Решение № 9758 от 17.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 252 от 15.11.2022 г., постановено по адм. д. 223/22г. Административен съд Сливен е отменил по жалба на Н. Данев, [ЕГН], с адрес гр.Сливен, [адрес], Решение 32 152962/11.05.2022г. към MRN 20BG001008025808R1/ 13.10.2020г. на директор на Териториална Дирекция Митница Бургас . С решението съдът е осъдил Агенция Митници да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 310лв. Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от ди-ректора на Териториална Дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Тальокова - Кацарова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Сливен е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Сливен и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Н. Данев от гр.Сливен не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заклю-чение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е осно-вателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като пре-цени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съг-ласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от над-лежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основа-телна. С решението си Административен съд Сливен е отменил по жалба на Н. Данев, [ЕГН], с адрес гр.Сливен, [адрес], Решение 32 152962/11.05.2022г. към MRN 20BG001008025808R1/ 13.10.2020г. на директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, с , с което на основание ч.29 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл.19,ал.7 ЗМ и чл.59 АПК е определена нова митническа стойност на стоката, допуснато до свободно обръщение с МД MRN 20BG001008025808R1/ 13.10.2020г. в размер на 9 122,06лв., в резултат на което са определени допълнителни задължения в размер на 661,29лв. мито и 1 454,83лв. ДДС. Първоинстанционният съд е описал много подробно фактическата обс-тановка по издаване на оспореното митническо решение, в това число извър-шения внос по посочената по-горе митническа декларация на употребяван път-нически автомобил, катастрофирал, заповедта на директора на ТД Митница Бургас за извършване на последващ контрол, издадените писма и разменена коренспонденция между страните и прочие. Изложени са мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка решаващият съд е възпроизвел правната рамка на последващия контрол на декларирането. Изложени са мотиви, че при извършения последващ контрол не е проверена материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на последващ контрол. След това стр.8 9 от решението, първоинстанционният съд е дал тълкуване на методите за определяне на митническата стойност, като е възпроизвел уредбата, съдържаща се в Регламент /ЕС/ 952/2013. В тази връзка е дадено тълкуване на понятието основателни съмнения , в това число и позоваване на практика в решенията на Съда на Европейския съюз. Прието е, че митническият орган носи доказателствената тежест за наличие на основателни съмнения, но в конкретния случай това изискване не е спазено. Изводите в тази насока са обосновани с това, че митническата стойност на автомобила пак е определена при условията на чл.70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради прието становище, че продажната цена на въпросния автомобил на проведения на 22.07.2020г. аукцион е 5 025 щатски долара /8405,77лв./, увеличена с транспортни разходи в размер на 716,29лв. Отбелязано е, че това е допустимо само когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени в чл.74, § 2и §3 от Регламент 952/2013. Допълнено е, че позоваването в процесното решение на налична в интернет информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN /номер на шаси/ в страната на износа не е достатъчно за обосноваване на основателни съмнения , тъй като тази информация не е част от т.н. митнически информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона. Акцентирано е, че в същото време декла-раторът е представил документите, с които е разполагал и въз основа на които може да бъде направен извод за твърдяната митническа стойност, т.е. оказал е необходимото съдействие. На отделен ред е коментиран приложения по делото сертификат за собственост на въпросния автомобил, където е отбелязано, че автомобилът е придобит от Д. Франко на дата 23.01.2020г. , но този документ не доказва собствеността върху автомобила към датата на издаване на фактурата /31.07.2022г./. Решаващият съд е отбелязал, че в оспореното митническо решение няма мотиви, свързани с представените при вноса документи, от който анализ да се установи, че е налице действително съмнение в декларирана от жалбоподателя стойност. Съдът е приел, че непредставянето на договор между страните по сделката, а само на фактура, не може да доведе до формирания от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната такава. В продължение е посочено, че действително не са представени доказателства за извършени плащания от купувача към продавача, но от това не следва автоматично извода, че е налице липса на данни, сведения, документи или информация, удостоверяващи цената на сделката, нито освобождава митническия орган от задължението да докаже възникналите у него осно-вателни съмнения. На база на това е изградена констатация, че като единствен верен извод е обстоятелството, че декларираната митническа стойност към деня на подаване на митническата декларация е тази, която е действително заплатена и подлежаща на плащане по представената фактура от 31.07.2022г. На основание изложеното е изграден краен извод, че митническият ор-ган не е доказал наличието на основателни съмнения относно декларираната договорна стойност и не са налице условия за определяне на нова митническата стойност, поради което оспореното митническо решение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Решението на Административен съд Сливен е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Бургас се правят оп-лаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменител-ни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните доводи на касатора за неправилно приложение на материалния закон, обосновани с изводите на първоинстанционния съд, че липсват мотиви относно конкретните доказателства, породили основателни съмнения за действително договорената стойност, като е следвало да се приложат методите по чл.74,§2 и §3 от регламента за определяне на митническата стойност. Правят се и оплаквания за необоснованост на изводите, че митническия орган не е доказал наличието на основателни съмнения , и че позоваването на интернет сайт на адрес htts: //autoauctions.io за информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN в страната на износа не е достатъчно обоснована. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно са очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалния закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за опреде-ляне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013.Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпе-чатка от сайта www.autoauctions.io. Както правилно административният съд е посочил, не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официа-лен публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Правилно първоинстанционния съд е приел, че данните от разпечатката от цитирания сайт не са достатъчни да обосноват основателни съмнения в договорната стойност на автомобила. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Същевременно, липсват данни, че посоченият автомобил с идентичен VIN и пробег е продаден именно на Н. Данев, след участието му в аукцион, поради което митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на дейс-твителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което в случая не е сторено. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Вярно е, че процесното дело, т.н. основателни съмнения са обосновани и с други приложени по преписката доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил същите и изложил мотиви защо приема, че те също не доказват основателните съмнения в действително договорената стойност на покупката, като изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд Сливен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,