Решение № 12379 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2013 г.

Решение № 12379 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Оптима Консулт БГ" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, представлявано от Дияна Динева Воденичарова, против мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде по искане на "Оптима Консулт БГ" ЕАД заповед за разпределение на масиви за ползване на земеделски земи в землището на с. Каменна река, община Тополовград, област Хасково на основание чл. 37в, ал. 12 вр. ал. 4 от ЗСПЗЗ за стопанската 2012/2013 г. Жалбоподателят твърди, че на 15.01.2013 г. е поискал издаване на такава заповед, но не е получил отговор, поради което моли мълчаливият отказ да бъде отменен и министърът задължен да издаде заповед. Претендира присъждане на всички съдебни и деловодни разноски. Ответникът - Министърът на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, дава становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес и алтернативно оспорва жалбата като неоснователна, позовавайки се на Доклад изх. № 232/12.09.2013 г. на общинска служба по "Земеделие" - Тополовград, в който се твърди, че не са налице основания за служебно разпределение на масивите и се препоръчва прекратяване на процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Жалбата е подадена от надлежно лице в законоустановения в чл. 149, ал. 2 от АПК едномесечен срок от изтичането на едномесечния срок по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ, и с оглед наличието и на правен интерес от оспорването, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. В разпоредбата на чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) законодателно е уреден въпроса със създаването и разпределението на масивите за ползване на земеделски земи между собствениците и/или ползвателите, като е направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това, дали е или не е постигнато споразумение. Съгласно чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, когато в определения в ал. 1 и ал. 4 срок директорът на Областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните. Според ал. 13 - министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в едномесечен срок от поискването им по реда на ал. 12. Именно в тази хипотеза поради липсата на заповед по ал. 4 на чл. 37в ЗСПЗЗ от директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, "Оптима Консулт БГ" ЕАД е подало заявление до Министъра на земеделието и храните, в което е поискало на основание чл. 37в, ал. 12 да бъде издадена заповед за разпределение на масиви за ползване в землището на с. Каменна река, община Тополовград, област Хасково. В изпратената до съда административна преписка не се съдържа издадена заповед за разпределение на масиви в землището на с. Каменна река, община Тополовград, област Хасково от директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Хасково, а само заповед за назначаване на комисия по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, протокол и доклад до директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Хасково, а и ответникът не твърди, че такава заповед е издадена. При това положение е налице хипотезата на чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ - заповедта следва да бъде издадена от Министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице. В преписката не се съдържа такава заповед - за разпределение на масиви. Видно от текста, административният орган е длъжен да издаде заповед и то в едномесечен срок от поискването й. При тази обвързана компетентност мълчаливият отказ се явява незаконосъобразен. Не могат да бъдат споделени възраженията направени от ответника, който се позовава на Доклад изх. № 232/12.09.2013 г. на общинска служба по "Земеделие" - Тополовград, в който се твърди, че не са налице основания за служебно разпределение на масивите и се препоръчва прекратяване на процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Съдържащите се в доклада фактически и правни изводи следва да послужат като мотиви за издаване на заповед за разпределение на масиви или да бъде постановен изричен мотивиран отказ за това, каквото е задължението на министъра на земеделието и храните съгласно чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на чл. 37в ЗСПЗЗ, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания чрез мълчаливия отказ в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено с издаване на административния акт, т. к. посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Ето защо доводите на жалбоподателя, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия е правилен и следва да бъде споделен. С оглед изложеното, обжалваният мълчалив отказ ще трябва да бъде отменен и след като естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество, делото следва да се върне като преписка на Министъра на земеделието и храните, за процедиране съобразно с дадените указания. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,