Решение № 12275 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение 3015 от 08.05.2024 г. по адм. д. 9770/2023 г. Административен съд София-град (АССГ) е отменил по жалба на ЕТ"В. къща С. Б.", ЕИК 201791683, гр. София, [улица], [адрес], представляван от С. Б., Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 13/312/02274/3/01/04/01 с изх. 01-6500/6687#2 от 30.08.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и е осъден ДФЗ да заплати на ЕТ"В. къща С. Б." направените по делото разноски в размер на 9 100, 00 лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, подадена чрез упълномощения представител гл. юриск. А.Иванова, в която се излагат съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че решението е неясно и немотивирано, като неправилно АССГ приема, че оспореният АУПДВ е издаден след изтичане на 5-годишния давностен срок, посочен в нормата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на ЕТ"В. къща С. Б.". Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът ЕТ"В. къща С. Б.", чрез процесуалния представител адвокат П. В., оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила, както и да присъди направените по делото разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред АССГ е било образувано по жалба на ЕТ"В. къща С. Б." против АУПДВ 13/312/02274/3/01/04/01 с изх. 01-6500/6687#2 от 30.08.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 376 840. 37 лв., съгласно т. 7, от Приложение към раздел 1 "Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г.

Според АССГ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган изпълнителния директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването му. Относно приложението на процесуалния и материалния закон, решаващият съд е направил извод за приложимост на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, като съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е поради нарушаване от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, и се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.

Административният съд е приел, че с процесния АУПДВ е определено на ЕТ"В. къща С. Б." подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в посочения размер на 376 840. 37 лв., във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (наричана за краткост Наредбата) по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по ПРСР за периода 2007-2013 г. Съгласно посочената разпоредба финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, като в случая въз основа на заявлението за подпомагане по мярка 312 по условията на Наредбата, както и приложените към него документи кандидатът е получил 20 точки в повече, които му носят оценка общо със 75 точки по критериите за подбор, т.е. налице е несъответствие с условията и критериите по чл. 27, ал. 3 и са налице индикатори за изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел да се получи предимство. Изводът е за неспазване на критерии за допустимост, което обстоятелство, според АССГ, е налице.

Административен съд София-град обаче е приел за основателно възражението за изтекла погасителна давност във връзка с чл. 3 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общност. В посоченият текста на чл. 3 от Регламента е установена 4 годишна давност за процедурите от извършване на нередността и 8 годишна абсолютна давност. Решаващият съд е посочил, че съгласно чл. 3, пар. 3 от Регламента държавите членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от така установените, като с оглед горното е приложима разпоредбата на чл. 171 ДОПК, която предвижда по-дълги срокове 5- годишен срок за погасяване на публичните вземания, считано от 01. 01. на годината, през която е следвало да се заплати публичното вземане и 10 годишен абсолютен давностен срок, независимо от спирането и прекъсването на давността.

Според АССГ в случая се касае за продължаващо във времето нарушение на правилата по програмата и представлява продължаваща нередност по смисъла на чл. 3 от Регламент 2988/95. Решаващият съд се е позовал и на практиката на СЕС относно употребеното в ал. 2 на чл. 3, § 1 от регламента понятие "продължаваща или повторно извършена нередност", че по смисъла на чл. 3, § 1 Регламент от 2988/95 дадена нередност е продължаваща или повторно извършена нередност, когато е допусната от оператор, който получава икономически облаги от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба от правото на Съюза (решение от 11.06.2015 г. на СЕС по дело С-52/14, т. 49). Понятието "прекратена нередност" съгласно разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 2 от регламента трябва да се разбира като отнасящо се до датата, на която е била прекратена последната операция, съставляваща една и съща повторно извършена нередност - решение 15.06.2017 г. по дело С-436/15, т. 54. Давностният срок започва да тече от извършването на нередността, т. е. от момента, в който са настъпили както действието или бездействието на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, така и вредата, причинена на бюджета на ЕС, като началният момент на давностния срок винаги е датата на по-късното събитие /решение от 06.10.2015 г. на СЕС по дело С-59/14, т. 24-26 и решение от 03.10.2019 на СЕС по дело.

Първоинстанционният съд е констатирал, че нередността, обективирана като нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. - индикатори за изкуствено създадени условия, необходими за получаване на финансовата помощ, следва да се счита за извършена /прекратена/ с прекратяване на договора за финансова помощ 13/312/02274/21.05.2012 г. между ДФЗ и едноличния търговец и окончателно заплащане на субсидията по договора, тъй като чрез изпълнение и изтичане срока на договора критериите за подбор и получените точки, са проявили реалното си значение и подаденото и оценено проектно предложение е довело до финансово подпомагане и изпълнение на задължение от фонда да изплати помощта по договора в случай, че ползвателят извърши инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете по договора и действащите нормативни актове. Според АССГ нередността следва да се счита прекратена с извършване на окончателното изплащане на субсидията, което е станало на 22.12.2015 г., а АУПДВ е издаден на 30.08.2023 г., което е след изтичане на 5-годишния давностен срок, посочен в чл. 171, ал. 1 от ДОПК - изтекъл на 22.12.2020 г.

Решението е неправилно.

Фактическата обстановка е установена пълно и цялостно след анализи на събраните по делото доказателства и се възприема от настоящият съдебен състав, така както е възпроизведена в обжалваното решение.

Между страните липсва спор относно обстоятелството, че:

1. С. М. Б., считано от 18.11.2011 г., се е регистрирала като ЕТ "В. къща С. Б.". От 09.06.2009 г. до 29.12.2015 г. тя е била управител на "В. къща ООД, а от 29.12.2015 г. до настоящият момент правната форма на дружеството В. къща се е променила от ООД на ЕООД, с управител П. В. (едноличен собственик на капитала).

1. Заявлението за подпомагане по мярка 312 по условията на Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. е подадено от ЕТ "В. къща- С. Б. на 08.12.2011 г. (т.е. по-малко от месец след регистрацията й). Към заявлението са били представени договор за наем на недвижим имот Акт 136, том 3, рег. 5247 от 22.11.2011 г., нотариален акт 191, том І, рег. 2610, дело 191/02.12.2011 г. за учредяване на право на пристрояване и надстрояване, заповед 9 от 05.12.2011 г. на главния архитект на Община Батак. Въз основа на посочените документи, съгласно чл. 27, ал. 3 и Приложение 6 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. кандидатът ЕТ "В. къща- С. Б. е получил 20 точки по критериите за оценка, както следва:

• 10 бр. точки за проект, представен от новосъздадени микропредприятия /независими и регистрирани до една година преди датата на кандидатстване/,

• 5 бр. точки за проект, представен от микропредприятия, физически лица и ЕТ на възраст между 18 и 40 г. включително,

• 5 бр. точки за проект, представен от жени /за физически лица и ЕТ/.

1. Заявлението за подпомагане на ЕТ "В. къща- С. Б. е било оценено с общо 75 точки по критериите за подбор. По приема, по който е подадено и оценено проектното предложение, били одобрени за финансиране и са сключени договори за проектни предложения, които са получили повече от 65 точки по критериите за оценка.

1. На 21.05.2012 г. между ДФЗ и ЕТ"В. къща С. Б." е сключен договор 13/312/02274 от 21.05.12 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., като съгласно чл. 1. 1 от същия фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 61% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 13/312/02274 от 08.12.2011 г.

1. Правото на пристрояване и преустройство и правото на надстрояване са реализирани, съгласно одобрен архитектурен проект за изграждане на "Къща за гости" от ЕТ "В. къща - С. Б. . На едноличния търговец е издадено от Община Батак Удостоверение 16 от 28.09.2015 г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж: "Промяна на предназначението на съществуваща сграда за "Къщи за гости и заведение за хранене .

1. С писмо изх. 01-6500/6687 от 20.12.22 г. на ДФЗ е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Административното производство е открито във връзка със сигнал на гл. архитект на Община Батак и след извършена адм. проверка на изпълнение задълженията по сключен договор 13/312/02274/21.05.2012 г.

