Решение № 121 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4865/2007 г.

Решение № 121 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4865/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, Дв, бр. 59/07 г. Образувано е по касационна жалба на Д. ч. областния управител на област Пловдив срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр. д. № 51/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Т. Д. и Е. Д., като наследници на починалия първоначален отв. Г. Д., я оспорват като неоснователна. На мястото на починалия отв. И. И., при констатиран отказ от наследство на всичките му наследници, е конституирана държавата - чл. 11 от ЗН. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Гр. Д. и Ив. И. искове съответно по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД, поради погасяване на вземането по давност, при направено възражение за това. Искът с пр. осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД срещу Гр. Д. е предявен за връщане на получена на отпаднало основание сума от 53 100 нови лв. във вид на компенсаторни записи, а ако такива не могат да бъдат представени - да се върне парична сума в размер на пазарната им цена в последния ден на търговията с тях на регулиран пазар на ценни книжа. По делото е установено и не се спори, че със заповед на областния управител на обл. Пловдив от 9.06.99 г. е утвърдена изготвената експертиза и определеният с нея размер на обезщетението на ответника с компенсаторни записи, според признатото му с предходна заповед на обл. управител от 26.01.99 г. право на такова на осн. чл. 3, ал. 1 от ЗОСОИ, вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ. На ответника въз основа на заповедта от 9.06.99 г. е издадено временно удостоверение за компенсаторни записи на стойност от 55 800 лв. Със заповед на обл. управител от 23.06.2000 г. е отменена заповедта от 9.06.99 г., с което е отпаднало основанието за извършеното плащане на обезщетение с компенсаторни записи като безналични платежни средства. От датата на отменителната заповед възниква вземането на ищеца по чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за връщане на получените от отв. Д. на отпаднало основание и претендирани с иска 53 100 лв. в компенсаторни записи (или пазарната им цена), съответно оттогава тече и давността за него - чл. 114, ал. 2 от ЗЗД. Към завеждане на исковата молба на 1.03.06 г. общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД е изтекла и искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност, както е приел и АС. Конкретни доводи срещу изводите на въззивния съд за изтеклата давност по този иск (при направено от ответника възражение за нея - чл. 120 от ЗЗД) жалбата не съдържа. Предприетото наказателно преследване на изготвилия оценка за размера на обезщетението в компенсаторни записи лицензиран оценител Ив. И. (отв. по втория иск), завършило с влязла в сила на 21.03.06 г. присъда, не прекъсва и не спира давността за вземането - арг. от чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД и ТР № 5/05 г. Въззивното решение по този иск е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предявеният срещу И. И. иск е с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД - за обезщетяване на имуществени вреди, причинени на ищеца от ответника в качеството му на лицензиран оценител, с дадена невярна оценка на оценявано имущество. Противоправното деяние е установено с влязла в сила присъда по чл. 260 от НК. По този иск, след конституиране на държавата на мястото на починалия ответник на осн. чл. 11 от ЗН, се сливат качествата на ищец и ответник при висящност на производството и то следва да бъде прекратено, след обезсилване на постановените от първата и втората инстанция решения по иска. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.