Решение № 13198 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8024/2012 г.

Решение № 13198 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8024/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Интелект" ЕООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощника му - адв. Желязков, против Решение № 73/8.05.2012 г. по адм. дело № 83/2012 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - началника на РДНСК - Югоизточен район, гр. Бургас, чрез пълномощника си - юрисконсулт Игнатов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Стара Загора е отхвърлил жалбата на "Интелект" ЕООД против Заповед № ДК-02ЮИР-26/8.02.2012 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която му е разпоредено премахване на незаконен строеж: "Преградна стена на стълбищна клетка между партерен и сутерен етаж в търговски център "Сити", гр. Стара Загора", като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради липса на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че извършения строеж представлява вътрешно преустройство на сграда - търговски център "Сити", в режим на етажна собственост, изразяващо се в засягане на нейни общи части - стълби, свързващи партерния със сутеренен етажи, чрез изграждане на преградна стена от гипсокартон и блокчета "Итонг", напречно на стълбищното рамо, на кота +0.00, с врата в нея. Това преустройство е определено като строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от IV-та категория, на основание чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "е" от ЗУТ, съобразно категорията на сградата в която е извършено, за което са необходими строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито строежа не разполага. Според съда липсата на такива книжа го прави незаконен, поради което и оспорената заповед за премахването му, като такъв незаконен строеж, се явява законосъобразна. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за липса на строеж, респ. за неправилно определена категория на строежа. Извършено е преустройство на част от сграда - търговски център "Сити" - гр. Стара Загора, изразяващо се в поставяне на нова преградна стена, напречно на стълбищната клетка между партерен и сутеренен етажи, на кота +0.00, с което се засяга обща част на сградата и се променя предназначението й, в тази част. Преградната стена е масивна, трайно прикрепена към плочата на партерния етаж, поради което съобразно установените факти, правилно е определена като строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата "строежи" са: надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. В случая е налице вътрешно преустройство на част от сграда, IV-та категория по чл. 137, ал. 1, т. 4, б."б" от ЗУТ, засягащо стълбищната клетка между първия и сутеренен етажи, което поради това и на основание чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "е" от ЗУТ, правилно е определено като строеж също от IV-та категория, за който са необходими строителни книжа. Неоснователно е и оплакването за отсъствие на етажна собственост на сградата. При наличие на двама и повече собственици на обекти в една сграда, върху същата се формира режим на етажна собственост, по аргумент от чл. 37 от ЗС. От представения по делото нот. акт за прехвърляне право на строеж № 178, т. I, д. № 108/2002 г. е установено, че на обекти от сутерена на тази сграда, собственик е "Акраб" ЕООД, а на обекти в партерния етаж - касаторът "Интелект" ООД. При тези данни изводите на съда за наличието на етажна собственост на сградата, съответно за наличието на строеж, засягащ нейни общи части - стълби, се явяват законосъобразни. Касаторът неправилно се позовава на присъдено нещо, по повод оспорване на предходна Заповед от 17.01.2006 г. на началника на РДНСК - Стара Загора, с която е отменено Разрешение за строеж № РС-И-1175/2.11.2005 г. за строеж IV-та категория: "Търговски център - вътрешно преустройство на търговска площ № 2, със ЗРП 711.86 кв. м", оставена в сила с решение по адм. дело № 57/2006 г. на Окръжен съд - Стара Загора, потвърдено с решение по адм. дело № 861/2007 г. на ВАС, второ отделение и по-конкретно в частта, касаеща процесното преустройство, че не е строеж и че за него не е било необходимо издаване на разрешение за строеж. Със съдебните решения, потвърждаващи заповедта от 17.01.2006 г., е направен извод, обратен на поддържания от касатора, а именно, че РС, в частта му касаеща процесната преградна стена на стълби, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, поради нарушение на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ - липса на съгласие на етажните собственици за завземане на стълбите, изразено с нот. заверка на подписите, а не поради това, че липсва строеж, за който не се изисква РС. На последно място неоснователно се поддържа неправилност на решението, поради наличието на нищожна заповед, на основание издаден предходен административен акт на същия орган в обратен смисъл, а именно писмо на началника на РДНСК - Стара Загора. При извършената проверка, касационната инстанция не установи наличието на такова писмо, като доказателство по делото. Премахването на незаконни строежи се извършва със заповед, издадена от началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице - чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, а не с писмо. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на друга заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, относно същия строеж, предхождаща процесната. От изложеното следва, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение