Решение № 13289 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2043/2013 г.
ВАСIII отделение14.10.2013 г.докладчик т Николай Урумов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 649 от 13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 601 от 2012 г. по описа на Административния съд - Пазарджик, в отхвърлителната му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13289 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2043/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Минчо Георгиев Ценов от гр. Панагюрище против решение № 649 от 13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 601 от 2012 г. по описа на Административния съд - Пазарджик, в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу Областна дирекция "Земеделие" - гр. Пазарджик, за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за сумата 1168,48 лв. и за заплащане на лихви в размер на 1516,37 лв. за периода от 12.03.2010 до 03.07.2012 г. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените искове да се уважат. Ответната страна - Областна дирекция "Земеделие" - гр. Пазарджик, не е изразила становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, съобрази следното: Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от Минчо Ценов срещу Областна дирекция "Земеделие" - гр. Пазарджик, с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил частично исковете за сумите, посочени по-горе. Съображенията за това са били, че по време на периода, през който е останал без работа, на ищеца е било изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 1168,48 лв., което следвало да се приспадне от дължимото обезщетение. По отношение на търсената лихва за минало време съдът е приел, че същата не се дължи, тъй като обезщетението е дължимо по силата на закон - чл. 104 ЗДСл, а не на договорно основание по чл. 84 ЗЗД. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че след като за периода, през който служителят е останал без работа, и след като уволнението му е било признато по съдебен ред за незаконосъобразно, той е ползвал обезщетение за временна нетрудоспособност, то така получената сума следва да бъде приспадната от дължимото се обезщетение. Това е така, защото ако се приеме обратното, на практика той би получил за един и същ период от време както обезщетение за това, че е останал без работа, така и обезщетение за временна неработоспособност, т. е. две обезщетения, макар и на различно основание. Получаването им би представлявало неоснователно обогатяване, защото служителят има право само на едно от тези обезщетения. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично обезщетение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да бъде едно задължение изискуемо, то трябва да бъде изискуемо и ликвидно. В конкретния случай задължението за ответника възниква от момента, в който уволнението на служителя е признато за неправилно по съответния ред. Следователно към момента на уволнението на служителя административният орган не е изпаднал в забава, тъй като задължението за заплащане на обезщетение на служителя не е било ликвидно. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 104, ал. 1