е извършено в брой. Съдът е възприел констатациите на приходните органи за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, тъй като само наличието на фактури не е достатъчно за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Според съда липсват сключени договори, приемателно-предавателни протоколи, поради което не е доказано наличие на стоки при доставчика, които да предаде на получателя. Изложени са мотиви, че само наличие на фактура е един от елементите на сложния фактически състав за доказване реалността на доставката, но той не е достатъчен и не доказва реално осъществяване на доставките. Поради така изложеното съдът е приел, че правилно приходните органи с ревизионния акт са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като не е установено наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Относно начисленият ДДС за месец юли 2010 г. по фактура № 141/29.07.2010 г. с данъчна основа 12 229,41 лв. с получател "Koutny SPOL" и с предмет на доставката "ишлеме панталони" е прието, че не е доказано извършването на вътреобщностна доставка (ВОД). Според съда, въпреки че във фактурата е приложена нулева ставка за облагане с ДДС, не е посочено какво е основанието за това облагане. Обсъдена е от съда представената международна товарителница, като е прието, че не е установено стоката да е изпратена от ревизирания търговец, а е вписано лицето Ахмед Имамски от с. Гьоврен, както и че в клетка 22 е поставен печат на "Меди 07" ООД, чийто управител е Ахмед Имамски. В този смисъл съдът е потвърдил констатациите на ревизионния акт за законосъобразно начисляване на ДДС 20 % на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС. За фактура № 0...134/1.07.2010, издадена от "Евротекстил АЗБ" ООД. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е направил извод, че въпреки установеното от вещото лице осчетоводяване на фактурите, реалността на доставките не е безспорно доказана. Съдът е приел за неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС поради това, че не касае идентична обстановка с процесния казус. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставката е основополагаща за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка на стоки означава да се докаже прехвърляне правото на собственост върху стоката от доставчика на получателя. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗДДС пък третира доставката на услуги, според която, при всички случаи следва да се установи нейното извършване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че наличието на фактура не е достатъчно, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Фактурата представлява частен диспозитивен документ, която може да замести договора, чиято правна характеристика на частен документ е същата, но нито фактурата, нито договора доказват реалното изпълнение на обективираната в посочените частни документи стопанска операция. Липсата на доказателства, че шивашките стоки и материали като родово определени вещи са предадени на получателя, което не може да обоснове извод, че доставките са реални и като се има предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Същото се отнася и до услугата ушиване на панталони, като само наличието на фактуриране на тази услуга не води до извод, че е осъществена. Липсата на приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки, експедиционни бележки, товарителници и др. не доказват реално осъществени доставки, за които получателят по тях законосъобразно е приспаднал платения ДДС като данъчен кредит. Практиката на СЕС също е категорична, че за признаване правото на данъчен кредит е необходимо доказване по категоричен начин реалността на доставката и при установяването й незабавно данъчният кредит се приспада. В процесния случай доказване реалността на доставките на стоки и услуги не е установено, поради което правилно и приходните органи и съдът са приели, че това материално право не следва да се признава. Твърденията за плащане по фактурите е ирелевантно, тъй като законът не е въвел като предпоставка за признаване правото на данъчен кредит плащането по доставката. Тя може да се обсъжда, ако са представени доказателства за реалното извършване на доставката, поради което плащането ще бъде по-скоро индиция, че наистина доставката е осъществена. Но само по себе си плащането и наличието на фактури, не обосноват извод за изпълнение на предпоставките по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Неоснователно касаторът сочи, че бързото решаване на делото от първоинстанционния съд е довело до повърхностни мотиви. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е направил законосъобразни изводи, че незаконосъобразно е упражнено от касатора правото на приспадане на данъчен кредит. Не отговаря на истината, че съдът не е успял да изясни фактическата обстановка. Последната в голяма степен зависи от доказателствата, които ще представи ревизираното лице, както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, тъй като негова е доказателствената тежест да установи всички твърдени от него положителни факти за реалното извършване на стоките и услугите, по които претендира правото на данъчен кредит. Неоснователно касаторът твърди, че данъчният кредит по фактурата за услуга № 125/21.06.2010 г. от "Евротекстил АЗБ" ООД поради допусната техническа грешка при въвеждането номера на фактурата в дневника му за покупки. На практика е установено процесната фактура, че е издадена от посочения доставчик, а ревизираното лице е установено, че е упражнил правото на данъчен кредит по фактура № 134/21.06.2010 г., за която не е доказано да е издадена от посочения доставчик. Правилно съдът е постановил, че дори да се приеме, че е налице техническа грешка, тя е трябвало да се коригипа по съответния ред, което не е сторено. От друга страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че по фактурата, по която ревизираното лице е упражнил правото на данъчен кредит, не е установена реалност на доставката и затова правилно е приел, че отказът за правото на данъчен кредит е на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Липсата на данни, че е извършено приемане, респ. предаване на на фактурираните панталони и доказателства за извършени транспортни разходи, наистина водят до извод, че правото на данъчен кредит е отказано не поради допуснатата грешка в изписването на фактурите, а поради липсата на доказателства за реалност на фактурираната доставка. За допълнително начисления ДДС по фактурата, издадена от касатора № 141/29.07.2010 г. с данъчна основа 12 229,41 лв. с получател "Koutny SPOL" и с предмет на доставката "ишлеме панталони", не е установено извършване на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. В този смисъл съдът правилно съдът е обсъдил и преценил, че представената международна товарителница не доказва, че доставчик по фактурата е касатора, тъй като за такъв е посочен Ахмед Имамски - управител на "Меди - 07" ООД. Затова и тази товарителница не доказва ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС, тъй като не са ангажирани доказателствата по чл. 45 ППЗДДС. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено правилно и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, на които се позовава касатора и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане в писмената защита, депозирана по делото от ответника, на същия не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд, а с касационното решение не се променя този резултат, поради което това възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 АПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,