1. При проверката са направени следните констатации, които не се оспорват от страните:

С договор за наем на недвижим имот с рег. 5247 от 22.11.2011 г. с нотариална заверка на подписите, "В. къща" ООД с управител С. Б. и Кооперация РПК Батак, в качеството си на наемодатели, са предоставили на наемателя ЕТ "В. къща - С. Б." за временно ползване недвижим имот УПИ VII-130, ресторант в кв. 20 по плана на [населено място], Община Батак, обл. Пазарджик, ведно с построените в него самостоятелни обекти в сграда ресторант със застроена площ от 310 кв. м., складово помещение 1 със застроена площ от 65 кв. м. и складово помещение 2 със застроена площ от 245 кв. м., за срок от 11 години. След отдаване на имота под наем, с нотариален акт 191 с рег. 2610 за учредяване на право на пристрояване и надстрояване "В. къща" ООД учредило и отстъпило на ЕТ "В. къща- С. Б. право на пристрояване и преустройство върху 538, 65 кв. м. на посочените по-горе обекти ресторант, складово помещение 1 и складово помещение 2, както и право на надстрояване върху 331, 26 кв. м., които да се реализират съгласно одобрен архитектурен проект за изграждане на къща за гости. Доколкото "В. къща ООД вече притежавало Разрешение за строеж 45 от 13.07.2010 г. за строеж "Промяна предназначението на съществуваща сграда за "Къща за гости и заведение за хранене", от С. Б., в качеството й на собственик на ЕТ "В. къща С. Б." било подадено заявление с рег. 70-00-56/25.11.2011 г. в Община Батак, за издаване на заповед за промяна на вече издаденото разрешение за строеж 45 от 13.07.2010 г., изразяващо се в промяна на титуляра на строително монтажните работи. С оглед подаденото заявление била издадена Заповед 9 от 05.12.2011 г. на главния архитект на Община Батак, с която се нарежда допълване на нов текст в издаденото от него Разрешение за строеж 45 от 13.07.2010 г., с който текст титуляра на СМР за обект "В. къща" ООД се изменя с титуляр ЕТ "В. къща С. Б." на основание чл. 99, т. 2 от АПК и чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. След завършване на строителството на обекта, на ЕТ "В. къща С. Б." Удостоверение 16 от 28.09.2015 г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж: "Промяна на предназначението на съществуваща сграда за "Къщи за гости и заведение за хранене".

През 2018 г. в Районен съд Пещера било образувано гражданско дело 694/2018 г. с иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, предявен от "В. къща" (вече ЕООД) срещу ЕТ "В. къща С. Б.", с който ищецът поискал да бъде обявена за нищожна правната сделка по нотариален акт 191, том І, рег. 2610, дело 191 от 02.12.2011 г. В исковата си молба ищецът посочил, че по силата на обратно писмо сделката по посочения нотариален акт от 02.12.2011 г. за учредяване на правото на пристрояване и надстрояване е абсолютно симулативна и страните реално не желаят възникването на правните последици на договора, както и да бъдат обвързани от него. С влязло в сила на 01.02.2019 г. Решение 858 от 07.12.2008 г. постановено по гр.д. 694 от 2018 г. по описа на Районен съд-Пещера е обявена за нищожна правната сделка по Нотариален акт 191, том I, рег. 2610, дело 191 от 2011 г. с която "В. къща" ООД и Кооперация "РПК" гр. Батак учредяват и отстъпват на ЕТ "В. къща С. Б." право на пристрояване и преустройство върху 538, 65 кв. м. на посочения по-горе имот. В мотивите на решението РС Пещера се позовал и на обстоятелството, че в първото по делото заседание законният представител на едноличния търговец С. Б. е посочила, че действително сделката по посочения нотариален акт е била симулативна, като не са желаели да постигнат тези последици; кандидатствали по европрограми, но не се осъществили.

Позовавайки се на влязлото в сила съдебно решение 858 от 07.12.2018 г. по гр. дело 694/2018 г. на РС Пещера, "В. къща ЕООД оспорило пред АС Пазарджик Заповед 9 от 05.12.2011 г. на главния архитект на Община Батак, с която е допълнено Разрешение за строеж 45 от 13.07.2010 г. на главния архитект на Община Батак, по което е образувано адм. д. 128/2022 г. С решение 658 от 1.08.2022 г. на АС - Пазарджик по адм. д. 128/2022 г. е обявена нищожността на Заповед 9 от 05.12.2011 г. на главния архитект на Община Батак. С решение 1638 от 14.02.2023 г. на ВАС по адм. д. 8724/2022 г. е оставено в сила решение 658/1.08.2022 г., постановено по административно дело 128/2022 г. по описа на АС Пазарджик.

