Решение № 13470 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2009 г.

Решение № 13470 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Стефан Цветанов Вълков от гр. Плевен срещу Решение № 44 от 3.02.2009 г., постановено по адм. дело № 843/2008 г. от Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2158/06.08.2008 г. на заместник-директора на ОДП - Плевен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Вълков против Заповед № 2158/06.08.2008 г. на заместник директора на ОДП Плевен, с която на основание чл. 75, т. 5 Закона за българските лични документи (ЗБЛД загл. изм. - ДВ бр. 82 от 2009 г.) му е наложена принудителна административна мярка - да не се разрешава напускане на страната и да се откаже издаването на паспорт и заместващ го документ. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Първоинстанционният съд е установил, че с процесната заповед на ОДП Стефан Цветанов Вълков е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС загл. изм. - ДВ бр. 82 от 2009 г. на ЗБЛД). Като основание за нейното издаване е посочено искане за налагане на мярката № 6646822.07.2008 г. на ТД на НАП Плевен за наличие на задължение над 5000 лева към държавата, възникнало по силата на годни за изпълнение актове. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. АС е изложил съображения, че жалбоподателят има непогасени задължения в размер над 5000 лева, за които не е представено обезпечение, изложил е мотиви, че административният акт е законосъобразен, тъй като е налице основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД и Стефан Цветанов Вълков попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2а и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Според Административния съд са били налице кумулативно предвидените в чл. 75, т. 5 предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, както и че не е представено обезпечаване вземането, като по тези съображения е отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС (в редакцията й на ДВ, бр. 29/31.03.2003 г. изм. ДВ, бр. 105/2005 г.) предвижда задължително налагане на забрана за напускане на страната на данъчно задължени лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК, ако задължението е по-голямо от 5000 лева и не е представено надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвата, органът по ал. 1 може да поиска от органите на МВР да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните и управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. Разпоредбата на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК предвижда, в случаите, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети, да се направи искане до органите на МВР да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. Основното оплакване както в първоначалната, така и в касационната жалба е, че данъчните задължения на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) - "Хинкин" ЕООД са установени с ДРА № 1501638 от 03.01.2008 г., а с решение от 19.12.2007 г., постановено по ф. дело № 1785/2002 г. по описа на ОС Плевен Стефан Вълков бил заличен като едноличен собственик и представляващ и управляващ ДЗЛ. С посоченото решение са вписани в регистъра на търговските дружества при ОС Плевен прехвърлянето на 100 дяла от едноличния собственик на капитала - Вълков на лицето Георги Михайлов Георгиев, заличен е касатора като едноличен собственик на капитала и като управител, а като собственик на капитала и управител е вписан Георги Георгиев. В случая хипотезата на прехвърляне на всички дружествени дялове, както и заличаването на Вълков като управител на дружеството неправилно е приравнено от първоинстанционният съд на прехвърляне на предприятие по смисъла на чл. 15 ТЗ с посочените в закона последици. В случая цитираната разпоредба е неприложима доколкото от доказателствата по делото безспорно се установява, че в случая не е прехвърлено предприятието на "Хинкин" ЕООД, а са прехвърлени дялове в същото, като новият собственик на капитала е вписан и като управител на дружеството. Задълженията са на търговското дружество, при което административният орган има правомощието да наложи ПАМ на членовете на управителните или контролните му органи. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че още към момента на отправяне на искането, а съответно и на издаване на оспорената заповед касаторът не имал такова качество. В случая касаторът, който не е в управителните органи на дружеството по никакъв начин не би могъл да съдейства за погасяване на задълженията му. Безспорно от доказателствата се установява, че задълженията за "Хинкин" ЕООД, които са в размери многократно надвишаващи тези, приети за големи от законодателя са били натрупани по времето, когато Вълков е бил управител на дружеството, но предвидената в чл. 75, т. 5 ЗБЛД мярка няма за цел да "накаже" лицето, от чието управление са възникнали задълженията, а цели стимулиране на управителните органи на задължени дружества да предприемат мерки за погасяване на задълженията. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, при което решението следва да бъде отменено, като следва да бъде отменена и Заповед № 2158/06.08.2008 г. на заместник директора на ОДП - Плевен, като издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение