Решение № 939 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10308/2008 г.

Решение № 939 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10308/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Гълъбина Йорданова Тодорова от гр. Бургас, срещу решение № 602/26.06.08 г. по адм. д. № 150/08 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците РДНСК-Бургас и община-Бургас не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, ча касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение с мотиви по приложението на чл. 225, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и правни изводи за неоснователност състав на Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на касатора Тодорова срещу Заповед № ДК-02-БС-20/21.008 г. на началника на РДНСК - Бургас. Решението е правилно, постановено при липсата на касационни основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. По делото са налице установявания, вкл. признания на оспорващата, че предметната на оспорената заповед жилищната сграда, строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е осъществена върху недвижим имот, общинска собственост, отреден по действащия подробен устройствен за улица, без отстъпено право на строеж и одобрени строителни книжа - инвестиционен проект и разрешение за строеж. Тези безспорни установявания характеризират строежа като незаконен по смисъла на чл 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, предвид което оспорената, издадена на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ административна заповед за премахването му с основание е приета за законосъобразна. Изложените в хода на първоинстанционно производство доводи от социално естество не рефлектират върху възприетия от решаващия съд извод за неоснователност на жалбата. Безспорно е, че жилищната сграда, изградена от касационната жалбоподателка, представлява незаконен строеж, подлежат на премахване по реда на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Социалният проблем следва да намери разрешение на плоскостта на Закона за социално подпомагане (ЗСП), чийто § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби включва в категорията на основните жизнени потребности и жилището. С оглед горното Върховният административен съд намира касационната жалба неоснователна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК