Решение № 5646 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8289/2008 г.

Решение № 5646 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8289/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Председателя на Софийски градски съд против решение по адм. д. № 6255/2007 г. по описа на Административен съд София -град. Развива доводи за недопустимост или неправилност. Твърди, че писмото не представлява изричен отказ по ЗДОИ , поради това не следва да бъде мотивирано, а решението следва да бъде обезсилено. Алтернативно развива съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон. Информацията, която Български Хелзински комитет иска не е обществена, а е информация по конкретни дела, касаеща конкретни лица и затова не попада чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че исканите съдебни решения като официални актове на държавна правосъдна воля представляват обществена информация, защото се отнася до обществения живот в страната. А защитата на правата на човека представлява общественополезна дейност по чл. 38, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. От съдебните решения се дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Председателят на съда е субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ. Конкретността на информацията не противоречи на разбирането, че същата се отнася до обществения живот. Развива довод, че върховните съдилища предоставят публично решенията си на Интернет страницата, защото представлявала общественозначима информация. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 255/ 4.04.2008 г. по адм. д. № 6255/ 2007 г. на Административен съд София - град е отменен като незаконосъобразен отказ с писмо изх. № 102/19.11.2007 г. на Председателя на Софийски градски съд по искане вх. № 27068/ 30.10.2007 г. на Български Хелзински комитет. Съдът е приел, че писмото представлява индивидуален административен акт, искането е по ЗДОИ , а индивидуализираната в искането информация е обществена. Като отказ писмото трябва да съдържа реквизитите по чл. 38 от ЗДОИ, а защото това в случая не е налице е нарушено процесуално правило. Решението е недопустимо и следва да се обезсили. 1. За да представлява писмото отказ по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, е необходимо държавният орган, който е сезиран, да дължи произнасяне. Законът за достъп до обществена информация урежда общо начинът на конституционно гарантирано право на гражданите по чл. 41 от Конституцията на РБ да имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Законът разширява кръгът от субекти с чл. 4, ал. 3 и включва към тях и юридическите лица, какъвто е Български Хелзински комитет. Конституционното изискване обаче информацията да представлява за заявителя законен интерес се отнася до всички правни субекти, включително и за юридическите лица. Законният интерес е понятие на материалното право и представлява полза или изгода, произтичаща за правния субект от закон. Следователно не всеки интерес към определена обществена информация предопределя правото на информация по принцип. На първо място, за да е налице право на достъп до обществена информация и съответстващото на това задължение на държавния орган да я предостави, е необходимо правният субект, който иска тази информация да има законен интерес. Интересът от страна на Български Хелзински комитет е обоснован в заявлението от 23.10.2007 г. с новостартирал проект на БХК да анализира практиката на българските съдилища по дела, които имат правно основание Закона за защита на дискриминацията. В жалбата до съда пред административния съд се съдържат допълнителни мотиви в смисъл, че информацията е необходима в помощ на българските съдилища. Следователно от посочените доводи за БХК липсва интерес, който да е защитен със закона посредством правото да бъде получен достъп до обществена информация. 2. За да възникне задължение за субекта по чл. 3 от ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация, на второ място правото трябва да бъде надлежно упражнено по чл. 24 и сл. от ЗДОИ. Въведени са конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ в описание на исканата информация. Правилно в писмената защита пред настоящата съдебна инстанция Български Хелзински комитет твърди, че в този случай, и защото се касае за актове на правораздаване, делата, по които е поискана информация, винаги са конкретни, а такива са и съдебните решения и определения. Това обаче означава, че за да бъде поискана конкретна информация по конкретно дело, заявителят следва да посочи номера на делото и номера на съдебни актове. Съгласно чл. 36, ал. 3 от ПРАВИЛНИК за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (обн., ДВ, бр. 95 от 26.10.2004 г.) описните книги за гражданските, наказателните, фирмените и административните дела съдържат данни, сред които номера на делото, предмета на делото, дата на постановяване на акта и резултата от него. Следователно заявителят е следвало да посочи конкретно съдебните актове и делата, по отношение на които иска да получи информация. Вместо това е отправил искане до Председателя на Софийски градски съд да изготви общо формулирана статистическа конфигурация като "информация" за делата, по които има висящност пред по-горна инстанция, номера на дела с правно основание ЗЗД (Закон за защита от дискриминация), номера на дела изпратени за архивиране в Софийски районен съд, направено е изрично искане информацията да бъде изчерпателна с оглед идентификация на делото. Поискани са и копия от съдебни актове без отново те да са конкретизирани като номера на решения и определения, но за които има данни в описните книги. От изложеното дотук е ясно, че Български Хелзински комитет е направил искане -съдебният орган, вместо него, да извърши работа, която е предмет на посочения в заявлението новостартирал проект. По закон обаче за съда не съществува задължение извън тези в Закона за съдебната власт да дава на всеки гражданин или юридическо лице такава статистическа справка по случайни критерии (в настоящия казус - практика по конкретен закон), избрани от тях. 3. Съгласно чл. 60 от ПРАВИЛНИК за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, страните, техните представители и адвокатите имат право на справки по делата и да получават копия от съдебни книжа. С третата алинея се дава възможност на лицата, които не са страни по делото да упражняват правата по ал. 1 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. От това следва, че съдебни книжа по конкретно дело се получава само по ред, посочен в Правилника, издаден въз основа на чл. 188, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗДОИ всеки гражданин и юридическо лице имат право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая, по отношение на описаната в заявлението информация е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, поради което искането не е по този закон, а сезираният държавен орган не дължи произнасяне. За приложението на ЗДОИ от съществено е значение е дефинирането на понятието "обществена информация" и които са задължените субекти да я предоставят. Законодателят общо посочва в чл. 3 от ЗДОИ, че това са държавни органи и органи на местно самоуправление. Предвид чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ без съмнение тук попада изпълнителната власт. Проблемът е да се прави разграничение в кои случаи органите на съдебната власт ще бъдат задължени субекти по този закон и дали това се отнася за цялата информация, свързана с работата на правораздавателните органи. Според § 1 от Препоръка 2002/2 (на Комитета на министрите на Съвета на Европа понятието "държавни органи" включва държавата и администрацията на национално, регионално и местно равнище, физически или юридически лица, доколкото те изпълняват държавни функции и упражняват административни правомощия, съгласно разпоредбите на националното законодателство. В обяснителна записка е посочено, че държавите-членки трябва да преценят до каква степен достъпът до официални документи може да се приложи към информацията, съхранявана от законодателните и съдебните органи. В изпълнение на минимални стандарти относно достъп до официални документи, с чл. 5 от Закона за съдебната власт е въведено правилото, че граждани и юридически лица имат право на информация за работата на съдебната власт, като с втората алинея е очертана рамката на задълженията на органите на съдебната власт: длъжни са да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон) ЗСВ (и на процесуалните закони, като няма въведено задължение по приложението на материалните закони. Във връзка с това се изготвя на всеки 6 месеца информация за дейността на съдилищата- чл. 30 от ЗСВ. Освен това за окръжните съдилища, какъвто е Софийски градски съд съществува задължение по чл. 64 от ЗСВ за публикуване на всеки три месеца на актове на съдилищата. По този начин принципът на откритост, достъпност и прозрачност е гарантиран. Поради това и върховните съдилища публикуват в Интернет страниците си своите съдебни актове и всеки, който има интерес може да се запознае с тях като практика по определен проблем (факт, посочен във възражението на ответната страна). Предвид изложеното, не всяка информация във връзка с дейността на съдилищата представлява обществена информация, а само тази, която примерно е свързана с образуване, движение на делата, за която те са задължени да представят справки по реда на ЗСВ. Начинът на тълкуване на конкретна материалноправна норма по конкретен казус, по спор между конкретни страни, не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, дори към нея да е проявен определен интерес от трети лица, защото за законодателя тя не представлява такава свързана с обществения живот в страната, която да дава възможност на гражданите да си съставят свое мнение относно дейността. Така е, защото правораздавателната дейност е специфична, регулира се от други закони, като достъпът до информация по конкретно дело се регламентира по силата на законова делегация с подзаконов нормативен акт. Следователно писмото на Председателя на Софийски градски съд не представлява отказ по реда на ЗДОИ , няма белезите на индивидуален административен акт, а като се е произнесъл по същество и го отменил, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. Обстоятелството, че десетки съдилища в страната са се отзовали на искането на Български Хелзински комитет и са изпратели копия от съдебни решения, не означава, че те са изпълнявали законово регламентирано задължение по ЗДОИ и не е аргумент за основателност на искането до съдебния орган. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК