Решение № 15002 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2009 г.

Решение № 15002 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "СКАР 77" - ЕООД - гр. Сандански, подадена чрез процесуалния му представител адв. Иванова, срещу решение № 38 от 28.04.09 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 5364/08 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 932/29.02.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в обжалваната му част. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда за липсата на реално осъществени доставки по процесните фактури. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Гърбелова и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е бил Ревизионен акт № 932/29.02.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в обжалваната му част относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 13 100 лв. за данъчните периоди м. 10, м. 11 и м. 12 2006 г. по фактури с доставчик "Мучаков" - ЕООД, както и допълнително определен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 9 472.10 лв. За да отхвърли жалбата на "СКАР 77" - ЕООД срещу обжалваната част от РА, съдът е изложил следните съображения: В процесните фактури е посочен предмет на доставките "финансов мениджмънт и осчетоводяване" и различна стойност. При така формулирания предмет е невъзможно да се индивидуализират доставките и да се определи тяхното съдържание, а именно какво включва осчетоводяването и какво включва осъществения финансов мениджмънт. Следователно, фактурите не съдържат достатъчно данни за осъществената стопанска операция. За изясняването на това обстоятелство не са представени доказателства от страна на жалбоподателя. Конкретизация на услугите не се съдържа нито в представения договор, нито в протокола за извършената работа през 2006 г. Не е доказана и връзката между фактурите и договора от 15.09.2005 г., който влиза в сила от 15.03.2006 г., доколкото в него е договорено годишно възнаграждение в размер на 300 000 лв., а за 2006 г. са изплатени 171 300 лв. Процесните сделки следва да се квалифицират като такива, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.). На осн. чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.) финансовият резултат следва да бъде увеличен със сумите по нереалните доставки, т. е. със 171 300 лв. Независимо от това, органът по приходите е признал разходи за счетоводни услуги в размер на 450 лв. месечно. Предвид забраната на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, РА следва да остане в сила в тази част. Така постановеното решение е правилно. Данъчният кредит е отказан по 3 фактури - №№ 1077/19.10.2006 г. на стойност 32 500 лв. и ДДС - 6500 лв.; 1078/15.11.06 г. на стойност 7000 лв. и ДДС - 1400 лв.; 1079/5.12.2006 г. на стойност 26000 лв. и ДДС - 5200 лв. Същите са с предмет "осчетоводяване и финансов мениджмънт". По делото е представен договор от 15.09.2005 г., който влиза в сила от 15.03.2006 г., според който доверителят възлага, а довереникът приема да извършва цялостно счетоводно обслужване и финансов мениджмънт. Според чл. 3 от договора, към него има приложен списък, който обаче не е представен. Според чл. 6.4., довереникът се задължава да предава на доверителя ежемесечно завършената работа по обем, посочен в договора. Доказателства за изпълнението на тази клауза от договора също не са представени. В касационната жалба се твърди, че всички дейности, свързани с изпълнението на договора са били приемани от ръководството на дружеството с приемо-предавателни протоколи и издадени към тях данъчни фактури. Такива приемо-предавателни протоколи към процесните три фактури, в които да е посочено какво е изпълнено и в какъв обем, както и какво е възнаграждението за извършеното и как се определя то, не са представени. Представен е само един протокол с дата 28.01.2007 г., в който страните декларират, че за 2006 г. договорът е изпълнен с добро качество. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че фактурираните услуги не са конкретизирани и индивидуализирани и не е ясно как е определено стойностното им изражение. От представените доказателства не може да се установи какво точно е извършено от доставчика като услуги и съответно - да се направи извод за това, че тези услуги реално са извършени. В касационната жалба се твърди, че счетоводството на дружеството е редовно водено в изпълнение изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, изготвени са и са представени пред съответните институции счетоводни отчети и баланси. Такива констатации се съдържат на стр. 2 от Ревизионния доклад. Такава е и констатацията на вещото лице при отговора на втория въпрос, а именно - дали счетоводната отчетност отговаря на Закона за счетоводството. Това действително е така, но заедно с услугите по воденето на счетоводството са фактурирани и услуги, свързани с осъществяването на финансов мениджмънт, като във фактурата е посочена една обща стойност. Невъзможно е да се установи какви конкретно услуги са фактурирани за съответните месеци като извършени, за да се прецени реалното им изпълнение. Това би могло да стане единствено чрез конкретизацията им в протоколи към фактурите, каквито липсват. Именно защото е констатирано редовно водено счетоводство, органът по приходите е признал разходи за това, макар и в по-малък размер от претендирания от ДЗЛ, като е приел, че са договорени трансферни цени по смисъла на § 1, т. 9 от ДОПК и е установил цената на счетоводните услуги, предоставяни на други фирми. С оглед на изложеното, решението на АС - София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение