Решение № 14711 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2009 г.

Решение № 14711 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница - Бургас чрез процесуалния й представител юриск. Красимира Ташкова срещу решение № 371/10.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1536/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменено решение № 2603-0337/30.07.2008 г. на началника на Митница - Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-0907/12.09.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Бургас за отхвърлено искане на "Интерцитрус" ООД - гр. София за разрешаване, откриване и управление на временен склад. Релевират се оплаквания на посочените в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Основното оплакване е свързано с това, че решението на административния орган е отменено на формално основание, без произнасяне по съществото на спора. Неправилно според касатора съдът е приел в мотивите на съдебния си акт, че след като законодателят е въвел съгласуването като задължителна предпоставка за издаване на разрешение за откриване и управление на временен склад, то се явява предпоставка и при отхвърляне на искането. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "Интерцитрус" ООД - гр. Бургас в писмен отговор, депозиран по делото я оспорва, тъй като липсата на съгласуване води до незаконосъобразност на административния акт и е самостоятелно основания за отмяна на същия. Заинтересованата страна РМД - гр. Бургас, редовно призована не е изпратила представител и не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като 0съдът неправилно е допуснал разширително тълкуване на чл. 108, ал. 5 ППЗМ, което е недопустимо. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени индивидуалния административен акт на митническия орган Бургаският административен съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ППЗМ за издаване на разрешение за откриване на временен склад съгласно чл. 108, ал. 5 ППЗМ на началника на митницата е необходимо то да бъде съгласувано с директора на съответното РМД. Съгласуването е възприето от съда като задължителна предпоставка и липсата на такова води до незаконосъобразност на административния акт, поради което е направен извод от съда, че то е самостоятелно основание на отмяната му. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ППЗМ предвижда при издаване на решение за откриване на временен склад издателят на акта - началника на митницата да съгласува това решение със съответния директор на РМД. Уредбата на временните складове се сдържа в чл. 58 ЗМ и чл. 108 ППЗМ. Процедурата за откриване на временен склад започва с искане на съответния търговец по образец, Приложение № 13, сдържащо се изискуемите документи, необходими за откриването на временния склад. Съгласно чл. 108, ал. 5 ППЗМ административният орган, който издава разрешението за откриване на временен склад - началника на митницата го съгласува със съответният регионален митнически директор. Това съгласуване е част от фактическия състав за издаване на разрешението като индивидуален административен акт. В процесния случай административният орган е отказал издаването на такова разрешение, поради което се поставя въпроса при постановяване на отказ по чл. 108, ал. 5 ППЗМ задължен ли е административният орган да съгласува своя отказ с регионалния митнически директор. При граматическото и логическото тълкуване на тази правна норма следва единственият извод, че такова съгласуване е необходимо и при отказ от издаване на разрешение за откриване на временен склад, защото в противен случай би се получила различна процедура при позитивно разрешение на искането и при отказ от издаване на решение за управление на временен склад. Задължение за съгласуване законодателят е въвел, без да прави разлика при позитивно разрешаване на направеното искане и при постановяване на отказ от издаване на такова разрешение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно неспазване на процедурата по съгласуване със съответния регионален митнически директор и като е отменил решението на началника на митницата и е върнал преписката на същия с указания за изпълнение на процедурата по чл. 108, ал. 5 ППЗМ е постановил правилно решение. Същото въз основа на изложеното по-горе и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,