Решение № 12455 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2015 г.

Решение № 12455 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. В. против решение № 1375/18.06.2015 г., постановено по адм. д. № 3871/2014 г. по описа на Административен съд-В., в частта в която е отменен Ревизионен акт № 031401516/3.09.2014 г. на ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 697/24.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В.. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - В. и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "А. К. К." ЕООД, чрез адв. К. в писменият отговор по касационната жалба излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. За да отмени Ревизионен акт № 031401516/3.09.2014 г. на ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 697/24.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. в частта, с която за д. п. м. 06.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 08.2011 г. на "А. К. К." ЕООД са установени задължения за ЗДДС в размер на 37024.49 лв. и лихви 5069.49 лв., първостепенният съд е възприел безкритично заключението на ССчЕ, като е приел за установен факта на извършени счетоводни записвания относно доставки, извършени от Б. А. Ф. Белгия за периода от 1.05.2010 г. до 30.09.2011 г. Приел е, че ДЗЛ не е издало протоколи по чл. 117 ЗДДС, не е начислило данъка, но тъй като е предявило искането за упражняване правото на данъчен кредит по време на ревизията, този факт обвързва приходните органи. Неправилен е изводът на съда за незаконосъобразност на РА в частта, с която за д. п. м. 06.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 08.2011 г. на "А. К. К." ЕООД са установени задължения за ЗДДС в размер на 37024.49 лв. и лихви 5069.49 лв. Необосновано е прието, че са налице предпоставките по чл. 73а от ЗДДС за право на данъчен кредит по доставки, извършени от Б. А. Ф. Белгия за периода от 1.05.2010 г. до 30.09.2011 г., за които в счетоводството на ДЗЛ са извършени счетоводни записвания. При настоящата ревизия приходните органи са установили, че ревизираното лице не е отразило фактурите, издадени от Б. А. Ф. за периода 1.05.2010 г. -30.09.2011 г. в регистрите по ЗДДС - дневника за покупки или в дневника за продажби. Нещо повече тези фактури не са налични в счетоводството на РЛ и не са отразени като разходи за услуги. От РЛ е представен договор за изпълнение № 1 от 15.11.2013 г. между РЛ и "В. С. К.-К." ООД с предмет анализ, преоформяне и изготвяне на коригиращи счетоводни операции и отчети за периода 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. В съдебното производството е допусната и изготвена ССчЕ, която е извършила проверка в счетоводството на РЛ, при която вещото лице е установило, че доставките, извършени от Б. А. Ф. са счетоводно отразени по аналитични партиди, открити към синтетични счетоводни сметки 401 доставчици и 402 доставчици по аванси, но не са налице конкретни записвания по конкретните фактури. Съгласно чл. 73а ЗДДС, при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Приетото от съда за фактически установено и правните му изводи не са в съответствие с доказателствата и с приложимите материално-правни разпоредби на ЗДДС и с практиката на СЕО по посочените от съда решения на СЕО. Начисляване на ДДС и упражняване правото на данъчен кредит в настоящия казус е резултат от неизпълнение на задължение за счетоводно отразяване на доставката. В случая не е опроверган извода на приходните органи, че процесните доставки са били укрити и за тях не е имало данни в счетоводството, поради което настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 73а от ЗДДС, според която макар лицето да не е изпълнило някои от формалните изисквания на закона, то има правото на данъчен кредит за процесната доставка, понеже данъкът е изискуем от него като получател и доставката не е била укрита в счетоводството му. В случая РЛ не е доказало, че доставката не е укрита. Не е спорно, че ревизираното лице не е отразило фактурите, издадени от Б. А. Ф. за данъчни периоди м. юни 2010 г., м. август 2011 г. и м. септември 2011 г. в регистрите по ЗДДС - дневника за покупки или в дневника за продажби. Три години след извършване на процесните доставки, РЛ е извършило счетоводни записвания, като процесните доставки, извършени от Б. А. Ф. са счетоводно отразени по аналитични партиди, открити към синтетични счетоводни сметки 401 доставчици и 402 доставчици по аванси, но не са извършени конкретни записвания по конкретните фактури. Следователно, в счетоводството на ревизираното лице не са били налице данни за доставките и има основание те да се считат за укрити. С оглед на изложеното и като е достигнал до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството против РА, в обжалваната му част. Разноски: При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, включително за присъдените разноски в полза на "А. К. К." ЕООД. С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2586 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,