Определение № 2 от 20.02.2002 г. на КС по к. д. № 3/2002 г.

Производството по делото е по чл.149, ал.1, т.З от Конституцията.

Делото е образувано по искане на Общинския съвет - гр. Габрово, който сезира Конституционния съд със следните две питания:

1. Конституционно ли е облагането с патентен данък, съгласно нормите в глава четиринадесета от Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/ и

2. Конституционно ли е правото на общинските съвети, съгласно чл.21? ал.1, т.7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ да определят размера на местните данъци и такси в граници, предвидени със закон. Производството е във фазата по допустимостта, по смисъла на чл.19, ал.1 от Закона за Конституционния съд /ЗКС/.

Конституционният съд разгледа искането, съобразно изискванията на чл.19 ЗКС и намира, че същото е процесуално недопустимо:

Съгласно чл.150, ал.1, изр.2 от Конституцията и чл.12, т.З ЗКС, при спорове за компетентност по чл.149, ал.1, т.З от Конституцията, Конституционният съд действува и по искане на общинските съвети.

Видно, обаче, от изложените в обстоятелствена част на молбата фактически твърдения и правни доводи, на които Общинският съвет в гр. Габрово основава своето "питане" не сочат на "спор за компетентност".

В конкретния случай липсва спор между Общинския съвет в гр. Габрово и някои от централните изпълнителни органи във връзка с облагането с патентен данък и едва тогава този спор да се повдига пред Конституционния съд.

Централни изпълнителни органи не са засегнали, т.е. не са ограничили, или иззели правомощия на Общинския съвет в гр. Габрово при определяне размера на патентния данък, тъй като само Народното събрание е компетентно да въвежда данъци и да определя техния размер /Определение № 4 от 14.10.1999 г. по к.д. № 13/99 г., ДВ, бр.91/99 г. /.

Конституционният съд не е овластен да се произнася по "питания". Конституцията и ЗКС не предвиждат такава компетентност на Конституционния съд.

Както се посочи по-горе, Конституционният съд решава само спорове за компетентност между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи.

Процесното питане не влиза в правомощията на Конституционния съд по чл.149, ал.1, от Конституцията и чл.12 ЗКС. Същото е процесуално недопустимо и съгласно чл.19 ЗКС следва да се отклони.

Даже и да се възприеме /въпреки яснотата на питането/ като искане за тълкуване на конституционни текстове по смисъла на чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията, едно такова искане също е процесуално недопустимо, тъй като е предявено от неоправомощен правен субект.

Общинските съвети не могат да искат от Конституционния съд да дава задължително тълкуване на текстове от основния закон, както и да искат установяване противоконституционност на законови разпоредби. Те могат да претендират, Конституционният съд да реши само възникнали спорове за компетентност с централни изпълнителни органи- чл.150, ал.1, изр.2 от Конституцията.

Що се касае до цитираното решение по к.д. № 4/98 г. на Конституционния съд, същото е ирелевантно за настоящото производство, тъй като предмет на това дело е било установяване противоконституционността на конкретни норми от ЗОДФЛ и преходните и заключителни разпоредби на този закон.

По изложените съображения и на основание чл. 13, и чл.19 ЗСК и чл.26 ПОДКС, Конституционният съд