1. С писмо вх. 12-131-0800/502 от 05.12.2022 г. главният архитект на Община Батак подал сигнал до ДФЗ за извършване на проверка по сключения Договор 13/312/02274/21. 05-2012 г. между ДФЗ и ЕТ "В. къща С. Б.", обосновавайки се с обстоятелствата по издаване на Разрешение за строеж 45 от 13.10.2010 г., издадената Заповед 9/05.12.2011 г. на гл. архитект на Община Батак и Решение 858/07.12.2018 г. по гр. дело 694/2018 г. по описа на РС Пещера.

1. С писмо рег. 01-6500/6687 от 20.12.2022 г. на ДФЗ, е съобщено на ЕТ "В. къща С. Б." по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, че е открито производство по издаване на АУПДВ.

1. На 30.08.2023 г. е издаден УПДВ 13/312/02274/3/01/04/01, изх. 01-6500/6687#2 от 30.08.2023 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който на ЕТ "В. къща С. Б.".

Правилно АССГ е приел, че в случая се касае за продължаващо във времето нарушение на правилата по програмата представлява продължаваща нередност по смисъла на чл. 3 от Регламент 2988/95, а именно изкуствено създадени условия, необходими за получаване на финансовата помощ, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Въз основа на заявлението за подпомагане по мярка 312 по условията на Наредбата, приложените към него документи кандидатът е получил 20 точки в повече, които му носят оценка общо със 75 точки по критериите за подбор. Налице е несъответствие с условията и критериите по чл. 27, ал. 3 и са налице индикатори за изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел да се получи предимство.

Правилно решаващият съд е изложил мотиви, съобразени и с практиката на СЕС, че давностният срок започва да тече от извършването на нередността, т. е. от момента, в който са настъпили както действието или бездействието на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, така и вредата, причинена на бюджета на ЕС, като началният момент на давностния срок винаги е датата на по-късното събитие.

Неправилно обаче АССГ приема, че към момента на издаване на АУПДВ давността е изтекла. В чл. 4.17 от договора между ДФЗ и ЕТ "В. къща С. Б." е посочено, че инвестицията е с период на мониторинг до 21.05.2017 г. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължения, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. Следователно давността в случая е започнала да тече от 1 януари 2018 г. и изтича на 31 декември 2022 г. С писмо рег. 01-6500/6687 от 20.12.2022 г. на ДФЗ, е съобщено на ЕТ "В. къща С. Б.", че по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК е открито производство по издаване на АУПДВ. На основание чл. 172, ал.1, т. 1 ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане да издаването на акта, но за не повече от една година. Следователно давността е спряна с издаването на писмо рег. 01-6500/6687 от 20.12.2022 г. и не е изтекла.

В случая ангажиментите на ЕТ "В. къща С. Б."по договора с ДФЗ не приключват с подаване на заявка за окончателно плащане и постъпване на плащането по неговата банкова сметка. По отношение на инвестицията е налице период на мониторинг, през който период търговецът е задължен да ползва по предназначение инвестицията и изпълнява бизнес-плана си. Поради това е неправилен изводът на АССГ, че срокът за давността започва да тече от датата на последното плащане по договора.

В конкретната хипотеза е приложим и Регламент от 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. /ЕО, Евратом/ относно защитата на финансовите интереси на Европейските общност, в който се определя, че в случай на многогодишна програма срокът за давността във всеки случай продължава, докато програмата изрично бъде прекратена, като в конкретния правен спор е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието многогодишна програма , моментът на нейното прекратяване и изтичане на давностния срок в подобни случаи. Съобразно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент 2988/95, срокът на давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът на давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.

Съгласно т. 7 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., когато при проверките са открити обективни факти и обстоятелства, които водят до заключение, че е налице функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, и предвид че нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост, следва да бъде наложена финансова корекция с определена санкция в размер на 100 % от изплатената финансова помощ. В случая в размер на 376 840. 37 лв.

Като е стигнал до други правни изводи и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на ЕТ"В. къща С. Б." бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода от спора, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 1 900 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и 1 700 лева държавна такса за касационно производство.

С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,